Благо Ангелов

Може на някого да му се стори грубо, че едва-що починал Максим, вече се търси наследникът на българския патриарх. Всяка една монархическа институция – а по същността си Българската православна църква е такава - го прави. Короната не търпи отлагане. Особено, когато всички погледи са вперени в нея и всеки – кой от скромност, кой от притворство - силно я желае. Особено патриаршеската. Защото докато за митрополит има шанс, ако не този път, то другия,изборът на патриарх при такова дълголетие на владиците, се случва веднъж в живота. 

И все пак сега кой има шанс да бъде новият патриарх на България?

На теория всеки един от 14-те митрополита на БПЦ има възможност да бъде избран.

Но все пак шансовете са различни и тук ще ги разгледаме по отделно. Преди това е важно обаче да отбележим, че си има и изисквания: кандидатът трябва да има „трудов стаж” като митрополит от поне пет години – и хоп, първият кандидат – силистренският или както е титлата му - Доростолският митрополит Амвросий, вече отпада от състезанието, защото встъпи в длъжност едва през 2010-та. Вярно, че имаше предимството името му да не е в „оня списък” с имената от ДС, но пък е доста болнав, епархията му е бедна, малка и освен това е на другия край на географията.

Друго изискване е кандидатът да има навършени 50 лазарника. Така и дядо Николай би трябвало да отпадне от класацията. Пловдивският митрополит направи завидна кариера още млад, но точно това сега се явява пречка пред него. Все пак до 50-те дядо Николай има още цели седем години. Но стоп! Вътрешни хора очакват, че със сериозния ресурс на най-голямата и най-богатата епархия в страната и с известните си отлични контакти в елитни кръгове, пловдивският владика поне на теория има възможност да се опита да направи промени в Устава и така да продължи борбата. Логично би било да не срещне подкрепа, но още през пролетта той показа, че може да обедини зад себе си сериозно лоби, с което да обърне нещата. Както това стана с въпроса за архонтите в Светия синод.

Тук идва и едно скрито правило в избора за патриарх, което дълго време тегнеше като бреме над покойния вече дядо Максим. По стара традиция – и то не от вчера, а още от турско – кандидатите за патриарх се одобряват и от държавната власт. Причината е прагматична: никой не иска да избере човек, който веднага да влезе в конфликт с държавата и тя да стовари всичкия си репресивен ресурс върху цялата Църква. Та затова и до днес като се изберат трите имена от всички 14, т.е шортлистата, те се пращат за съгласуване в МС. Съответно, ако всички срокове се спазят – т.е. до четири месеца – на власт все още ще са настоящите управляващи и българският премиер също ще има тежката дума.

Е, има и още едно правило за избор: кандидатът да има православно мислене и поведение, но тези понятия са доста разтегливи и неясни. За тях ще стане дума по един или друг начин и по-нататък. Да караме списъка по ред сега по старшинството на владиците, което не е по възраст, а по това кой колко по-дълго е управлявал.

Първи е Врачанският митрополит Калиник. Някогашното страшилище, единият от двамата силни хора на Партията с главно "П" в Синода, от когото поповете трепереха, се покая след разкола и беше приет обратно. Но годините са натежали и дядо Калиник е стар и болен. Бледа сянка на енергичния някога владика от 80-те, той е с шансове близо до точката на замръзване. Калиник си призна и агентурната дейност без проблеми.

Съвсем различен е случаят с втория по старшинство – Сливенският владика Йоаникий. Той отрече изнесеното му досие. Поддържащ реномето си на смирен духовник, владиката се радва на богата епархия, чрез която има силни контакти, не само с важни политически фигури, произлизащи от Сливен, но и с икономически и елитни кръгове от цялото южно Черноморие надолу от Стара планина, включително и нефтения Бургас. Именно заради смиреното си излъчване той вече спечели веднъж един невъзможен избор – този в Сливен, когато за мястото му се надритват двама видни епископа през 1980. В невъзможността си да изберат между двамата, избирателите се спират на него. В своите възгледи владиката е по-скоро консервативен и клонящ към гръцките среди.

Видинският митрополит Дометиан също отрече всякакви връзки с Държавна сигурност. Освен това, че според него е бил преследван систематично от нея. Дометиан минава за силен оратор и един вид дипломат на БПЦ – често е представител на Църквата на форуми в Западна Европа. Отдалечеността на епархията му и главно окаяното икономическо положение в Северозападна България обаче могат да бъдат сериозна пречка пред кандидатурата му.

Такъв проблем не стои пред митрополита на морската столица Варна – една от най-известните и противоречиви фигури в медийното пространство – дядо Кирил. Той винаги е в числото на спряганите за кандидат за патриарх и винаги смирено отрича. Факт е, че той бе изключително лоялен към патриарх Максим и с цената на големи усилия не позволи разколът никога да стъпи в епархията му. Кирил Варненски не се уплаши и отиде да прочете досието си в архивите. Почти премазан от репортери, които след това му се нахвърлиха, той заяви, че всичко, което е правил, е било само за България. Владиката досега винаги се показва като неотстъпчив – не върна прочутата подарена му кола с простия аргумент, че харчи по-малко. Малко хора обаче знаят за качествата му на консенсусна фигура. Въпреки припи сваната му близост с червените, той балансира добре с различни политически кръгове и бизнес интереси. Още по-голямата му сила е запазването на баланс между църковните и религиозните везни: Кирил поддържа отлични отношения както с Русия, така и с Гърция, с равини, но и с католици и протестанти намира общ език и постига с тиха дипломация успехи. Като например, че получи частици от светци дори от католически страни за своята епархия или парцел за строеж на български храм в Йерусалим. Кирил не е религиозен фанатик, а здравословно умерен във възгледите си. Тези качества са силния и невидим за широката публика коз на един от най-критикувания от владиците.

Американският Йосиф – твърди се, че още през комунизма е изпратен в САЩ именно, за да бъде неутрализиран и държан далеч от София. След изнасянето на досието му е видимо наранен. Проповедник с голям опит, но с малки шансове в България.

Подобна прогноза грози и вече престарелия митрополит на Западна Европа Симеон. Единствен блеснал като щатен офицер на външното разузнаване, той отдавна се оттегли от активна дейност, оставяйки епархията на младия си викарен епископ. Дядо Симеон успя да устои на опита за нещо като преврат срещу него, но като цяло няма сили за повече от това.

Настоящият временно управляващ Синода - Великотърновският митрополит Григорий, е със сигурност от хората, които на пръв поглед биха били подценени. По-скоро широко неизвестен извън църковните среди. Също обявен като агент, дядо Григорий със сигурност не е безличен и лишен от амбиции. А неизвестните са склонни да поднасят и изненади. Особено, когато са пренебрегвани, но и възможни като компромисен консенсус. Специализирал в Англия, той е скрита "лимонка" с неочаквани качества и заложби.

Шансовете винаги обаче са приписвани на Русенския владика Неофит – с представителен външен вид, лично обаяние и безспорни качества на отличен певец, той винаги е бил любимец на обективите. За съжаление обявен също като агент на ДС, той отрече без много шум. Страда от типичните недостатъци на повечето севернобългарски епархии – отдалеченост и икономическа изостаналост. Освен това дядо Неофит претърпя тежки здравословни проблеми през последната година. Въпреки това той остава вечния фаворит на медиите. Известен също с умереност във възгледите и лоялност към патриарх Максим.

Последното споделя и Неврокопският митрополит Натанаил. Но и той неофициално се бори със сериозни здравословни проблеми. Дядо Натанаил е известен като предан човек на патриарха и консервативен във възгледите си, които клонят главно към съседната му Гърция. Неговата строгост към поповете в епархията му е пословична, но точно заради директния си тон е недолюбван. Един от вечните фаворити в прогнозите за патриаршеско състезание с добри позиции – богата и силна епархия зад гърба му и важни дългогодишни контакти като представител на Синода в българския парламент. Дядо Натанаил зае остра позиция срещу обявяването му като сътрудник на външното разузнаване и настояваше за отпор срещу отварянето на досиетата на клира в България, което успя да наложи донякъде и в Синода.

Плевенският Игнатий е по-скоро известен със своята непретенциозност. Тихият владика е по-познат като запален футболен привърженик на Левски, отколкото борец за патриаршеската корона. Агентурното му минало е доста богато, но той остава някак винаги встрани от полезрението на медиите, въпреки престолния си град Плевен, който не е маловажен център. Над него тегне обаче най-новата история. Всъщност Врачанска епархия е разделена по време на разкола и той получава малко изненадващо Плевен. Друг важен белег на дядо Игнатий е, че той е духовен старец – важна зависимост в църковните среди – на амбициозния дядо Николай Пловдивски, когото подкрепял безрезервно, както се твърди. Но и да не забравяме поговорката, че тихите води са най-дълбоки. Като попски ръкав, от който не се знае кога и какво асо може да изскочи.

По-малко вероятни изненади могат да се очакват от Старозагорския митрополит Галактион. Енергичен и самостоятелен, той беше първият, чието агентурно минало стана достояние на публиката още като народен представител. „Галактиката” както е известен, не е от хората, които позволяват да им се казва какво да правят. Беше в разкола, беше депутат, после се покая и се върна. Негово нововъдение бяха и архонтите в БПЦ начело със Слави Бинев. Заради скандала около тях за дълго той се самоизолира. Това оказва влияние - с напредване и на годините е станал по-вял. Освен това си извоюва с архонтските титли доста печална медийна слава. Иначе дядо Галактион е активен строител на църкви в епархията си. А по отношение на агентурното си минало няма проблеми – просто счита, че е служил в полза на Родината.

Така по старшинство се стига и до единствения в момента кандидат, който изпълнява условията за стаж и възраст и не беше споменат в архивите на ДС – Ловчанският владика Гавриил. Деен църковник и явен привърженик на руското направление след дългия си престой в Москва, той има активни контакти с политици като завеждащ комисията по религиозно образование на Синода. Приписват му се и добри връзки с БСП, както и с видни представители на бизнеса от неговия регион и най-вече с Литекс. Активността на дядо Гавриил пролича и в канонизирането на негови местни жертви на Априлското въстание за светци преди две години освен баташките такива. Всичко това говори за един изявен кандидат в патриаршеската надпревара.

Така остана само дядо Николай Пловдивски. Не го ли отписахме вече? Не, не. Още днес той спечели поредната си битка като беше избран от Синода за наместник на Софийска митрополия, която излъчва два пъти повече избиратели от всички други епархии. Сега остава да видим, дали ще предприеме и други стъпки.

План „Б”

Разглеждайки шансовете на владиците сред тях се откроиха неколцина, но се оказва, че повечето от тях или са с разклатено здраве, или с разклатена репутация. Или и с двете. Едно е ясно - само с изключване по списъка на агенти на ДС не може да има избор, защото тогава ще има състезание от само един кон, което е недопустимо от устава на БПЦ. Въпросът е по-скоро дали дядо Николай от Пловдив може да убеди останалите да приемат поправка, която да му позволи да се състезава наравно с тях. Младият и консервативен владика разделя духовете на хората – едните го мразят именно заради консерватизма му, другите харесват точно тази му черта. Като викарий в София допреди пет години той се ползваше с отлични контакти с настоящия премиер, които явно продължиха и по-нататък. Този факт е немаловажен. А и както наскоро стана ясно пловдивският митрополит може да събере силна подкрепа в Синода. Остава отворен въпросът какво ще предприеме.

План „Не”

След последното решение на Синода, при което пловдивският митрополит прокара своето виждане за разрешаване на архонтската титла в България, то бе впоследствие остро критикувано. Срещу него се обърнаха трима от големите фаворити за патриаршеския престол – Натанаил от Благоевград, Гавриил от Ловеч и Кирил от Варна. Ако има промени на Устава, това събитие може да се повтори. По-лошото е, че накрая всичко това може да доведе… до нов разкол. Особено, ако например двама могъщи митрополити с богати, самостоятелни и големи епархии, с много свещеници и независими доходи като варненският и благоевградският, не приемат решенията на Синода. Обратният случай – това да направи пловдивска епархия е на теория също възможен. Не дай си, Боже!

 

 КРАТКИТЕ БИОГРАФИИ НА МИТРОПОЛИТИТЕ

 

Варненски и Великопреславски митрополит Кирил

Светското име на варненския митрополит Кирил е Богомил Ковачев. Той е роден на 8 юни 1954 г. в село Царев брод.

Завършва Софийската духовна семинария при гара Черепиш през 1974 г., а две години по-късно е ръкоположен за йеромонах.

Учи в Богословския факултет на Атинския университет, където следва до 1979 г.

След завръщането си в България е назначен за протосингел на Сливенската митрополия и заедно с това продължава образованието си в Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София.

В началото на 80-те е възведен в архимандритско достойнство. През 1987 г.е игумен на Троянския манастир, а между 1987 и 1989 г. е главен секретар на Светия синод.

На 26 февруари 1989 г. е канонически утвърден за Варненски и Преславски митрополит.

 

Великотърновски митрополит Григорий

Светското име на великотърновския митрополит е Йорго Стефанов. Той е роден за 10 октомври 1950 г. в село Козаревец.

След завършване на средното си образование през 1968 г. постъпва като послушник в Преображенския манастир.Шест години по-късно е ръкоположен в йеродяконски чин.

През 1981 г. е въведен в архимандритско достойнство, а от края на 80-те години е назначен за протосингел на Старозагорската митрополия.

От 1982 г. учи в Швейцария и Англия, а след завръщането си в България е хиротонисан в епископски сан и е назначен за викарий на Старозагорския митрополит Панкратий.

За кратко в началото на 90-те е ректор на възстановената Пловдивска духовна семинария, след което оглавява Софийската духовна семинария.

На 6 март 1994 г. е утвърден за Великотърновски митрополит.

 

Видински митрополит Дометиан

Светското име на митрополит Дометиан е Димитър Топузлиев. Той е роден на 11 ноември 1932 г. в село Хасовица.

През 1947 се записва да учи в Пловдивската духовна семинария, а след обединението и със Софийската духовна семинария се мести да следва при гара Черепиш.

През 1956 г. завършва Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София. Ръкоположен е в йеродяконски чин три години по-късно, а през 1963 г. е назначен за протосингел на Великотърновската митрополия. Същата година е възведен в архимандритско достойнство.

През 1970 г. се завръща в България след специализация във Франция. Назначен е за главен секретар на Светия синод, какъвто остава до 1979 г.

Между март 1979 и 1983 г. Дометиан управлява българската Акронска епархия в САЩ.

След завръщането си в България за четири години е викарий на патриарх Максим.

На 2 август 1987 г. е утвърден за Видински митрополит.

 

Врачански митрополит Калиник

По рождение Врачанският митрополит Калиник се казва Димитър Александров. Роден е на 11 март 1931 г. в село Мъглиж.

От 1947 е ученик в Пловдивската духовна семинария, а през 1952 се записва да следва в Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София. По време на следването си е диригент и певец при храма „Св. Богородица – Животворящ източник“.

В началото на 60-те години е ръкоположен в йеродяконски чин.

Заминава на специализация в Москва, където през 1982 г., е ръкоположен в йеромонашески чин.

През 1964 г. е възведен в архимандритско достойнство, а в края на 60-те заминава на научна специализация в Швейцария.

За кратко в началото на 70-те години е игумен в Рилския манастир, а по-късно става протосингел на Сливенската митрополия.

През 1971 г. е хиротонисан в епископски сан, а през 1974 г. е утвърден за Врачански митрополит.

Доростолски митрополит Амвросий

Доростолският митрополит Амвросий е роден на 9 юни 1942 г. в Свищов. Светското му име е Александър Парашкевов.

Завършил е Висшия химико-технологичен институт в София. Постъпва в Духовната академия „Св. Климент Охридски“ и я завършва през 1987 г. Назначен е за епархийски дякон при Видинската митрополия, а от края на 1984 г. е йеромонах в Клисурския манастир.

В продължение на 6 години Амвросий е игумен на Лопушанския манастир „Св. Йоан Предтеча“.

На 3 април 1994 г. е хиротонисан в епископски сан, а на 17 януари 2010 г. е избран за Доростолски митрополит.

 Ловчански митрополит Гавриил

Светското име на митрополит Гавриил е Цветан Методиев Динев. Той е роден е на 16 юли 1950 г. в София. Семейството му живее в Чехословакия от 1953 г. до 1966 г.

Завръща се в България и през 1969 г. е приет във Висшия инженерно-строителен институт в София.

През 1980 г. е ръкоположен в йеродяконски чин, а същата година е ръкоположен и за йеромонах. През 1984 г. завършва задочно Духовната академия "Св. Климент Охридски" в София. От есента на същата година до 1986 г. той е на богословска специализация в Московската духовна академия. Завършва през 1986 г. и получава научното звание - Доктор на Богословието.

На 24 май 1986 г. е възведен в архимандритско достойнство.

В продължение на пет години е предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия.

След завръщането си в България е протосингел на Софийската митрополия. На 21 януари 2001 г. е избран за Ловчански митрополит.

 Неврокопски митрополит Натанаил

Светското име на митрополит Натанаил е Илия Иванов Калайджиев. Роден е на 16 ноември 1952 г. в с. Копривлен, Гоцеделчевско.

През 1968 г. постъпва като послушник в Троянската св. обител, есента на същата година е приет и за ученик в Софийската духовна семинария.

Постъпва в Духовната академия "Св. Климент Охридски" в София през 1975 г., а година по-късно продължава образованието си в Атинския богословски факултет.

След завръщането си в България е възведен в архимандритско достойнство. През 1986 г. Митрополит Натанаил е на богословска специализация в град Регенсбург, Германия. През същата година е и изпълняващ длъжността енорийски свещеник в Лондон.

През 1989 г. е назначен за главен секретар на Св. Синод. За кратко е и председател на Църковното настоятелство при ПКСХП "Св. Александър Невски".

През същата година е хиротонисан в епископски сан.

На 17 април 1994 г. е избран за Неврокопски митрополит.

 

Плевенски митрополит Игнатий

Светското име на митрополит Игнатий е Иван Радионов Димов. Роден е на 10 май 1938 г. в с. Кирилово (сега с. Георги Добрево), Свиленградско.

Приет е като ученик в Софийската духовна семинария, а по-късно и като студент в Духовната академия "Св. Климент Охридски" в София.

През 1974 г. е изпратен на богословска специализация в Московската духовна академия.

На 6 декември 1977 г. е възведен в архимандритско достойнство.

Митрополит Игнатий е на специализация в Източноцърковния институт в Регенсбург, Германия. Той е протосингел на Акронската и на Ню-Йоркската български епархии.

На 29 юни 1988 г. е хиротонисан в епископски сан.

Той е и ректор на Софийската духовна академия, а на 29 май 1994 г. става митрополит, а четири години по-късно става митрополит на Плевенската епархия.

Пловдивски митрополит Николай

Светското име на Пловдивския митрополит Николай е Николай Методиев Севастиянов. Той е роден на 19 юли 1969 г. в София. След отбиването на военната служба продължава образованието си в Софийската духовна семинария, а след това е студент в Богословския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

На 17 май 1993 г. е ръкоположен за йеромонах.

Специализира в Московската духовна академия, а след завръщането си в България е назначен за преподавател в Софийската духовна семинария.

На 29 юни 1998 г. е възведен в архимандритско достойнство. Три години по-късно е херотонисан в епископски сан.

На 4 февруари 2007 г. е избран за Пловдивски митрополит.

Русенски митрополит Неофит

Светското име на митрополит Неофит е Симеон Николов Димитров. Роден е на 15.10.1945 г. в София.

След завършване на основното си образование е ученик в Софийската духовна семинария при гара Черепиш, след това е и студент в Духовната академия "Св. Климент Охридски" в София.

Той е на богословска специализация в Московската духовна академия.

След завръщането си в България е преподавател и диригент на студентския хор при Духовната академия "Св. Климент Охридски" в София.

На 21 ноември 1977 г. е възведен в архимандритско достойнство, а 8 години по-късно е хиротонисан в епископски сан.

В продължение на две години е ректор на Духовната академия "Св. Климент Охридски" в София, а след това е и декан на Богословския факултет на Софийския университет.

На 27 март 1994 г. е избран за Доростолски и Червенски митрополит, а след разделянето на епархията на две е титулуван Русенски митрополит.

В момента той е председател на заседанията на Св. Синод и председател на синодалната Просветна комисия.

Сливенски митрополит Йоаникий

Светското име на митрополит Йоаникий е Иван Георгиев Неделчев. Роден е на 02 март 1939 г. в с. Пет могили, Сливенско.

Учи в Софийската духовна семинария и в Духовната академия "Св. Климент Охридски" в София.

Заминава на богословска специализация в Московската духовна академия, а след завръщането си в България е възведен в архимандритско достойнство.

Той е на научна специализация в Старокатолическия богословски факултет в Берн, Швейцария.

На 23 март 1980 г. е избран за Сливенски митрополит.

Старозагорски митрополит Галактион

Светското име на Старозагорския митрополит Галактион е Георги. Той е роден на 26 февруари 1949 г. в с. Ветрен, Пазарджишко.

Постъпва в Софийската духовна семинария "Св. Йоан Рилски" - гара Черепиш, Врачанско, а по-късно завършва и Софийската духовна академия "Св. Климент Охридски".

Специализира в Московската духовна академия и в Източния църковен институт в Регенсбург, Германия.

На 6 юли 1986 г. е хиротонисан в епископски чин.

През 1993 г. и 1994 г. е бил депутат на Съюза на демократичните сили - Царство България.

Председател е на Църковното настоятелство при патриаршеската катедрала храм-паметник "Св. Александър Невски".

През март 2000 г. е избран за Старозагорски митрополит.

 

На САЩ, Канада и Австралия митрополит Йосиф

Светското име на митрополит Йосиф е Иван Благоев Босаков. Роден е на 06.12.1942 г. в с. Славовица, Пазарджишко.

Учи в Софийската духовна семинария и в Духовната академия "Св. Климент Охридски" в София.

Той е на богословска специализация в Московската духовна академия, където е възведен в архимандритско достойнство.

На 7 декември 1980 г. е хиротонисан в епископски сан, а на 17 април 1986 г. е избран за Акронски митрополит.

След възстановяването на единната българска Американска и Австралийска епархия е избран за неин митрополит.

С решение на Петия църковно-народен събор се титулува Американски, Канадски и Австралийски митрополит.

Западно - и Средноевропейски митрополит Симеон

Светското име на митрополит Симеон е Христо Димитров Костадинов. Роден е на 17 септември 1926 г. в гр. Варна.

Той е учител в с. Драндар и с. Суворово. Продължава образованието си в Института за усъвършенстване на учители педагози и по-късно е педагог в София.

Завършва като частен ученик Софийската духовна семинария, а след това е студент в Духовната академия „Св. Климент Охридски" в София.

Той е на специализация в Московската духовна академия, където е ръкоположен за йеромонах.

След завръщането си в България е назначен за учител-възпитател в Софийската духовна семинария, а на 1 ноември 1961 г. е възведен в архимандритско достойнство. 12 години по-късно е хиротонисан в епископски сан.

На 17 април 1986 г. е избран за новоучредената Българска Западноевропейска епархия със седалище в Будапеща, Унгария. С решение на Св. Синод през 1994 г. се титулува Западно- и Средноевропейски митрополит със седалище в Берлин, Германия.