Икономически ефективна ли е лекарствената ни политика?

Аркади Шарков е здравен икономист от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП), а също и зам.-председател на Българското либертарианско общество. Работи в сферата на икономическите анализи на здравеопазването, а интересите му обхващат социалната политика, пенсионната реформа, както и данъчната политика в България. Няколко години е работил в сферата на европейските фондове като експерт по верификация, а също така и в сферата на устойчивото развитие. Завършил е университета в Маастрихт, като дипломната му работа е на тема "Ефективност на здравната система в България".

Какъв е проблемът с лекарствата?

Проблемите в българското здравеопазване не са само при лекарствата. Проблемът на цялата система всъщност е неефективното изразходване на средства, което се задълбочава ежегодно. Вторият проблем е, че от създаването на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) до наши дни бюджетът ѝ расте средно с около 7% на година, а от 2009 г. насам е нараснал с 40%.

В частта лекарства ситуацията не е по-различна. Както в нея, така и в цялостното състояние на здравния фонд са намесени много лобистки интереси. От 2009 г. насам бюджетът на НЗОК за лекарствени продукти е нараснал с приблизително 70%. Зад това се крият много интереси – наскоро в медиите излезе публикация за финансирането конференции на медицински експерти от големи фармацевтични концерни, което може да бъде проследено и до определени изменения в позитивния лекарствен списък, както и в предписването на определени медикаменти без рецепта.

Проблемите в системите на здравеопазване, както в България, така и по света, са в това, че разходите за здраве постоянно растат и ще продължават да растат занапред поради демографските изменения и напредването на медицината – увеличаването на продължителността на живота и хронифицирането на някои заболявания, които доскоро са били с бърз летален изход. Проблемът с лекарствата в България е това, че общественият ресурс за тях не се разходва оптимално – процентът доплащане от страна на пациента е един от най-високите за Европейския съюз – 60-65%, заради което е намален и достъпът. От НЗОК заплащат скъпи оригинали, вместо да заплащат еквивалентните генерици с най-конкурентна цена. Лекарите рядко информират своите пациенти за съществуващи алтернативи на тяхното лечение.

Какво са генериците?

Когато бъде изобретен оригинален медикамент, стандартната патентна защита в ЕС продължава 20 години, макар че фармацевтичният сектор е уникален с това, че тази защита може да се удължи с Допълнително удостоверение за защита (ДУЗ). Има за цел да компенсира производителите за периода между подаването на заявление за патент за нов лекарствен продукт и разрешение за пускане на пазара. Генеричните лекарства могат да се предлагат на пациенти само в ЕС след изтичане срока на съответни патенти и ДУЗ за оригиналния продукт. След изтичане на патента генеричната индустрия има право да започне да произвежда генеричен медикамент. Самият генеричен медикамент съдържа същото активно вещество (молекула), както оригинала, а също така има същите терапевтични качества, както и взаимозаменяемост с оригинала. Единствените неща, по които трябва да се различава, са формата, цвета и наименованието на оригиналния медикамент. Разликата между оригинала и генерика в икономически аспект е, че генерикът е по-евтин, но пък е също толкова качествен. В България качеството на лекарствата се гарантира от Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ).

Генериците са важни поради няколко основни фактора:

Един от големите проблеми, които Европейската комисия (ЕК) изтъкна в последния си доклад за България, бе достъпът до здравеопазване. Достъпът, за който говорим, не касае само физическия достъп до медицински грижи, но и този до лекарства, включващ няколко точки:

Процентът доплащане – В България процентът доплащане в сферата на лекарствата е между 55% и 60%. Това е най-високият процент доплащане в ЕС, където средното ниво на доплащане е около 18-19%. Ето защо сред много от населението е вкоренено усещането, че лекарствата в България са скъпи. На практика това не е така, те реално са най-евтините в Европа, просто доплащаме много повече за тях. Дори процентът доплащане да остане същият, може да се съгласим, че има разлика в това да доплатиш 5 лв. за един генеричен и 15 лв. за един оригинален медикамент.

Информираност – Информираността на пациентите в България е минимална, що се касае до тяхното лечение. В сферата на лекарствата информираността им също е една от най-ниските в ЕС, а оттук идва и един от основните проблеми. Тъй като определени медицински специалисти в България предпочитат да предписват определени лекарства (в много от случаите тези лекарства са оригинали), те рядко се допитват до нуждите на пациента, а също така и рядко се съобразяват с бюджета на НЗОК, когато го правят. Един от основните проблеми в тази част е, че лекарите не информират пациентите си за по-евтини и ефективни методи за лечение, както и по-евтини терапии. Няма нищо лошо в това лекарят да избере терапия по свое експертно усмотрение, проблемът е, когато тази терапия е заплащана с публични средства, а също така и има еквивалентна и по-евтина алтернатива.

Митове и факти за генеричните лекарства:

Мит 1: Преминаването от оригинални към генерични лекарства може да влоши здравето на пациента. Генеричните медикаменти имат повече странични ефекти, отколкото марковите.

Факт: Всеки тип лекарство може потенциално да причини нежелани реакции, независимо дали е оригинал, или генерик. Настъпването на такива зависи от клиничното състояние и предразположеност на пациента, негови алергични реакции към определени субстанции в лекарството. Марката на лекарството не е от значение в този случай.

Мит 2: Генеричните лекарства са по-евтини, защото са по-лоши версии на маркови лекарства.

Факт: Генеричните лекарства са също толкова ефективни, колкото и техните оригинални „братовчеди“. Разликата в цената няма нищо общо с използваните активни вещества. При производството на оригинални лекарства фармацевтичните компании инвестират в маркетинг, реклама, научни изследвания и разработки, които оказват силно влияние върху цената.

Мит 3: Оригиналните лекарства са по-безопасни от генеричните.

Факт: Както оригиналните, така и генерични лекарства използват един и същ набор от активни съставки, като използваните консерванти и ароматизатори идват като единствените разлики в състава. Генеричните лекарства са безопасни. ИАЛ не би позволила продажбата на опасни лекарства на широката общественост.

Мит 4: Генеричните лекарства са лоши копия на оригиналните медикаменти, поради което се появяват по-късно на пазара.

Факт: Това е далеч от истината. Оригиналните лекарства се появяват в аптеките по-рано, защото тяхното разработване се финансира от производители на лекарства, носители на патента. След като изтече патентът, генеричните лекарства могат да бъдат произведени и след това пуснати в аптеките. Както беше посочено по-горе, се използват същите активни съставки и същият производствен процес. Силата и ефективността както на оригиналите, така и на генеричните лекарства са идентични.

Мит 5: Лекарите предписват маркови лекарства, следователно те са по-ефективни.

Факт: Макар че е вярно, че лекарите често предписват маркови медикаменти, това не означава, че генеричните лекарства са по-малко ефективни. Всъщност пациентите могат да попитат лекарите си, ако предписаното лекарство има алтернативи.

Кой е против и защо?

Трудно е да генерализираме групи, които са против, но можем да кажем, че определени интереси могат да бъдат засегнати от промяна на законодателството в полза на икономическата ефективност.

Обществена тайна е, че лекарите са ухажвани от една или друга фармацевтична компания с цел да предписват нейния продукт на своите пациенти. Само по себе си това не е грешно, защото все пак лекарят има право да избере каква терапия да насрочи за пациентите си. Проблемът се появява тогава, когато той предписва медикаменти, платени от НЗОК, за които има евтини генерични алтернативи, като пропуска да разясни това на своите пациенти. Затова имаме случаи на хора в пенсионна възраст, които споделят в интервюта, че лекарствата за едно или друго заболяване са скъпи. Реално те доплащат скъпия оригинал, който е предписан от техния лекар. 

Други, които могат да са против, са представителите на пациентските организации, чиято основна цел (а не би трябвало) е да лобират за вкарване на определени медикаменти в позитивния лекарствен списък (ПЛС), за да бъдат заплащани частично или напълно от държавата. Тук трябва много дебело да подчертаем, че пациентските организации сами по себе си не са нещо лошо, напротив, те трябва да са обратната връзка от пациентите към лекарите и държавата по определени наболели проблеми, но в България рядко виждаме качествена обратна връзка от тях, що се отнася до права на пациента, достъп, грижи и добри практики.

Как ще помогне на хората?

При оптимизация на разходите за лекарства и преминаване към прогенерична лекарствена политика стойността на лечението ще се намали значително. Вследствие на тази политика ще се получат икономии от мащаба или стойността на медикаментите ще спада с всяка допълнителна единица произведено лекарство. Парите, които пациентите доплащат за лекарства, ако за тях съществуват генерични еквиваленти на пазара, ще бъдат в пъти по-малко. Достъпът до лекарства ще се увеличи и все по-малко хора ще отпадат от системата поради финансови съображения. При отпадане от терапия за лечение при много от пациентите се увеличава рискът от негативни здравословни последствия, а понякога се стига и до летален изход.

Как ще облекчи системата на здравеопазването?

Факт е, че разходите за здравеопазване растат непрестанно в световен аспект. От 1995 до 2014 г. разходите за здравеопазване като процент от БВП на световно ниво са нараснали от 8,5% до 10%. Факторите за това са напредъкът на медицината, откъдето следва и покачване на средната възраст на смъртност, откритията в сферата на иновативните медикаменти, които позволяват някои заболявания, доскоро считани за смъртна присъда като Хепатит, СПИН и др., да бъдат овладени и превърнати в хронични.

Взимайки предвид всички гореизброени фактори и настоящата ситуация в България, най-смисленият ход е да бъдат оптимизирани разходите за здравеопазване – там, където могат, без това да се отрази негативно на пациентите. Решението е ясно – прогенеричната политика е доказала своя ефект в Европа и по света. Държавите в Европа, в които тя се провежда ефективно, са Германия, Холандия и Великобритания. Генеричните медикаменти спестяват около 100 милиарда евро годишно на здравните системи в Европейския съюз, като за последните 10 години са увеличили достъпа до лекарства двойно. Лечението на социално значимите заболявания като хипертония и диабет се е улеснило и постигнало висока е разходоефективност. Прогенерична политика означава по-добър достъп на по-ниска цена и гарантира висока продължителност на лечението с минимален риск от отпадане поради финансови фактори.

Още по темата

27/06/2017 Здраве

Задължават лекарите да изписват по-евтини лекарства

17/03/2016 Анализи

Д-р Илко Семерджиев отговаря на Каролев за лекарствата

25/02/2016 Анализи

Схемите с лекарства, част 1: Какво ни изписват докторите? Лекарство, продукт или компания?

Следете новините ни в GoogleNews