Понякога един случаен, инцидентен факт може да породи „несвоевременни размишления” и да постави въпроси, далеч надхвърляща собствената му същност.
Фактът, това е всъщност съпоставката между две събития станали по едно и също време. Миналата някак си незабелязано за „страстите български” информация, че в правителството на Орешарски няма лица свързани с Държавна сигурност (тук няма бивша) и пресконференцията за рестартиране на проекта АБВ, където въпросният контингент определено преобладаваше.
Това, разбира се, може да е само видимост, но такава, която синтезирано онагледява дълбочината на разрива в ляво. И ако се освободим от епитетите и субективно-психологическите съображения ще стане ясно, че за дълбокия разрив са необходими и по-дълбоки причини. С други думи какво съществено ново и къде се случи в последните месеци, за да накара бивш председател на БСП и два пъти президент, издигнат от същата партия да прекрачи една от малкото линии в политиката, през които обратен път няма.
Видимо значимото, което се случи е в областта на енергийната политика, традиционно еднопосочно ориентирана и доминирана от лобистки кръгове в БСП, упражняващи „суверенното право” да отдават държавата под наем.
Става дума за два хода на Министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев.
В първия като че ли няма нищо ново – „Южен поток” потича. Детайлите като нови работни места, заем за срок от 22 години при 5 годишен гратисен период, без държавни гаранции от наша страна и двойно намалената лихва могат да се тълкуват и като доказателство за голямото желание на руската страна да осъществи проекта. Тук имат думата експертите. Новото е, че когато Еврокомисарят Йотингер поиска да се преразгледат и евентуално предоговорят споразуменията от всички страни подписали за „Южен поток” с Русия, Стойнев реагира светкавично и връчи на Еврокомисаря мандат да води преговори от името на България. Ход, очевидно предварително премислен и подготвен, показващ адекватна експертна и европейска реакция на България. Най-вече ход, абсолютно нетипичен за досегашните български администрации, които в подобни случай се „завиваха и замайваха”, но най-вече спазваха Живковото предписание: „Снишете се!”. Така или иначе сега „топката” е в полето на ЕК и след срещата Йотингер-Новак и очакваното посещение на Путин в Брюксел до края на месеца, нещата могат деиствително да се случат.
Буквално броени дни след това Стойнев отлетя за САЩ и след посещенията си в Държавния департамент и Департамента по търговията се „отби” и до Департамента по енергетика. От това „отбиване” дойде новината, че американската „Ексимбанк” ще финансира „Westinghouse” и „Toshiba” за строежа на нов реактор в Козлодуй. Конкурсите в случая са грижа на закона и държавата, технологиите - на експертите.
В чисто политически план обаче такива „отбивания” съвсем не са случайни, но дълго планирани и подготвени по дипломатически и други канали на влияние. Което означава, че имаме начало на политически отказ от 100% руски енергиен монопол и се договаря онази трудно произносима дума „диверсификация” в енергетиката. Което на човешки език ще рече разбиване на монопола и възможности за енергиен избор. Впрочем Стойнев обяви тази трудна не само за произнасяне дума за мото на своя мандат.
Това са политическите факти. А „фактът е упорито нещо”, както беше рекъл един. Тези факти, наред със споменатата трудна дума могат да отключат големи енергийни проекти на територията на страната. Като оставим на страна дреболии от рода на „национална сигурност” и „независимост”, не можем да не отбележим, че „големи проекти” е равно на „големи пари”. И ако вкостенялото енергийно лоби на БСП може и да преглътне диверсификацията, то по никакъв начин няма да се задоволи с ролята на зрител по отношение на парите. Въпрос на солидно изградени навици, достатъчно основание за солиден разрив с „майката”. Това разбира се няма да се каже гласно, защото сме европейци, а възпитаните европейци не говорят такива лоши неща.
Вече споменах, че „несвоевременните размишления” често пъти отиват далеч зад пределите на породилия ги факт и поставят нови въпроси.
В случая отворен макар и към момента не толкова важен е въпросът за относителния дял на министър-правителство-подкрепящи партии в новото политическо развитие в енергетиката. Безспорно е обаче, че министър Стойнев е „на амбразурата” и при него в пълна сила важи максимата за бащите на победата и липсата на такива при загуба. Всъщност фигурата на министъра може да се приеме като знакова за особения експертно-политически дуализъм на правителството. Азбучна истина е, че чисти експерти-министри няма и не може да има. Те по определение са политически лица. Политическата принадлежност на Стойнев към левицата не буди съмнение - два пъти депутат от БСП и съветник на Станишев в МС. Същевременно 37-годишният министър е завършил Сорбоната и е специализирал в ENA, една от култовите академии за висши управленци в света. Това не може да няма значение за описаните по горе адекватни управленски и политически действия, очертаващи министъра повече като експерт, технократ и прагматик, отколкото като партийно-организационна номенклатура. Защо ли? Ами просто защото такива неща не се учат в АОНСУ.
Новото при Стойнев е опитът за освободена от идеологеми експертиза на територията на политиката. Негов аналог в правителството е д-р Хасан Адемов – изявена политическа фигура в ДПС и същевременно общоприет експерт в областта на социалната политика. Това всъщност е нормалното политическо състояние на управлението-не голи приказки за подкрепа на „чисти” експерти, разсмиващи децата и ядосващи възрастните, а политически отговорни високо експертни в своята област лица.
В този дух си позволявам да прогнозирам, че бъдещето на Стойнев ще покаже дали самата БСП има бъдеще. Дали има потенциал да еманципира не само енергиината политика, но и политическата си биография.
Защото ако някой се съмнява, че енергетиката е политика на всички нива, нека се поинтересува какво се случи през 1973 г.*

---------

*Бележка на редактора: През 1973 година ОПЕК налага петролно ембарго на САЩ и Холандия заради тяхната подкрепа на Израел по време на Арабско – Израелската война (войната Йом-Кипур), като намалява своето производство на петрол с близо 30 %. Цената на нефта скача почти 4 пъти, като само в САЩ бензинът поскъпва с 50 %, а газиола за отопление 90 %. Цените на петролните продукти никога повече не се връщат на старите си нива, а започват рязко да се покачват в световен мащаб.

-------
Авторът е народен представител и зам.-председател на ПГ на СДС и Народен съюз в 36, 37 и 38-ото Народно събрание.