Докъде стигна Руско-украинската война?

Тимъти Снайдър Последна промяна на 29 юли 2022 в 15:30 20224 12

Тимъти Снайдър

Снимка Facebook

Тимъти Снайдър е един от водещите съвременни историци и анализатори

Състоянието на Руско-украинската война

Седемте основни фактора при война ни казват, че Русия губи

От Тимъти Снайдър

Превод: Искра Ангелова

В последните две публикации в блога си се опитах да обясня какво представлява и какво не представлява тази война. Не става дума за нацисти, ядрени оръжия и НАТО, а за самоуправление и оцеляване. Сега ще коментирам въпроса какво се случва на бойното поле.

Според мен това, което се случва е, че Русия губи.

Решението на Русия да нахлуе в Украйна беше престъпление, но беше и грешка. Трудно е за което и да е правителство да признае подобно нещо (все още се очаква оценката на САЩ за провала на американската война в Ирак). Но това се оказва особено трудно за един тиранин, чиято власт се крепи на имиджа му на силен човек с непогрешима преценка. Русия е достигнала до етап във войната, в който се сражава, защото да не се сражава би било неудобно. Тя достигна бързо този етап.

Войната ще приключи едва когато Путин осъзнае, че Русия я губи. Точния смисъл на това е, че той ще я спре, когато разбере, че личното му положение е застрашено. С други думи, краят на войната няма да е следствие от спечелена или загубена територия, или от взети или дадени жертви, а е политическа конюнктура, която е трудно да се прогнозира с точност. Най-вероятно руското поражение ще изглежда като неочаквано силен украински боен подвиг, който променя настроението в Русия и създава видимо напрежение в руската държава, като по този начин принуждава Путин да промени своята версия. Възможно ли е това?

Със сигурност е възможно Путин да промени своята версия. Той прави това през цялото време. Всъщност това е начинът, по който той управлява. Той промени версията си последния път, когато нахлу в Украйна и не успя да постигне целите си. Преминаването от "нахлуването в Украйна е невъзможно" към "нахлуването в Украйна е неизбежно" през февруари тази година се случи с оруелска лекота. Той би могъл да обърне разказа си отново (стига нещата да не излязат твърде от контрол). Но той няма да промени своята версия, докато не се наложи, и само украинският прогрес във войната би могъл да го принуди да го направи.

Възможно ли е украинците да наберат необходимата инерция на бойното поле? Мисля, че това е вероятно, но първо искам да призная нещо много основно. Войните са предсказуемо непредсказуеми. Те се провеждат във времето и на терен, между и чрез телата и умовете на хората, в сфери, които не е лесно да се прогнозират или опишат в учебниците - и едно неочаквано развитие може да промени всичко.

Въпреки това смятам, че е най-вероятно Украйна да спечели тази война въз основа на седем основни фактора, които обикновено определят формата на въоръжените конфликти: време, икономика, логистика, пейзаж, начин на водене на бойните действия, етос и стратегия. В случая с тази война трябва да вземем предвид и "жокера" на международното обществено мнение.

При обсъждането на всеки един от факторите TELLMES ще изясня и как нещата могат да се развият по различен от очаквания от мен начин, което ще направи руската победа по-вероятна. След това ще можете сами да оцените моята преценка. Разсъжденията ми за всичко това се основават на няколко източника: четенето на военна история в продължение на десетилетия и вниманието ми към руските и украинските източници, които следя за тази война. Читателите може би ще искат да сравнят казаното от мен със заключенията на правилните военни историци - Лорънс Фридман би бил добро начало.

Време. Русия разчиташе на бърза победа. Когато бързата победа не е постигната и врагът не е унизен, тогава времето започва да става фактор и се появяват други непредвидени препятствия. Колкото по-дълго продължава една война, толкова повече предимствата, които има (или изглежда, че има) една по-голяма сила, отслабват.

Икономика. Русия е с много по-голяма икономика от Украйна. Санкциите срещу Русия, поне по моя преценка, скоро ще започнат да имат значение, тъй като украинската армия започва да демонстрира технологично превъзходство, с което Русия не може да се сравнява без (санкциониран) внос.

Русия направи много, за да унищожи украинската икономика. Но Украйна е подкрепена от западната икономическа мощ, която превъзхожда и двете икономики, взети заедно. През Втората световна война не само британците, но и Съветският съюз зависеха от американската икономика (урок, който руснаците активно се постараха да забравят). В тази война американската и европейската икономическа мощ са на страната на украинците.

Но икономиката зависи от политиката. За да може икономиката да бъде решаваща, правителствата (особено това в Берлин) трябва да са готови да използват икономическата си мощ изобретателно и бързо, по начини, които биха били неподходящи в мирно време. Германските лидери трябва да мислят по-малко за изграждането на германска армия за пет години, а повече за това какво може да се изпрати в Украйна за пет седмици и какво може да се построи в Украйна за пет месеца. Най-впечатляващите икономики в историята на света трябва да докажат, че могат да произвеждат например артилерийски установки и снаряди по график (Полша изглежда е разбрала това).

Логистика. Украйна води войната на собствена територия, което ѝ дава логистични предимства. Не е необходимо войниците и доставките да се транспортират на големи разстояния. Украинците в униформа обикновено могат да разчитат на подкрепа от местното население и от местни неправителствени организации.

Руската логистика беше катастрофална на северния фланг на войната през февруари и март, когато Русия нахлу откъм Беларус и се опита да превземе Киев, но не успя. Сега, в Донбас, руската логистика е по-проста, тъй като Източна Украйна граничи с Русия, а Южна Украйна може да бъде достигната от Крим и Черно море, които Русия контролира. Но тези връзки могат да бъдат оспорени и наистина прекъснати с подходящите оръжия.

Пейзаж. Не мога да не отбележа, че през май и юни Русия до голяма степен не успя да се възползва от сравнително благоприятния релеф на Югоизточна Украйна, по време, когато Украйна не разполагаше с голям брой далекобойни оръжия, получени от партньорите. На север руските войници трябваше да се справят с естествени прегради като хълмове и гори. В югоизточната част на страната случаят не е такъв - и въпреки това напредъкът на Русия е много бавен. И сега тези оръжия идват.

Начин на водене на бойни действия. Руските войници не обичат да се доближават до украинските войници. Руските военни действия зависят от артилерията, от убиването от голямо разстояние. Руснаците обстрелват дадена позиция, докато тя стане неузнаваема, и след това претендират за отломките. Това убива цивилни граждани, изравнява със земята градове и превръща цели региони в пустош, но никой в руската система не се интересува от това. Балистиката се свежда до един вид математика, а досега руснаците имаха предимства: повече артилерийски установки, повече снаряди, обекти, които са недостъпни.

Но ако руското предимство в артилерията изчезне, войната променя характера си. Сега Украйна получава оръжия с голям обсег и точност, за да поразява руските складове с боеприпаси. Русия може да се приспособи към това, но само по начин, който забавя разпределението на боеприпасите, а оттам и стрелбата на артилерията. Ако продължат да се доставят подходящите видове оръжия, Украйна скоро може да се окаже в позиция да диктува начина на водене на бойните действия. Малко вероятно е руснаците да се бият добре, ако трябва да се бият отблизо. Ако Украйна получи предимство в артилерията, може да станем свидетели на бавно руско отстъпление, тъй като командирите няма да могат да съберат войски за близък бой.

Етос. Тук ще кажа "етос", а не "морал", тъй като това, което имам предвид, има по-дълбоки основи от настроението, което може да се променя и се променя от ден на ден.

В края на краищата руснаците винаги могат да се оттеглят в Русия и човек наистина остава с впечатлението, че много от тях искат да го направят. В някакъв момент руските командири биха могли да отправят разумна забележка към своя цивилен началник, че имат много други отговорности извън Украйна. В клиповете, които чувам, изглежда, че руските командири не знаят защо са в Украйна. Руските войници, по всички данни, включително тези на руските военни блогъри, не са силно мотивирани. Телефонните прехвати (признавам, че са избирателни) сочат, че става дума за сила, която обича да плячкосва, но не и да напредва. Нито руското ръководство, нито руското население изглежда се интересуват много от десетките хиляди убити и осакатени руски войници, но самите войници се интересуват от това да се върнат живи.

От друга страна, украинците няма къде да отидат. Страната, която ги атакува, има лидери, които открито заплашват с изтребването им. Украинските войници често разказват много ясно за това, което прави страната им различна от Русия. Те знаят за какво се сражават.

Стратегия. Първоначалната руска инвазия се основаваше на погрешните предпоставки на Путин: че самото съществуване на украинската държава е някакъв вид чуждо или елитно настояване, и че украинският народ ще приветства нейното унищожаване и ще приеме руските войници като братя. Руските "причини" за водене на войната не подготвят пътя за победа, но подготвят пътя за жестокост: официалната линия все още е "денацификация и демилитаризация", както току-що подчерта външният министър, което означава елиминиране или унижение на хората, които руснаците свързват с украинската нация и държава. "Денацификацията и демилитаризацията" обаче могат да определят само начина, по който се води войната, но не и как ще завърши тя. Украинската нация и държава са променени от тази война, но не по начин, който е от полза за Русия. Те бяха потвърдени.

Сергей Шойгу, руският министър на отбраната, току-що призова за по-интензивни руски атаки "във всички посоки", но не е ясно какво означава това, как ще бъде постигнато и каква е стратегията. Подобно на Путин, Шойгу няма военно образование; той е по-скоро специалист по връзки с обществеността.

На този етап руският план изглежда е да унищожи украинската икономика, да тероризира цивилното население с ракетни атаки по градовете, да прекъсне енергийните доставки за европейците и да накара африканците и азиатците да гладуват, като блокира износа на храни, и да се надява, че по някакъв начин всички тези страдания ще подредят пъзела в полза на Русия. С други думи, голяма част от руската стратегия за войната в Украйна е да се направи блокада на света. От една държава.

Доколкото мога да предположа украинският план изглежда е да се защити физическото и социалното съществуване на Украйна - усилие, което е успешно - и да се контраатакува, за да се отвоюват плодородните земи и стратегическата територия на юг (Херсонска област), което би прекъснало и руските снабдителни линии и всякаква остатъчна представа за руската непобедимост в руското съзнание.

Мисля, че стратегията има по-малко значение от другите фактори, отколкото хората обикновено мислят, но че по-последователните цели осигуряват известно предимство. На този етап целите на Украйна са по-последователни.

Жокерът е общественото мнение. Проучванията на общественото мнение сочат голяма подкрепа за войната в Русия, но тя изглежда като мека подкрепа. Досега азиатските войници в руската армия, бедните хора в руската армия и призованите украински граждани са загивали на руска страна. Руснаците в градовете могат повече или по-малко да гледат войната като телевизионно шоу. Тази мека, телевизионна подкрепа не се превръща в готовност за борба.

В едно отношение Путин прилича на западен лидер: той се страхува да мобилизира населението си за война, защото войната трябва да бъде медийно събитие или спорт за запалянковци. Русия полага големи усилия да вербува хора, които да се бият в Украйна, без да вдига много шум за това, за да избегне впечатлението, че се случва нещо като мобилизация. Тази руска мека подкрепа може да се промени, ако се промени характерът на войната, което Путин изглежда разбира. Неговата чувствителност към руското обществено мнение също предполага, че ако се наложи, той би реагирал гъвкаво на поражението в Украйна.

В Украйна общественото мнение е много по-твърдо. Войната е реалност, а не спектакъл. Президентът и въоръжените сили са изключително популярни. Изглежда малко вероятно това да се промени през следващите месеци.

Това, което може да се окаже най-важната променлива това лято, е общественото мнение в Европа и Северна Америка. Руската пропаганда не е убедила много хора, че нейната война на агресия и разрушение е оправдана. Тя до голяма степен се е отказала от трите "Н" - нацисти, ядрени оръжия (nuclear weapons) и НАТО, с които започна пропагандната си кампания. Пропагандата се е справила по-добре с идеята, че Украйна някак си не може да победи или че войната може да бъде прекратена по някакъв начин, ако Западът спре да изпраща оръжия.

Войната показа, че украинската държава (или всъщност украинското гражданско общество) е много по-устойчива и функционална, отколкото човек би си помислил. Поне по мое мнение Украйна е в състояние да спечели тази война. Но като се има предвид естеството на нейните недостатъци, особено по отношение на икономическата мощ, Украйна е уязвима от промените в начина, по който мислим за войната. Най-краткият път на Русия към победата, а може би и единственият ѝ път към нея, е да ни убеди, че Украйна не може да спечели (или че войната е по някаква вина на Украйна и че тя някак си ще спре, ако се отвърнем от нея).

Нашата работа е несравнимо по-лесна от тази на украинците. Украинците трябва да демонстрират решителност по всички възможни начини. Всичко, което трябва да направим ние, е да видим нещата такива, каквито са, да проявим известно търпение и да подкрепим демокрацията, която е подложена на атака - с правилната нагласа и с правилните оръжия. Изходът на войната може да зависи от способността ни да направим това. Надявам се, че тази статия е помогнала в тази посока.

Кой е Тимъти Снайдър?

Тимъти Снайдър е професор по история в Йейлския университет и постоянен сътрудник на Института за науки за човека във Виена. Говори пет и чете десет европейски езика. Осемте му основни книги са "Национализъм, марксизъм и съвременна Централна Европа": Кажимеж Келеш-Крауц (1998); Реконструкция на нациите: Полша, Украйна, Литва, Беларус, 1569-1999 г. (2003); "Скици от една тайна война: мисията на полски художник за освобождаване на Съветска Украйна" (2005); "Червеният принц: тайният живот на хабсбургския ерцхерцог" (2008); "Кървави земи: Европа между Хитлер и Сталин" (2010 г.), "Мисленето на ХХ век" (заедно с Тони Джъдт, 2012 г.); "Черната земя: Холокостът като история и предупреждение" (2015); "За тиранията: двадесет урока от ХХ век" (2017); и "Пътят към несвободата: Русия, Европа, Америка" (2018). Освен това е съставител на още три книги: "Стената около Запада: Държавни граници и имиграционен контрол в Европа и Северна Америка" (2001 г.); "Сталин и Европа: Сталин: терор, война, господство" (2013); и "Балканите като Европа" (2018). Есетата му са събрани в сборниците "Украинска история, руска политика, европейско бъдеще" (2014) и "Политика на живота и смъртта" (2015). Произведенията на Снайдър са публикувани на четиридесет езика и са отличени с редица награди, сред които наградата "Емерсън" в областта на хуманитарните науки, наградата за литература на Американската академия за изкуства и литература, наградата на Фондация "Вацлав Хавел", наградата на Фондацията за полски науки в областта на социалните науки, Лайпцигската награда за европейско разбирателство, наградата на Холандския комитет "Аушвиц" и наградата на Хана Арендт за политическа мисъл. Снайдър е бил стипендиант на Маршал в Оксфорд, получавал е стипендиите "Карнеги" и "Гугенхайм" и притежава държавни ордени от Естония, Литва и Полша. Участвал е в документални филми, в телевизионни предавания и в големи филми. Книгите му са вдъхновили плакатни кампании и изложби, филми, скулптури, пънк-рок песен, рап-песен, пиеса и опера. Думите му се цитират в политически демонстрации по целия свят, последно в Хонконг. В момента изследва семейната история на национализма и завършва философска книга за свободата.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

-400

12

belovejdov

08.08 2022 в 22:35

Мда, тази война е сега, както и сега режат главите на арменци в Нагорни Карабах, но либерастката гняс точи слюнки за "демократичен" азерски газ.

1005

11

Блейк7

30.07 2022 в 11:51

Order-a e типичен трол, както и всички други като него които ще познаете по елементарната техника от детската градина "а вие пък що..." , позната на запад като "уатабаотизъм" - "what about"...
Само че само феновете на копейкин могат да се хванат на такива жълтокафяви прийоми, които са - пак поватарям - от инструментариума на деца от детската градина.

9961

10

dolivo

30.07 2022 в 11:38

опорчиците се активираха

опорка 1 - Украинската армия изтрита. Дрън дрън. И нямаше нищо общо с милион, пусни си гугъл. Скоро може и да има

опорка 2 - отклоняване на внимание към други исторически събития. Тази война е сега. Кой какво правил преди е друга тема. Чингис хан заклал сума ти хора. А вие защо биете негрите. Демагогска практика

опорка 3 - руската стратегия за пазене на населението. Четете пропаганда на руското правителство - сълза чисти защитници на онеправданите. Хората ги пазят самите войничета до колкото могат, докато си изпълняват мракобесните заповеди. А за чеченските главорези психопати и рецедивисти дори няма какво да говорим. Лъжливи корумпирани фурнаджийски лопати, психопати и крадци в Кремъл не пазят никого.

310

9

Merc

29.07 2022 в 23:24

Има ли някой здравомислещ , който приема на сериозно Путлер и смешната му армия .
Даже и в Африка.

Не броя троловете по долу , защото там проблемът е медицински...

2259

8

Mateevk

29.07 2022 в 21:26

Бай Пешо, откъде се появи тази едномилионна украинска армия да не говорим за западно оръжие, което се точи на час по лъжичка, особено в началото? По едно време мерех руските военни успехи с броя на дните, необходими на Хитлер да прегази Бенелюкс и Франция - 43, но тази мярка вече не върши работа, защото в Украйна почна 6-ти месец на войната. Руската кауза е чудовищна, отвратителна, мракобесна и тази война е обречена, както и самата държава агресор, ако не бъде спряна и вкарана в нормални релси.

-7221

7

mirimbi А нахлуването на Турция в Ирак и Сирия война ли е или военна операция? Атаките на Израел над Сирия? Има причина само в пропагандата да се използва термина война, а не когато се отнася до официални документи.

-7396

6

order4

29.07 2022 в 19:03

Миримбе, е що тогива НАТО чрез пудела си наркоман не обяви война на "агресора"....
Разбирай НАТО си присъства с оръжие и инструкции...

2261

5

mirimbi

29.07 2022 в 18:42

order4 това не е специална операция! Чиста война си е , но идолът ти Путин не може да я обяви - трябва първо да смени конституцията, а и дори да го направи колко хора ще мобилизира мислиш, м? Бурятите, и ингушетите вече се усетиха че ги пращат за пушечно месо! Не вярвам Московчани да се съгласят да воюват, даже обратното - изнасят се от Рашистката държава с огромна скорост!

-1021

4

Johnny B Goode

29.07 2022 в 18:22

Пернишкия винкел, смени дилъра.
Не знам какво пушиш, но имаш нездрави видения.

-7396

3

order4

29.07 2022 в 18:15

Ако беха тея от кога да е свършила...

Ами представяте ли си ако в специалната операция вместо руснаци бяха американци, (а руснаците имат средства, но не искат) тогава Окрайна щеше за три дни да е лунен пейзаж и то само с хуманитарни оръжия..., а не както до сега тея миротворци нашите нови братя, употребяваха... ядpени бомби в Япония, БОВ Haпaлм(Naпалм) във Виетнам, обеднен ypан в Сърбия, Ирак, Либия и колко ли други хуманитарни ОМП и способи по целият свят, където са плъзнали!!!!
На тоя фон руснаците пасти да ядат и са божи кравички ... и за това една от целите на руснаците е да пазят населението, иначе щеха да правят като янките лунен пеизаж!!!!