Антидопингова мъгла

Последна промяна на 02 април 2015 в 09:00 8129 2

Сергей Иванов

Снимка Личен архив

Сергей Иванов

Случаят с уличаването на целия национален отбор на България по щанги в употребата на анаболния стероид станозолол дълго време ще отеква по света. У нас веднага се започна с дежурните оправдания. Първи от федерацията се зачудиха как е възможно някой да се тъпче тази архаика, видите ли никой вече не го използвал. Разбира се, изявлението е опашата лъжа. В последния годишен отчет (2013) на Международната антидопингова агенция (МАДА) станозолол е посочен като най-употребявания по света допинг, подадени са 329 лабораторни доклада за неговото откриване. Председателят на федерацията по вдигане на тежести би трябвало да знае че през същата 2013 в България двама спортисти от неговия спорт са били наказани за употребата на именно този препарат. Остарял или не, той масово се използва навсякъде, включително и от нашите щангисти.

Около 24 часа след оповестяването на информацията за допинга на публиката се хвърли втора бомба – имало замърсяване на хранителна добавка. В оправданието се включи и националната антидопингова лаборатория. За всеки специалист подобни стратегии звучат глупаво. Набедената хранителна добавка е от растителен произход. За сведения на щангистите и служителите на антидопинговата лаборатория – в растенията анаболни стероиди не се срещат, още повече тези от S1.1. групата на МАДА. Дори да е имало крос-замърсяване при пакетирането, това биха били твърде малки количества за да се хванат в урината на щангистите. Остава неясен въпросът въз основа на какво беше обвинена хранителната добавка, имало ли е наши лабораторни анализи, чуждестранни резултати ли са ползвани. Не е ясно как за 2 дена от антидопинговата лаборатория успяха да отидат във федерацията, да вземат и да изследват нетипични за тях проби. Дори за лаборатории, които рутинно правят анализи на химични замърсители в храни, това би отнело експресно поне една седмица. Да не говорим, че в антидопинговата лаборатория нямат опит от работа с храни които са много различни матрици от кръвните проби и урината. Изводът – контролният орган или лъже, или пък имат стари изследвания на тази хранителна добавка, но при втория вариант защо не са предупредили треньорите или федерацията? Както и да се опитваме да въртим този случай, най-реалистично е най-простото обяснение – щангистите доброволно са приемали станозолола. Допускам, че повечето от тях са били добре запознати с неговите ефекти дълго преди да влязат в списъците на подлежащи за допинг контрол.

За успокоение, щангите не само у нас, а в световен мащаб са силно дрогиран спорт. Например, през същата 2013 г. международната федерация е поръчала около 2000 изследвания и в 5,3% (около 100) от тях са открити забранени вещества. Това е най-високият процент положителни резултати от всички олимпийски спортове. Интересно е, че през същата година българският антидопингов център е поръчал 49 проби от щангисти. Едва ли някой ще бъде учуден че тези проби са били чисти, но когато идват международните проверки, резултатите вече са различни. Тук опираме до българските борци против допинга.

Нашенските кръстоносци за честни спортни постижения се наименуват Антидопингов център. Лабораторията към организацията се изгражда от 2009 година и за нея са потрошени много пари, по различни източници между 8 и 11 милиона. Това е много повече от финансите, отпуснати за лабораториите за контрол на храните към БАБХ или лекарствата в Агенцията по лекарствата. Явно спортните босове могат да изстискват бюджета но не могат на я накарат да заработи. За близо 7 години тази лаборатория успя да вземе единствено базовата акредитация по ISO 1725 през февруари 2015 г. За сравнение, няколко частни изпитвателни центрове по храни се сдобиха с това за по-малко от година. След изстраданата национална акредитация антидопинговата лаборатория тепърва започва процедурата на Международната антидопингова агенция. МАДА има редица специфични изисквания към оборудване, процедури, определен образователен и научен ценз и опит на лабораторния персонал и др. От достъпната информация за нашата лаборатория не можа да се каже дали тя покрива тези критерии. При моя опит да получа някаква информация, от там грубо отказаха. Всъщност, в този национален център цари пълна секретност. От интернет страницата (http://www.anti-doping.government.bg/bg//) не може да се научи дори кой е директор на лабораторията. Тази потайност е в пълна противоположност на традициите на МАДА и дори само по този критерий, без да броим нескопосаните опити да се оправдава допингът на щангистите, мога да предположа, че националната лаборатория трудно ще се пребори за международна акредитация.

Въпросът е трябва ли ù на България антидопингова лаборатория? В света има само 32 акредитирани такива. Това е скъпо удоволствие и освен парите и оборудването трябват авторитетни учени, а не обичайните за ръководните постове политически парашутисти – например директорът трябва да има PhD и стаж в областта. Дали сегашният отговаря на условията ще разберем когато името му престане да е тайна. Освен това лабораторията трябва да прави поне няколко хиляди анализа годишно, което е с пъти повече от поръчваното в България. Най-важен е въпросът с доверието. Още през далечната 2010 бившият шеф на Националната комисия по допинг контрол професор Камен Плочев заявява за вестник “Сега”: “В момента българските спортни организации сякаш не искат антидопинговият център да се бори с допинга. Те по-скоро очакват бъдещата лаборатория да работи за тяхната невинност и да им гарантира само чисти препарати”.

След опитите за замазване на последния допин скандал от сегашния шеф на антидопинговата организация Виолета Заркова не мога да не се съглася с проф. Плочев. Тази лаборатория, още преди да заработи, се превръща в средство за въздействие в родния спорт, където силните в момента ще могат да прецакват конкурентите и да оневиняват своите. И, разбира се, удоволствието ще го плащаме ние. По-добре е пробите на елитните спортисти от задължителните категории да се изпращат в чужбина. Ако изобщо има българска лаборатория, тя трябва да работи на по-ниско ниво, с подрастващите, с фитнес салоните и магазините за хранителни добавки. Личното ми мнение е, че много по-важно е да спрем масововото тровене на деца и любители спортисти, отколкото да наливаме милиони за оправдаването на шепа елитни спортисти. Акредитацията от МАДА не е нужна за това.

След поредния резил на щангистите, разбира се, не можеше да се мине без политиците. Те с удоволствие подеха борбата с набедените хранителни добавки и се посипаха нескопосани и недомислени идеи. Тук е мястото да уточним, че Международната антидопингова агенция контролира само спортисти, а не използваните от тях храни. В България за тях отговаря Агенцията по храните. С добавките нещата са малко по-сложни, но е сигурно, че антидопинговата лаборатория няма място при храните! И сега при желание Агенцията по храните може да проверява добавките, тя има необходимата апаратура и персонал, но не го прави. От промени в законодателството едва ли има нужда, просто трябва да се изпълнява действащото и няколко човека от 2500-те души персонал да специализират в спортните и функционалните храни. С други думи, ако държавните служители си вършат работата, за която им се плаща, всичко ще е наред с добавките. За допинга обаче въпросът е политически. Министърът трябва да подгони треньори и спортни бюрократи, а не да се опитва да имитира действие с трошенето на пари за помпозни лаборатории с ниска степен на доверие. И, разбира се, след като в елитния спорт се наливат милиони обществени средства, е необходимо както федерациите, така и контролните органи, като Антидопинговия център, да престанат да се скатават, а да излязат на светло и да подлежат на постоянен и независим надзор.

Авторът е управител на Център по биология на храните, биохимик с близо 20 години опит в изследване на замърсители в храните.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

02.04 2015 в 17:34

Зависи как го четеш. Съкращението на български е "международна антидопинг агенця."

02.04 2015 в 16:51

Първо ще поправя специалиста,че международната агенция не е МАДА,а ВАДА. Второ нашата много точно може да намери станозолол в какъвто и препарат да е,защото това им е работата,дори и той да се нарича "хранителна добавка".