6 въпроса, които задава Китай за терористичните нападения във Франция

Надделя ли критиката чрез насилие над критиката на насилието?

ОFFNews Последна промяна на 13 януари 2015 в 12:04 51999 14

Китайският вестник "Гуанчачжеван" задава 6 въпроса, анализирайки положението във Франция и Европа от последните дни.

1. Обявиха ли война ислямските екстремисти?

Отличителните черти на тази атака са ясната цел и професионалната подготовка. Това е събитие, което говори, че ислямските екстремисти обявяват война. A подтекстът тук е следният: чрез убийствата да се сплашат всички, които публично се противопоставят на ислямистите. Разликата от другите масови убийства е, че терористите не са само са обмислили много внимателно действията си чак до изчезването си от сцената, но и са направили списък на тези, които искат да се премахнат. Стратегията за сплашване на терористите е ясна. От тук нататък всеки път, когато художници или журналисти започват работа, неволно ще си припомнят това ужасно събитие, а това означава, че екстремистите са постигнали целта си.

2. Колко време продължава враждата между страните?

Ислямските екстремисти отдавна изпитват омраза към Charlie Hebdo. И тази атака можеше да се предвиди. Мюсюлманите се противопоставиха срещу сатиричното списание през 2006г. Тогава са препечатани 12-те карикатури на пророка Мохамед, първоначално издадени от датския вестник Jyllands-Posten. Датските карикатури предизвикаха възмущението на почти целия мюсюлмански свят. Поддържащите умерени възгледи представители на френския съвет на мюсюлманската вяра (организация, призната и подкрепяна от правителството на Франция) завеждат дело срещу седмичника със иск да бъде закрит. Въпреки това, през 2007 г. той отново публикува две карикатури, които мюсюлманите считат за срамни.

Този път срещу Charlie Hebdo подават съдебен иск Голямата джамия, Световната мюсюлманска лига и Съюза на френските ислямски организации, но губят делото. Френският съд отхвърля иска им, като счита, че свободата на словото е от първостепенно значение. В нощта на 1 срещу 2 ноември 2011 г. е подпалена сградата на седмичника. Престъпниците все още не са заловени.

През септември 2012 г., списанието публикува нова карикатура на мюсюлманите и това става причина отново за гняв и протест. Сайтът на седмичника е хакнат. Някои мюсюлмански организации внасят нов съдебен иск срещу списанието, като твърдят, че публикациите му са "реч на омразата" и са расистки. Така че можем да заключим, че враждата трае много дълго. Но едва ли използването на такива ултрарадикални мерки са начинът да се сложи край на конфликта, това е просто немислимо.

3. Има ли граници свободата на словото?

В момента във Франция текат ожесточени дебати по темата за това дали Charlie Hebdo е имал право да публикува карикатури, които осмиват мюсюлманите. През 2006 г. президентът Жак Ширак осъди публикуването на карикатури на пророка Мохамед. Той каза: "Това е ясна провокация". Противниците му все още помнят и критикуват неговата гледна точка. Тези, които подкрепят Charlie Hebdo, вярват, че медиите имат право на провокация, право да прекрачват границите и да не поемат отговорност, защото това е свободата на словото.

Въпреки това, имаше един случай, когато по време на президентството на Никола Саркози, свободата на словото на седмичника все пак бе ограничена. Тогава в изданието работеше карикатуристът Сине (Siné). През юли 2008 г. той рисува карикатура на сина на президента Жан Саркози. Тази публикация предизвиква разгорещени дебати, а авторът е обвинен в антисемитизъм. Главният редактор Филип Вал (Philippe Val) веднага уволнява Сине. Тогава той завежда дело срещу седмичника и го спечелва, тъй като в действията му няма нищо незаконно. Въпреки това, карикатуристът губи работата си, с която в продължение на десетилетия си е изкарвал хляба.

Във Франция, антисемитските изявления са незаконни, тъй като в страната действа законът Гейсо (The Gayssot Act), който забранява публични антисемитски и расистки изказвания. Но уловката е, че Сине е действал в рамките на закона. Как тогава да се обясни случилото се с него?

Обаче да се заглушава словото с оръжие е абсолютно неприемливо.

4. На мястото на критиката на насилието дойде ли критика чрез насилие?

Най-сериозното следствие от атаката срещу редколегията на списанието Charlie Hebdo е въпросът, надделя ли критиката чрез насилие над критиката на насилието. Оръжието в ръцете на терористите спечели и целият прогрес, към който човечеството се стремеше в продължение на толкова много години и заплати висока цена, изведнъж се превърна в нищо. Възможно е. Последната атака е различна от предишните по това, че не бе самоубийствен атентат, а внимателно планирано и целенасочено нападение. Ако френските власти възможно най-скоро не накажат извършителите на тези действия, те могат да бъдат повторени. И тогава ще възникне нестабилна ситуация, в която всички ще се страхуват за живота си. Всеки, който някога ще се докосва до "чувствителните теми", ще трепери от страх и ще прибягва до автоцензура. Именно това е целта на терористите.

5. От къде идва заплахата: от исляма или от дясно? Франция на кръстопът.

Франция вече наистина е в критична ситуация. В страната има две различни тенденции: ислямизация или укрепване на крайно десните.

Страната има доста голям брой мюсюлмани, около пет или шест милиона. Ислямът се превърна във втората по големина религия в страната. Въпреки това, интеграцията на мюсюлманите във френското общество не може да се нарече идеална. В основата си ислямската, християнската и еврейската религии имат сходни монотеистични идеи, но има безброй противоречия между тях, по-специално израелско-палестинския конфликт в Близкия изток само усложнява и без това трудната ситуация. Затова през последните години сред мюсюлманите във Франция доминират идеите на ислямизма (религиозно-политическа идеология и практическа дейност, насочени към създаване на условия, при които всички противоречия в рамките на обществото и държавата, където има мюсюлманско население, както и двустранните отношения с тяхното участие да бъдат решавани въз основа на шариата-прибл. превод). Ислямът не допуска отстъпление, а само укрепва през годините. Неговото влияние се засилва във Франция. В деня, когато бе терористичната атака срещу редакцията на Charlie Hebdo, известният френски писател Мишел Уелбек пусна новия си роман, наречен "Подчинение" (Soumission). Той предсказва, че в бъдеще, Франция ще избере нов президент, който ще бъде мюсюлманин и страната ще започне процес на ислямизация. Разбира се, всичко, което е описано в книгата, е фантастика, но представеното от автора възможно развитие ще бъде за Франция най-нежеланото бъдеще.

В същото време в страната се наблюдава ултрадясна тенденция. Почти всички проучвания на общественото мнение сочат едно: много е вероятно, по време на президентските избори през 2017 г., кандидатът на дясната националистическа партия, Марин Льо Пен (Marine Le Pen) да изпревари съперника си от левицата и да отиде на втори тур на изборите. По време на миналогодишните избори за Европейски парламент,  нейната партия "Национален фронт" (Front Nationale) зае първо място във Франция. Вероятността да дойдат на власт президент, поддържащ ултрадесни възгледи може да стане много по-голям проблем от президент-мюсюлманин.

Атаката срещу Charlie Hebdo само засили тези две противоположни тенденции. Можем да кажем, че тази атака още по-силно раздели френското общество. И ако ситуацията наистина ескалира, страната ще бъде в много нестабилно положение.

6. Започват ли в Европа смутни времена?

Очевидно е, че нападението срещу френското сатирично списание е само началото на разделение и противопоставяне, на което не се вижда краят. Това е предупреждение не само за Франция, но и за другите европейски страни, където има голям брой мюсюлмани. Най-малко двама от всеки трима терористи са обучавани в чужбина. Техният брой непрекъснато расте. През последните години все повече и повече французи отиват в Сирия, Либия и Централна Азия, за да участват в така наречената "свещена война" или джихад. Те със сигурност ще се вдъхновят от нападението над Charlie Hebdo. Ако всичко продължи по този начин, във Франция и цяла Европа наистина се очакват размирни времена.

Превод: Ваня Милева

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

03.02 2015 в 15:20

Добре, Сър Джеймс!(4ти коментар)
Точно се чудех защо никой не задава тези въпроси към Китай!
Може би защото са си избрали противници, които са пацифисти и вместо да разстрелват журналисти и художници, те кротко се самозапалват всяка година пред лицемерния поглед на световните медии, политици и всеки един от нас в крайна сметка. "Изгорели няколко тибетци, голяма работа!". Други пък китайци ги ползват като живи донори за органи, екстра качество при това (хора с хармонични, здравословни навици и практики)...

15.01 2015 в 20:34

Помислете за Пакистан - държава създадена на 'вярска основа' - с население етнически индуси? Помислете за Босня - същия сценарии!

Ако не се вземат мерки - и Европа и Китай - а и Америка ги чака същото.

14.01 2015 в 14:55

Tig, направо ми взе думите от устата. И на мен почва да ми се струва че хората параноясват на тема расизъм и антисемитизъм. Ами хора бе, имаме право да кажем че нещо не ни харесва, нали? Да си кривя душата ли? Мюсюлманите не харесват нас, аз не харесвам тях. И да, хората сме различни навсякъде, защо трябва да се уеднаквяваме до степен че да изгубим традициите и миналото си? Аз харесвам Европа и историята й. Не искам тук да тръгват ислямски корени. Това е положението. Не следвам никоя религия, но симпатизирам на християнството. Не искам да го губим и да се забрадим до уши след 50на и кусур години. Искам Европа за нас. Близкия изток и Африка за исляма. Това е. Ако някой иска да живее по западния модел, добре дошъл. Ако не, довиждане.

14.01 2015 в 07:55

хубави въпроси са задали китайците. Без отговор обаче.

13.01 2015 в 23:39

Случките във Франция, а и срамното държание на медиите в Англия и USA доказват, че широко рекламираните 'успехи' в интегрирането на религиозни и национални общности са лъжа.
Затова има различни държави, защото има различни хора с различни религии, ценностана с-ма и възгледи.
Абсурдно е модел, който има корени в USA да бъде налаган в България, Русия, Ирак, Афганистина или дори Франция.
И в това няма нищо лошо!
Решили са някакви хора да живеят според законите на исляма в Иран, С. Арабия или ИДИЛ - нека живеят!
В Америка по друг начин, в Гърция, Франция или Израел - по техен си тертип.
Очевадно е че мюсюлманите не понасят западната цивилизация!
Няма лошо!
Виновни са си самите французи, защото ги допускат на територията си. Франция не е USA, па дори UK. Франция е класическа европейска държава изградена възоснова на християнските ценности и тези издигнати от френската революция.
Няма нужда да се правим насила на толерантни към ценности, които не подкрепяме.
Лицемерието изиграва лоша шега.
Повтарям: нищо против мюсюлманите нямам, но явно са различни от повечето хора в Европа.
Да си живеят в техния и свят и така.
Абсурдно е да водят война срещу художници.

13.01 2015 в 22:21

А китайците казват ли как се справят с мюсюлманите в Ойгондурската автономна област и справят ли се изобщо? Колко размирици и атентати станаха там?

13.01 2015 в 20:09

до:1991
" Но все пак има надежда, държави като Полша, Балтийските страни, Чехия, Словения, Словакия, Австрия бележат голям икономически напредък и емигрантското население там е около 1%. Старите европейски ценности се изместват на Изток от Германия. "

Това е вярно , НО! Емигрантите обикновено(когато са икономически) избират държави с висок стандарт на живот.Ако източно европейските държави продължат с резкия си икономически напредък,рано или късно емигрантската вълна ще се насочи натам и с времето ще заприличат на западно европейските. Колкото и гадно да звучи , единствената причина тая златна , благословена земя наречена България до сега де се е спасила от пълчищата марокански скакалци е , че сме бедни!Та да не се окаже някой ден , че господ отново е бил българин...

13.01 2015 в 19:54

Прави са китайците. Когато часът удари, ще освобождават от педероатлантизма не Европа, а Еврабия. Така или иначе идват насам.

13.01 2015 в 14:34

Интересно е, че не засягат своите собствени проблеми с исляма, а те са доста повече от европейските. Въпреки сериозния геноцид който налагат над мюсюлманите в собствената си страна китайците до ден днешен страдат от терористични атаки от ислямисти. http://en.wikipedia.org/wiki/2013_Tiananmen_Square_attack