Романът "Подчинение", който разбуни Франция*

Последна промяна на 10 януари 2015 в 18:22 13202 1

Мишел Уелбек - главният провокатор на Франция.

Снимка EPA/Hugo Ortuno

Мишел Уелбек - главният провокатор на Франция.

Автор: Карол Ан Суини, старши преподавател по модерна литература в Лондонския университет Голдсмит

Последният роман на Мишел Уелбек (Michel Houellebecq) "Подчинение" е публикуван само няколко часа преди атентата в офиса на Charlie Hebdo. Това ще укрепи репутацията му - за добро или лошо - като един от малкото съвременни писатели във Франция, че и Европа, който не се страхува да повдигне въпроса за исляма в западното общество.

Чувствайки се удобно в ролята на "ужасното дете" ("enfant terrible") на френската литература, Уелбек описва "Подчинение" като "политическа фантастика". Действието се развива във Франция през 2022, романът показва как старите изтощени леви и десни обединяват силите си за да подкрепят лидера на мюсюлманско братство за президент, за да спрат настъплението на Националния фронт на Марин Льо Пен. Новият президент-мюсюлманин налага шериата във Франция.

Жалък фарс

Всичко около книгата (рекламната кампания, на която вече е спряна от автора) е изчислено за максимална провокация. Нейното заглавие (Soumission) е умишлено близко до това на драмата от 2004 г. Submission (Покорност), спорен филм на жените в исляма, чийто режисьор, Тео ван Гог, веднага след пускането ма филма, бе застрелян, намушкан и осакатен пред десетки свидетели от млад радикален ислямист.

А и романът едва ли би могъл да е повече политически актуален. Мюсюлманското население на Франция е най-многобройното в Западна Европа и продължава да нараства. Като се има предвид мюсюлманския демографски бум, продължаващия подем на крайнодесния Национален фронт на Марин Льо Пен и перспективата за радикализация на младите мюсюлмани, въпросът е бил взривоопасен много преди шокиращите събития в парижкия офис на Charlie Hebdo.

Докато десният Le Point счита "Подчинение" за "атака срещу слепотата, тишината, пасивността и съучастието на лявоцентристките медии и интелектуалци," левият ежедневник Libération го порица като "жалък и провокативен фарс".

На свой ред, Charlie Hebdo подкря книгата с корица, на която Уелбек е изобразен като магьосник от рисуван филм, карикатурен и раздърпан да вещае прогнози за 2022г., че тогава ще се спазва Рамадан.

Това особено провокативно изображение не изненадва никой, защото Уелбек не веднъж е изразявал много остро възгледите си за исляма през по-голямата част от кариерата си.

На щанда

Докато романът му Atomised (Атомизирани) от 1998г. е едно спорно отхвърляне на заветните идеали след '68, то заради следващата му работа, Platform (Платформа) от 2001г.  е изправен в съда, обвинен в подбуждане на религиозна и расова омраза.

Героите на "Платформа" нападат исляма и мюсюлманите със цветисти думи: ""Всеки път, когато чуя, че някакъв палестински терорист или палестинче или бременна палестинска жена е застреляна в ивицата Газа, се изпълвам с трепетен възторг..."

Думи, изречени от герой на романа са едно, но самият Уелбек продължава сам тези провокации в интервю за RFE / RL : "Аз чувствам нещо повече от презрение към исляма, аз чувствам омраза".

В интервю, което бе публикувано преди 11 септември 2001 г. (нападенията срещу американските кули-близнаци), Уелбек заявява, че отхвърля монотеизма, като добавя: "Казах си, че актът на вярата в един-единствен Бог е акт на кретен - Не мога да намеря друга дума. А най-глупавата религия на всички е ислямът."

Но също така, Уелбек отрича да е расист, като казва "никога не съм бъркал араби и мюсюлмани."

В съда, ректорът на Парижката джамия твърди, че "свободата на словото свършва там, където тя може да навреди ... Мисля, че моята общност е унижена, моята религия е обидена и искам справедливост".

И все пак, Уелбек бе оправдан по обвинението за подбуждане към ненавист. Съдиите се съгласиха, че въпреки, че изказванията на Уелбек не са нито "елегантни, нито фини", те определено са насочени "срещу религията на исляма, а не срещу неговите привърженици" и че въпреки че думите на Уелбек не се характеризират с изтънченост, "те не са наказуеми според френското право."

Същото може да се каже и за делото за карикатурите на Мохамед, публикувани от Charlie Hebdo (наред с такива за други религии) през 2011 г.. И двете решения на съда в еднаква степен се вписват във френската дългогодишна традиция за защита на свободата на словото и републиканския принципа на секуларизма .

Упадък и падение?

Уелбек прегръща идеите на déclinisme - идеята, че Франция, а дори и Европа, е в един необратим процес на културен, интелектуален, политически и икономически провал.

Някои десни фигури във Франция, като Ерик Замур (Eric Zemmour), автор на всяващата паника Le Suicide français , смята, че виждането на Уелбек в "Подчинение" е възможен сценарий за бъдещето - но други, като видният политолог Оливие Роа, категорично опровергават неговата теория и посочват, вместо това се увеличават светски настроените европейски мюсюлмани.

Именно в тази обстановка на политически песимизъм, Националният фронт (Front National, FN), с Марин Льо Пен, спечели първите си места в френския Сенат през 2014г.

Отчитайки десния завой в цяла Европа, възхода на FN, UKIP във Великобритания и групи като PEGIDA в Германия, кръвта в Charlie Hebdo ще окаже влияние далеч извън границите на Франция и френският дебат за исляма в обществото, раздухан от фигури като Уелбек, ще се се разгори още по-силно.

__________

Превод със съкращения: Ваня Милева

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

10.01 2015 в 19:56

"Франция, а дори и Европа, е в един необратим процес на културен, интелектуален, политически и икономически провал" по този въпрос две мнения няма, но с какво е по-различно положението в САЩ, Русия, Канада, Китай, Индия, Бразилия ... навсякъде по света, къде са разумните, отговорните и мъдрите политици водещи човечеството към възход и просперитет, навсякъде цари политика на лъжи, измами, мародерство, войни и какво ли още не и само във вреда на човечеството, юдейска лакомия и простотия, май иде времето човечеството да си отвори очите и да разчисти политическата измет.