За кожата на един генерал

Последна промяна на 22 юни 2015 в 12:20 10767 8

Ген. Димитър Шивиков
Ген. Димитър Шивиков

Преди дни пресцентърът на прокуратурата излезе с официално становище относно наказателното производство, водено срещу командира на 61-ва Стрямска бригада генерал Димитър Шивиков „за злоупотреба с власт и служебно положение с цел имотна облага”. От него изненадващо става ясно, че наказателното производство е започнало едва след писмено уведомление от служба „Военна полиция” и последващо предаване на прокуратурата на всички събрани материали.

На правителствено заседание премиерът Бойко Борисов изрази недоумение, граничещо с възмущение, как е възможно началникът на Военна полиция да препраща сигнала направо до прокуратурата, а не долага по команден ред, за да бъде извършена служебна проверка и министърът на отбраната Николай Ненчев да прецени дали случаят е в неговите дисциплинарни компетентности.

Министър Ненчев още на 24 април, само 4 дни след първото съобщение на прокуратурата, оповести, че застава зад генерал Шивиков. Това предполага, че той не е информиран от шефа на военната полиция бриг. генерал Борислав Сертов за уведомяването на прокуратурата. За Сертов досега не се е чувала лоша дума, но за този случай не му е потърсена отговорност.

Само че в Министерството на отбраната се говорят интересни неща: например преписката на военна полиция със сигурност е минала през началника на Щаба на отбраната адмирал Румен Николов или в резултат на многоходовата комбинация цялата вина ще бъде стоварена на генерал Сертов и за неговата длъжност е гласен бившият шеф на НСО ген. Тодор Коджейков. Изобщо – гадна мръснишка история!

Докато се изчаква развоят на събитията, може да се направят някои сравнения и съждения.

1.

На 24 юни 1945 г. в Москва е проведен Парад по случай победата на антифашистката коалиция над силите от Тристранния пакт във Втората световна война. Парадът е грандиозен, на него командващият парада маршал Константин Рокосовски язди черен кон, а приемащият парада маршал Георгий Жуков е на бял кон.

Чак след половин година на 12.1.1946 г. в Ню Йорк е проведен парад на победата на Въоръжените сили на САЩ. Подходът на американците е различен. В парада участва 82-ра въздушнодесантна дивизия като представително съединение от армията на САЩ. Дивизията в състав 13 хиляди души е предвождана от своя командир 38-годишният генерал-майор Джеймс Гавин.

Парадът преминава по „Вашингтон скуер“ и Пето авеню. Общата дължина на маршрута е 4 мили. Присъстват огромен брой граждани и гости на Ню Йорк. Радостта на хората е спонтанна.

Джеймс Морис Гавин е роден през 1907 г. в Ню Йорк в семейството на ирландски емигрант. През 1924 г. постъпва в армията на САЩ. Завършва Военната академия „Уест Пойнт“. Служи на Филипините, после е инструктор в „Уест Пойнт“.

Постъпва в новосъздадените въздушнодесантни войски (1941) във Форт Бенинг като командир на рота в новосъздадения 505-ти парашутно-десантен батальон. От август на следващата 1942 г. става командир на полка.

Започва бойния си път през 1943 г. с десанта на остров Сицилия, после са Салернската въздушнодесантна операция и операция „Нептун“ във Франция. От февруари 1944 г. е заместник на командира на 82-ра въздушнодесантна дивизия Матю Риджуей.

Повишен е във военно звание бригаден генерал. От септември 1944 г. той е най-младият дивизионен командир в американската армия по време на Втората световна война. От 17 септември участва в операция „Маркет-Гардън“ в Холандия – най-големия парашутен десант в световната история.

Генерал Гавин е наричан от подчинените си „Джъмпин Джим“ (Скачащият Джим) поради факта, че винаги скача с парашут заедно с поверената му дивизия.

След войната Гавин заема изключително високи постове в Армията на САЩ. Излиза в оставка с военно звание генерал-лейтенант през 1958 г. и веднага е поканен от корпорацията Arthur D. Little, Inc за директор по новите разработки и развитието. Ползва се с голямо влияние в обкръжението на президента Джон Кенеди. Посланик е на САЩ във Франция (1961-1962).

И все пак защо точно на генерал Джеймс Гавин е оказана изключително високата чест да предвожда парада от името на Армията на САЩ, а не на някого от по-известните генерали? Причината е проста: именно във въздушнодесантни войски всички командири са бойния ред на поделенията си по време на парашутния десант, те единствени напълно съчетават личната си храброст с капацитета да овладеят командването след почти безредното стоварване на земята. Уникални са!

Малко отклонение: По време на войната взаимоотношенията между старшите командири и техните подчинени в армиите на САЩ и на СССР е доста различно. Главнокомандващият генерал Дуайт Айзенхауер винаги е заобикалян от войници с възторжени възгласи „Айк! Айк!”. А няма нито едно свидетелство, че в Съветската армия около маршал Жуков някога бойците са викали до премаляване „Жук! Жук!”

„Жуковщината”, сиреч суровото отношение към войниците, се запази у нас до края на наборната армия допреди няколко години. Един наш танков генерал дори казваше, че „Подчиненият е като тесто – колкото повече го мачкаш, толкова по-добър става!”

При десантниците няма мачкане. Под купола на парашута с пълно бойно снаряжение всички са равни – генерали и редници. Гавин и Шивиков – също.

Генерал Шивиков, за разлика от Гавин, не е воювал. За сметка на това доброволно стана командир на наши военни контингенти в Ирак и Афганистан. И на двете места се водеше война без фронтова линия. Той пое риска наравно с бойците си. Като Гавин бе обичан от войниците си и затова те го последваха на площада в Карлово.

Потенциалът на генерал Шивиков все пак е оценен по достойнство – набелязан е като заплаха в кадровия растеж на някого и затова е посечен.

2.

През лятото на 2006 г. вестник „Политика” излезе с фолио на две страници под заглавие „Комисията Маркова кадрува в армията”. В публикацията ставаше дума как Държавната комисия за сигурност на информацията (ДКСИ) отне четири сертификата за достъп до класифицирана информация на висши военни: на командващия ВВС ген. Димитър Георгиев, на шефа на управление „Личен състав” в Генщаба ген. Павломир Кънчев, на зам.-командващия флота адмирал Симеон Цеков и на полковника от ВВС Румен Андреев. Причина стана тяхната някогашна вербовка като агенти на ВКР.

Впоследствие полк. Андреев бе „спасен” от виден бизнесмен от оръжейния бизнес, размина се някак си и на адм. Цеков. Този момент е важен откъм факта, че ДКСИ може би за първи път в непълните си 4 години дейност направи прецедент, като отмени свои решения. Генералите Георгиев и Кънчев обаче бяха „отстреляни”.

Вторият стойностен момент опираше до факта, че според нормативната база разрешенията за достъп до класифицирана информация тогава ги даваше ВКР (Военното контраразузнаване), а ръководената от бившата варненска съдийка Цвета Маркова ДКСИ само издаваше сертификат за удостоверяване на наличното вече разрешение пред западните ни съюзници, тоест тя трябваше задължително да регистрира съществуващия вече факт. Нищо повече! ВКР обаче не беше отнело разрешенията на четиримата висши офицери.

Публикацията в „Политика” предизвика ефект на малка бомба в безметежното съществуване и функциониране на ДКСИ, защото публично я дамгоса за превишаване на служебни компетенции. Ясно беше като бял ден, че „комисията Маркова” изпълни политическа поръчка. След време Цвета Маркова бе принудена да признае: „Не, сега не бих го направила!” И повече не допусна такъв гаф. Освен отличен юрист тя се оказа и свестен човек. Моралните и силни хора винаги намират сили да признаят проявена моментна слабост, а Маркова е от тях.

Член 59 от Закона предвижда отнемане на даденото разрешение, когато: 1. Лицето е създало опасност за щети на държавата в областта на класифицираната информация; 2. Извършени са системни нарушения на закона или подзаконови актове, свързани със защита на класифицираната информация.

Ако се върнем към ген. Шивиков, следва да се уточни, че ДКСИ отнема сертификатът, важащ пред чуждестранни органи, а според Закона за защита на класифицираната информация (чл.11,(2),1) разрешението го издава и отнема ДАНС чрез своята структура в МО. И така: Кой предложи и кой всъщност отне разрешението на ген. Шивиков? Не е ли станало това в сградата на МО? Има ли поръчка и каква е крайната цел? Не премълчава ли министър Ненчев някои важни неща около скандала с ген. Шивиков и не играе ли свои игри?

Впрочем ген. Шивиков безуспешно е обжалвал в законовия срок отнемането на разрешението. ДКСИ обаче е здраво защитено от Закона срещу търсене на всякакъв вид отговорност за свои немотивирани или откровено поръчкови решения и сега се възползва от тази броня.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

17.08 2015 в 21:58

До "giotwer"
За 104 дни война при Халхин Гол по заповед на Жуков са разтреляни 600 войници и офицери. Или средно по 6 на ден.
Наградени са 83 човека.Чак Сталин се възмутил от жестокоста на Жуков.Същия Жуков слага войниците пред танковете и казва
Рускините ще родят войници но танковете трудно се правят.

25.06 2015 в 08:13

Нямаш идея защо се пишат щото ти е толкова IQто бе zero. Ама ти наистина си тъп гъз, бе!

25.06 2015 в 08:13

Нямаш идея защо се пишат щото ти е толкова IQто бе zero. Ама ти наистина си тъп гъз, бе!

24.06 2015 в 18:20

Приемам, че Шивиков е отстрелян справедливо заради имотна облага (войничетата отишли да му оправят апартамента). Сега питам: има ли военен, като се започне от старшината на ротата нагоре ( не познавам военната иерархия) да не се възползва от войнишки труд, връзки на родителите и какви ли не уж дреболии от армията. В нашия блок, на долния етаж живееше един полковник. Най-редовно две войничета му носета цели каси с конфитюрчета - оставяха ги пред вратата на апартамента, та затова ги виждахме. Всеки може да се сети за подобни примери. Кой няма да отиде да "помогне" на началника в оправянето на апартамента, вместо да марширува под слънцето. Това е стара практика в българската армия. Добре е да се почне от някъде, от Шивиков например.
Сега дайте следващите. Хайде сега проверка кой от всичките тези юнаци от военна прокуратура и полиция не са яли войнишките конфитюрчета. За това пишете. Ако Шивиков е единственият - ами тогава с мед да го намажем.
Това искам да знам - Шивиков ли е единствен с тези провинения и ако не е, кои са другите, защо още не им е отнет достъпа до класифицирана информация.
Сравненията между съветската и американската армия са безсмислени и не е ясна връзката със случая Шивиков.

22.06 2015 в 21:43

Първо искам да разбера, на кого е служил "ревливият"генерал в Афганистан?На портфейла си или на "милото"ни НАТО? И малко уточнение:във въпросните страни генералите плачат за загиналите си войници,а не за сладката си службица! ПОЗОР ЗА ПАГОНА СИ ШИВИКОВ!!!!!!!!!!!!!!!!

22.06 2015 в 15:43

Съветската армия е само една от многото армии - победителки. Победите й се дължат не на стратегическо или тактическо майсторство, а на пълното пренебрежение към живото на войниците и на заградителните батальони, които са разстреляли милиони свои войници. Съветските военачалници, начело с Жуков са най-големите кръволоци в историята. Сравненията с тях са безсмислени, защото само в Армията на Мао в Китай има нещо подобно. Що се отнася до нашия човек, въпросът се изчерпва с мнението на №1 - има деяние, има виновен. Другото е наивна и лигава белетристика.

22.06 2015 в 13:26

Нескопосан и смехотворен опит за сравнение м/у американските и руските генерали.Руснаците изнесоха цялата война.Американците имаха едно сериозно сражение в Ардените и немците им скъсаха задниците и щяха да ги сринат съвсем ама не им стигна бензина в буквалния смисъл.Думите за тестото са абсолютно верни-няма друг начин да накараш някого да стане убиец.Никакви идеи,партии,Родини,майки,бащи и прочее не могат да накарат свестния човек да стане убиец.В армията ползват най-верния начин и пак трудно се справят.Религиозните фанатици се изключват дефолтово.

22.06 2015 в 12:57


Просълзих се,предлагам всичти да се съберем и да почнем спонтанно да викаме "Шиви,Шиви".

Нямам никаква идея защо се пишат подобни статия-тук въпросът е пределно прост-има ли превишени правомощия с цел имотна облага или не.За мен отговорът е почти ясен,просто така се случва тук.