Варна е един от градовете, който печели класации за най-добър град за живеене. И има защо. В класацията на Дарик радио и вестник "24 часа" преди години, Варна е получила максималния брой точки по 13 от общо 40 критерия - доброто географско положение много денонощни аптеки, заради магазини, които работят до късно, достатъчното количество банкомати.

Варна е сред градовете, в които можеш да получиш добро образование - шест висши учебни заведения, пет елитни гимнази, културният живот също е на ниво. 

Морската столица е начело и по други интересни критерии: “Улични тоалетни”, “Място да пиеш хубаво кафе в центъра”,  “Брой ресторанти с различна национална кухня”, “Наличие на апаратура за лечение на инфаркт”, “Организиране на концерти, фестивали и др. събития”, най-ниска безработица.

В същото време този прекрасен град от години влачи едни и същи проблеми, които влошават качеството на живот на хората и които все не се оправят.

Най-лошата автогара

Във всеки град автогарата е първото нещо, което виждаш. Не и във Варна. Там тя се намира на 5 км от гарата, а транспортът до нея е сложен. Директният автобус минава веднъж на високосна, а по-честите са с прекачване. Понеже пътят минава през най-натоварената част на града, понякога само пътуването отнема 30 минити, без да се брои чакането. Табели, разбира се, няма.

Този абсурд е първото впечатление на туристите от София, която идват с иначе удобния нощен влак със спални вагони. Нарамваш дисагите и почваш да се луташ с тях из града, за да си намериш рейса за Бяла например.

Ако идвате от София с автобус, впечатлението не е по-приятно. Автогарата е мърлява и занемарена. Понеже е изградена върху частни имоти, за които е ясно, че все някога ще бъдат върнати на собствениците, никой не си дава зор да инвестира в нея или поне да я ремонтира. Ако това е Морска столица, сигурно е на Пакистан, казваш си, ако срещата ти с Варна приключи само с автогарата. А и няма много шансове да не приключи там, защото мястото й е супер неудобно, далеч от центъра, от морето и от всички хубави места, който един турист би искал да види, ако има 2-3 свободни часа, които да прекара в разходи, вместо в кибичене в мизерията.

Проблемът с автогарата се влачи вече десетилетие. В статия от 2012 г. журналистът Спас Спасов възкликва "Варна има нужда от нова автогара. От автогара въобще!"

Вратите, през които пътникът може да влезе във варненската автогара са тесни и мръсни. Вляво от входа огледални стъкла крият тясно и душно казино – всъщност зала с ротативки, "обрасла" фасадата на сградата. Вътре, над битака, разпрострял се в почти целия салон за чакащи, се стели тежката задуха на много шкембе чорба и малко въздух. Евтино бельо, фалшиви часовници, съмнителни напитки в ярките цветове на дъгата, еротика и всичко отвъд нея в пълната си гама... 

Вън на перона изобилието е също толкова впечатляващо - мръсотия до шия, мазни баничарници, задушливи тоалетни, бараки за пица, карловски понички и после пак баници. До тях билети за Брюксел, Лондон, Истанбул или София...

Това е описанието на автогарата от 2012 г., когато превозвачите са поискали от общината автогарата да бъде преместена.

Тогавашният варненски кмет е обещал строитеслтвото на новата да започне до 1 година. Оттогава всички кандидати за кметове и депутати редовно обещават строителството да почне ей сега, след малко. дето се вика - още от понеделник. Само не се уточнява кой понеделник.

Вторият Аспарухов мост

Варна вероятно е най-удобният град за протести. Затваряш Аспаруховия мост и парализираш града. Когато преди много, много време е строен, южните квартали на града са били малобройни, а колите съвсем малко. Общият устройствен план на града обаче залага разширяване на града на юг и с годините южните квартали стават все по-големи. Пресилено е да са каже, че са половината Варна, но вече са много, много значима част от нея. Освен това през Аспаруховия мост и само през него минава целия трафик за Бургас и множеството курорти южно от Варна. Когато стане лека катастрофа, мостът се задръства и преминаването отнема над половин час, а половин Варна закъснява за работа. А когато има ремонт, а такъв има все по-често, защото мостът е в плачевно състояние, по-добре е да не се опитваш да минеш по него.

От години се говори за втори мост над Варненското езеро. Вече има някаква перспектива такъв да се появи, но на грешното място. Последното решение е той да е при село Слънчево, за да свърже магистрала "Хемус" с още незапочнатата магистрала "Черно море" към Бургас.

Село Слънчево е на 15 км от Варна. Да, такъв мост може би наистина ще изкара транзитния трафик извън града, но няма да върши никаква работа на варненци. Затова съветниците от ДБ настояват мостът да е при село Казашко, което вече е почти в пределите на града. А най-добрият вариант е мостът да е продължение на новопостроения булевард "Левски" и да финишира на юг недалеч от сегашния Аспарухов мост, който е започнал да остарява и е ясно, че в един момент ще се наложи да бъде подменен.

Време за обещания

Сигурно могат да бъдат изброени и други проблеми. Например големите задръствания във Варна, които новият булевард не реши, защото обслужва само 4 от кварталите на града.

Или презастрояването, което непрекъснато захапва зелени площи, превръщайки ги в паркинги. Или раздаването на имоти в Морската градина.

Споменаваме ги мимоходом, защото целта на този текст не е да се търси сметка или вина от преди управлявалите.

Решихме да започнем поредицата за нерешените проблеми на добрите градове за живеене (виж тук текста за Пловдив), защото сме убедени, че няма политическа сила, която не би искала да ги реши. Сега е време за обещания и всички щедро обещават. Но ни се иска след това и да си спомнят какво са обещавали.