Пловдив - най-добрият град за живеене, ако не бяха задръстванията

Пловдив заема челните места на множество български и световни класации за най-добрия град за живеене или за туризъм, макар и често да не печели. Пловдив е най-старият жив град в Европа. Градът на тепетата е първият български град, който заслужено спечели приза Европейска столица на културата през 2019 г. Той се наложи сред най-атрактивните и предпочитани туристически дестинации в Европа. Продължават да се разкриват архитектурните съкровища на Пловдив, а арт кварталът Капана се превърна в притегателно място за пловдивчани и гостите на града

Градът е в икономически растеж и един от малкото в България с положителен естествен прираст, но не всичко там е “цветя и рози”.

Градът продължава да влачи от десетилетия проблеми, които влошават качеството на живот. OFFNews започва поредица, в която да разкаже за все още нерешените проблеми на добрите градове за живеене. Надяваме се преди изборите всички партии да им обърнат внимание. Защото обикновено проблемите не са от един и два мандата, а са хронични и е необходим консенсус от всички политически сили, за да ги решат.

Заради развитието на индустрията Пловдив се се е увеличил с 2 036 души през 2019 г., при положение, че увеличението в София е едва с 3 230 души, според НСИ. Според статистиката за 2019 г в Пловдив се заселват от всички области, като най-много са от София - 1 040, а от чужбина 2160. Градът дърпа население главно от съседните области -Пазарджик, Смолян, Стара Загора и Хасково, но годишно се преселват стотици и от областите в Северна България. Коефициентът на безработица в Пловдив е 2,4 при среден за страната 4,2.

Основен притегателен център за инвестиции, които са около 100 млн. лв. всяка година и надвишават 1 млрд. лв. е „Тракия икономическа зона". Заводите и цеховете обаче попадат основно в община “Марица”. Така новите работници се заселват в града и трябва да пътуват всеки ден до работниците си места. Заради плачевното състояние на градския транспорт в града те пътуват с колите и увеличават задръстванията.

Местната власт от няколко години настоява, че градът трябва да се разшири. Пловдив е на 253-то място по територия от общо 265 общини в България. Размерите на Пловдив са приблизително 10 на 10 километра. Около 100 хил. автомобила всеки ден влизат и излизат от града. Основните потоци са към Асеновград и Карлово - по 20 хил. автомобила дневно. В края на 2017 г. по данни на КАТ - Пловдив, регистрираните в града автомобили са 150 хил. През 2019 г. те са 191 хил., в това число леки автомобили 150 хил. и 41 хил. камиони, лекотоварни автомобили и мотоциклети. През май 2019 през 11-те входа на Пловдив са влезли 2 568 325 превозни средства, 2 388 673 са излезли. Иначе казано, градът още тогава е имал има 5-милионен месечен трафик.

С площ от едва 98,9 квадратни километра градът има около 13 пъти по-малко територия от първенците Сливен, София и Добрич.

Две “прегради” разделят Пловдив, кажи-речи, през центъра в посока Изток-Запад и така затрудняват трафика в посока север-юг. Това са река Марица и ЖП линията. Над Марица са построени едва 4 моста и задръстванията, особено на този до панаира, са легендарни.

Почти през центъра на Пловдив минава и железопътното трасе от Европа към Турция и Близкия изток. То се среща с автомобилния трафик на града точно в района на Централна гара. Иначе казано, това е и най-тясното място на Пловдив. Другите места през които може да се премине над ЖП линията от южните квартали и увеличаващото се население в селата на Родопската яка към центъра са едва три. Най-натоварения преход е известният Бетонов мост. Построен е над железопътните линии през 1930 г., а през 1980 г. е достроен.

Градът започна буквално да се задъхва, като в най-натовареното време прекосяването му с автомобил може да продължи един час.

В същото време инфраструктурните проекти от 2007 г., когато е приет Общият устройствен план на Пловдив не търпят развитие. Те включват тангенти, вътрешен ринг, пробив под Централна гара и нови мостове над Марица, които да облекчат трафика.

20 млн. лева бяха броени за прословутата електронна система в градския транспорт. Освен табелите по спирките тя е напълно неизползваема. Това не мотивира пловдивчани да слязат от колите си.

Частично решаване на проблема се задава. Пробивът под Централна гара в града вече е съвсем реален проект, който ще бъде осъществен от Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ). Неговата стойност ще е около 42 млн. лв., и строителството трябва да започне всеки момент, но ще продължи около 3 години. Новият тунел под Централна гара е с дължина 748 метра на дълбочина 7 метра под земята. Той ще свързва двата натоварени булеварда "Васил Априлов" (северно от гарата) и "Македония" (южно от гарата).

Започва строителството и на ключовия за Пловдив авто подлез „Модър-Царевец“. Това е един от големите инфраструктурни проекти, част от доизграждането на вътрешния ринг на града. Повече от десет години жителите на „Южен“ и „Западен“ очакват изграждането на пробива, защото той ще осигури пряка връзка между двата съседни района, които също са разделени от ЖП линията.

И така Пловдив е “осъден” да се задръства още години.