Раят е създаден в Персия: Протестите в Иран отвътре (5 част)

Няма по-хубава от лошата новина. Поне така смятат журналистите. Заради природата на професията по-голямата част от новините не отразяват положителни събития. Що се отнася до определени райони, какъвто е и Иран, в западните медии те се отразяват почти единствено в негативна светлина. И нашите репортажи са пример за това.

„Иран е добро място за живот, ако си беден. Държавата отпуска помощи и субсидира редица услуги. Иран обаче е ужасно място за живот, ако си по-заможен и образован. Защото нищо от това, което ти се иска, не е позволено. В момента, в който си задоволил своите материални нужди и започнеш да се образоваш, да се интересуваш от наука, ценности, морал – тогава вече страната става тясна за теб. Не можеш да танцуваш по улицата, да пееш, не можеш да пътуваш в чужбина, да критикуваш правителството, да създаваш нещо смислено и модерно...“, коментира Саяд на 34 г. от Шираз.

Малко цени

Финансовата ножица в страната е много по-широка отколкото тази в България. Огромната част от населението живее с много малко пари на месец, но чрез държавната политика успява да покрива нуждите си често пъти по-добре от българите. Въпреки това средната класа е значително по-заможна, същото се отнася и за висшата. Лишенията, които търпят, са изкуствено създадени от международните санкции или властта – не толкова от собствените им възможности.

За да добием по-добра представа, нека да изброим някои числа и факти:

- минималната заплата в страната е около 170-180 долара;

- средната заплата е около 500 долара;

- заплатите на средната класа варират между 1000 и 3000 долара, като те най-често се получават от доктори, зъболекари, търговци, инженери, университетски преподаватели и т.н.;

- сметките на 4-членно семейство месечно за газ, електричество и вода са около 6-7 долара;

- всеки автомобил получава по 60 литра бензин на месец срещу 3 долара, като всеки следващи 60 литра струват по 6 долара;

- карта за 20 пътувания с градския транспорт в Техеран (метро или автобус) струва 1 долар;

- билет за автобуса от Техеран до Систан-Балучистан (1250 км) струва около 10 долара*;

- самолетно пътуване от Шираз до Техеран (900 км) струва 30 долара и отнема 1 час;

- карта за телефон с неограничен интернет и сериозно количество минути в страната и чужбина първоначално струва 200 долара, след което се доплащат между 2 и 10 долара на месец (в зависимост дали някой не ползва постоянно обаждания в чужбина).

Храна и образование

Качеството на храната и образованието в Иран е високо, макар в селските и планински региони нивата на слаба или никаква грамотност да са чувствителни (около 10%).

Въпреки това страната предоставя добри възможности за висше образование. Студентите по държавна поръчка получават стипендия от 50 долара на месец, а в "Медицина" и някои други специалности сумата се увеличава до 200-300 долара. Тези стипендии обаче на практика са заем, който се изплаща след започване на работа. Сумата, която човек трябва да отделя месечно, е 6-7 долара.

Студентите имат право да живеят в държавни общежития с добро качество и предоставени интернет, газ, ток и вода срещу 6 долара. Те също така могат да изберат да си закупят купони за хранене в столовата на университета, които ще им осигурят 3 хранения на ден срещу 30 долара месечно.

Цените на храните през последните 2-3 години в страната са скочили средно между 2 и 4 пъти. За 4-членно семейство, което купува средно скъпа храна и яде до 2 пъти седмично навън – сметката е около 300 долара месечно.

За пример може да вземем порция пиле с ориз - традиционна храна в Иран. Тя може да струва между 1,5 долара и 10 долара в зависимост от заведението и качеството. Разликата в цената може да даде по-добра идея и за въпросната подоходна ножица.

Жените в Иран

Бруталността на властите в Иран при смазването на протестите и убийството на Махса Амини шокира както сама по себе си, така и в контекста на социалния живот в страната. Фактически погледнато, жените в Иран се радват на широк спектър от права и възможности, които не съществуват от правна гледна точка.

Въпреки официалната забрана, в големите градове от години масово дамите ходят без хиджаб. Близо 65% от студентите са жени.

„Като жена се чувствам много сигурно. Никой не те закача, независимо дали е през деня или през нощта. В редките случаи, когато някой посегне сексуално на жена, не дай си Боже да се стигне до изнасилване – полицията реагира на секундата и наказанията са жестоки.

Жените тук са сред най-образованите в целия Близък изток, а дискриминацията спрямо нас не е по-голяма, отколкото в Европа. Даже компаниите често пъти предпочитат да наемат жени на работа, защото повечето от нас се съгласяват на по-малки заплати от мъжете. И макар че в закона пише, че трябва получим позволение от съпрузите си да напускаме страната – в изключително редки случаи това е проблем. Смея да кажа, че в иранските семейства има равнопоставеност между мъжете и жените. Или по-точно разпределяне на отговорностите, но с взаимно разбиране и уважение. С моя приятел дори си делим сметките, макар че той печели повече. Аз настоявам за това“, коментира Дария на 35 г. от Исфахан.

Дария е облечена с дънки, синя блуза, с цветен шал около врата, под който се подават русите връхчета на косата ѝ. Всички жени, които не носят хиджаб на главата си, въпреки това го намятат върху раменете си. Ако басиджите или полицията случайно започнат да правят проблем, дамите го намятат, за да избегнат проблеми. Работи в областта на преводите заедно с приятеля си.

„Мечтите ми са прости, да имаме малко жилище, две деца и почивка в чужбина веднъж годишно. Нито едно от тези неща не изглеждат възможни към момента. Последните 2 години дори не мога да си позволя почивка вътре в страната“, допълва тя.

Етническа толерантност

Иран също така предоставя едни от най-широките права за етническите и религиозни малцинства в мюсюлманска държава. Макар че консумацията на алкохол е незаконна, арменците имат позволение да пият по домовете си, както и да ядат свинско, защото са християни и тяхната религия го позволява. Храмовете на другите религии освен исляма са ясно видими и имат осигурена защита. В самото иранско общество арменското малцинство е високо ценено и уважавано.

Парламентът на страната се състои от 290 депутати при 60 милиона имащи право на глас от 80-милионно население. Това прави средно по около 200 000 гласа за 1 депутатско място. Въпреки това в конституцията на държавата е записано, че арменското малцинство има запазени 2 депутатски места, а еврейското, асирийското и зороастрийското по 1. Въпросните групи наброяват съответно по около 70 000-200 000, 8500, 20 000 и 30 000 души.

Раят е персийски

Като империя на хиляди години, културното, интелектуално и икономическо влияние на Персия върху света и конкретно върху Европа е огромно. Смея да кажа, че в исторически план страната е повлияла за формирането на европейските култура, обичаи и нрави най-много след древногръцката и римската цивилизации. Влиянието на страната в Азия може да бъде сравнено с това на Римската империя в Европа – редица държави и култури са заимствали значителни политически и икономически системи именно от нея, в това число арабски и тюркски.

Въпреки това, в Европа изглежда сме слепи за тези исторически връзки и факти. По своя натюрел и мислене, иранците традиционно се доближават повече до европейците от всяка друга страна в Африка или Азия (освен християнските такива). Дори техният език е индо-европейски, а обменът на думи между европейските страни и Иран е значителен. У нас има цяла книга за персийските думи в българския език.

Ще дадем само един пример за културното влияние – този за формиращата роля на Персия в християнската религия. През 538 г. Пр.Хр. Кир Велики, смятан за основоположник на съвременната иранска държава, освобождава еврейския народ от робството на Вавилон, в което са се намирали.

Освен че само може да гадаем какво би станало, ако Персия не бе го сторила**, тя също така оформя идеята за Райската градина в Библията. Персийците изобретяват градините, следвайки няколко основни правила, които остават в сила хилядолетия по-късно и все още могат да бъдат видени на живо в съществуващите образци, част от световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Зелени острови в пустинята. Това вдъхновява евреите за идеята за Райската градина, като в европейските езици дори думата, която се използва – „paradise” („парадайз“ на английски) – произхожда от иранската дума за „оградено пространство“, тъй като градините са заобиколени от високи стени– парадис (и нейните произходни).

Приказка безкрай

Историята и културата на Иран са толкова богати и чудни, че са достойни да бъдат разказани от Шехерезада. Всъщност, „1001 нощ“ произлизат именно от Персия... Те са пълни както с познати и близки до нас елементи, така и с уникални традиции. Като обичая на „таруф“, което най-кратко казано е сложна система за регулиране на обществените и дори политически отношения, която е уникална за Иран. Тя е в основата на безпрецедентните любезност и гостоприемство на иранския народ. Ще ни трябва още цяла една статия, за да обясним битовото и философско значение на таруф, затова по-добре да се запознаете с нея тук.

Всичко хубаво, което може да бъде казано за Иран – е вярно. Всичко лошо, което може да бъде казано за Иран – също е вярно.

Това е една държава с изключително сложни културни, политически и обществени динамики, в които реалполитиката се сблъсква с традицията, а несправедливо отношение на Запада, оформя вътрешните настроения повече от всяка друга религиозна догма.

Какво трябва да стори Запада?

Редица примери и проучвания са на категоричното мнение, че икономическите санкции върху цели държави не постигат желания ефект. Смяната на режима или поведението му просто не се случват. Вместо това населението страда, докато елитите остават предимно незасегнати.

Вдигането на санкциите, конкретно върху Иран, ще допринесе много повече за промяната в страната.

Ще позволи на значително по-голям брой иранци да емигрират, което или ще принуди властите да подобрят качеството на живот и зачитането на човешките права в опит да задържат емигрантите, или ще отслаби значително иранската икономика чрез изтичане на мозъци.
Възможността по-голям брой иранци да се обучават в чужбина и пътуват ще рашири светогледа на повече хора, което ще доведе до по-лесно оспорване на правителствените и религиозни гледни точки, които са налагани.

Засилването на двустранните икономически отношения със Запада ще е в полза на по-широка част от иранското общество и ще позволи засилването и поддържането на по-силна и независима опозиция. Придобиването на добри финансови възможности, които не зависят пряко от властите, ще допринесе за демократичния капацитет на обществото. Икономическата и обществена либерализация ще съдейства за медийна и политическа такава.

Западните държави ще имат повече варианти за преговори и натиск в бъдеще. Когато един режим (или човек) няма какво да губи, няма с какво да бъде заплашен.

Всичкото това ще доведе до качествена промяна в иранското гражданско общество и политическа опозиция. Както и ще принуди режима да спазва по-съвестно международните спогодби и човешки права. Процесът ще отнеме време, но за последните 40 г. бе доказано, че санкциите върху Иран не могат да доведат до желаните ефекти.

Защо санкции?

Санкциите се налагат най-вече поради една причина: вътрешно-политическа. За да може правителството да убеди собственото си общество, че реагира адекватно на дадена ситуация.

Ако толкова настояваме на санкции, най-логично е те да бъдат наложени върху конкретни лица от властта и техните семейства (макар дори това да е със спорен ефект). Голяма част от висшата иранска политическа, военна, религиозна и икономическа класа има сметки в чуждестранни банки, имоти за милиарди и пътува постоянно зад граница, дори семействата на хиляди от тях живеят там.

Съвсем друг е въпросът дали западните правителства биха искали това. Без смазващите санкции, които са му наложени, Иран има потенциалът да стане не само регионална, но и световна сила. Нещо, което сериозно би навредило на интересите на Вашингтон и Брюксел в Близкия изток и отвъд.

Кръвта върху нашите ръце

Иранците имат нужда от реална подкрепа с видим ефект, не от фейсбук солидарност. Голяма част от тях се чувстват предадени и откъснати от международната общност. Няма да забравя разговора с един от младежите на базара Исфахан, чието име ще спестя от съображения за сигурност.

Той се интересуваше от мнението на западното общество и виждаше в него единствения политически играч, който може да повлияе на Техеран. Не протестите вътре.

„Кажи ми, има ли смисъл да протестирам? Ти имаш много по-добър поглед върху цялостната картина.“

„Има. Винаги има. Но тук могат да те пребият, арестуват или убият. При нас тази опасност я няма.“

„Протестират ли хората при вас?“

„Не“

„Тогава ние защо да протестираме?“

„Защото това е единственият начин, по който нещо може да се промени.“

„Ти би ли протестирал на мое място?“

„Лесно бих казал „да“, но ако моят живот беше заложен на карта, може би щях да имам друг отговор. Но съм твърдо убеден, че без натиск отвътре няма как да бъде предизвикана промяна или привлечено вниманието на Запада. Иранците сте по-смели от мен и трябва да излезете на улицата.“

„Ще протестирам. Но моята кръв ще бъде върху твоите ръце“, пошегува се момчето, едва на 23 г. Повечето протестиращи са под 30 г.

„Не, това е решение, което трябва да вземеш сам.“

„Не, това е решение, което трябва да вземем всички заедно. Ще протестирам.“

След това продължихме своя разговор по други теми. Накрая, когато се сбогувахме, си обещахме да се видим отново следващата година по същото време на площада Нагш-е-Джахан на шафранов сладолед.

„Моята кръв ще бъде върху твоите ръце“, каза ми отново при сбогуването и се усмихна. По-скоро тъжно, отколкото весело. Аз само му помахах и заминах към Шираз, сетне Техеран и накрая София.

Където няма протести. Но няма и шафранов сладолед.

Калоян Константинов, наш пратеник в Иран

-------------------------------


*Kачеството на автобусите, влаковете и самолетите в страната е видимо по-високо от това в България.


**А двата народа в момента се смятат за смъртни врагове от повечето хора по света, включително и в родините си.

Гняв и страх: Протестите в Иран отвътре през погледа на нашия пратеник там

Да смажеш от бой момичета: Протестите в Иран отвътре (2 част)

Ислямът няма общо: Протестите в Иран отвътре (3 част)

Смразяваща корупция: Протестите в Иран отвътре (4 част)

Още по темата

08/11/2022 Анализи и Коментари

Раят е създаден в Персия: Протестите в Иран отвътре (5 част)

05/11/2022 Анализи и Коментари

Смразяваща корупция: Протестите в Иран отвътре (4 част)

03/11/2022 Анализи и Коментари

Ислямът няма общо: Протестите в Иран отвътре (3 част)

02/11/2022 Анализи и Коментари

Да смажеш от бой момичета: Протестите в Иран отвътре (2 част)

Следете новините ни в GoogleNews