Гняв и страх: Протестите в Иран отвътре през погледа на нашия пратеник там

Калоян Константинов Последна промяна на 01 ноември 2022 в 14:37 7554 3

Изображение на аятоласите Хомейни (вляво) и Хаменеи в библиотеката на Иран Мол, Техеран

Снимка Калоян Константинов

Изображение на аятоласите Хомейни (вляво) и Хаменеи в библиотеката на Иран Мол, Техеран.

От 16 септември насам Иран е разтърсван от тежки протести против правителството, след като 22-годишната Махса Амини почина след побой в ареста заради отказа си да носи забрадка на публично място.

От тогава до сега редица анализатори вещаят края на Ислямската Република „до няколко дни“, докато самият Техеран твърди, че правителството е по-стабилно от всякога. Проблемът в ситуацията произлиза от това, че нито едно голямо Западно издание не предава директно от страната заради забрана, а местните медии са под тотална цензура.

Затова посетихме държавата като една от малкото медии в световен мащаб на място, за да разберем какво наистина се случва там.

Прави се на глупав руснак

„Знаеш ли фарси*?“ – пита ме Лейла**, 40-годишна иранка, която живее от години зад граница, но се връща 2 пъти годишно при близките си. Заговаряме се на летището в Истанбул.

„Учил съм, но...“

„Не!“ – прекъсва ме тя – „Не си учил! Нищо не знаеш за Иран, нямаш представа какво се случва. Ти си просто един турист.

Още по-добре, ти си глупав турист, който едвам срича на английски. Ако полицията те задържи или разпитва, ти трябва да се правиш именно на такъв. Руски знаеш ли?“

„Справям се.“

„Чудесно. Властите не пипат руснаци и пакистанци, тъй като това са единствените страни, които в момента са останали като някакви съюзници на Иран. На пакистанец не мязаш, но за руснак ще минеш. Ако те задържат, започни да говориш на руски, да вдигаш тон и да казваш на развален английски – тъй като властите английски поназнайват, но не и руски – че ще си имат големи проблеми с посолството. Освен ако не си направил огромна глупост, като да се включиш в протест или да посегнеш на полицията, ще те пуснат на мига, защото не биха рискували уволнение или наказание“.

„И най-важното.“ – допълва Лейла – „Не разговаряй с никого повече така, както с мен. Не можеш да имаш вяра на никого.

Ако разберат, че си журналист, просто ще изчезнеш.“

Жени без забрадки в Техеран. В почти цял Техеран от години насам могат да бъдат видени огромен брой жени без хиджаби. Особено голям брой от тях в северните квартали на столицата и други градове (които се смятат за богаташки).

Когато да говориш е престъпление

Макар и преувеличени, думите на Лейла не бяха безпочвени. Невъзможно е да се каже с точност каква част от населението подкрепя протестите, но според информирани предположения:

- между 40 и 50% от иранците подкрепят протестите;

- между 50 и 70% са против носенето на хиджаб от жените да е законово регламентирано и налагано (да не се бърка с подкрепата за хиджаба като цяло, между 30 до 40% от населението изобщо не подкрепя забраждането);

- между 20 и 40% от населението подкрепя правителството;

Това прави картината доста пъстра и сложна. Контактът с официални лица, журналисти или университетски преподаватели е почти невъзможен, защото ще привлече огромно внимание към самите тях. Защо се срещат с чужденци в този момент, за какво са говорили, как са се свързали?

Като нищо лице, изразило критика към правителството пред чуждестранна медия, може да бъде обвинено в заговор, шпионаж, национално предателство или най-малкото подривна дейност. Все присъди, започващи от 15 години и стигащи до екзекуция.

Животът на другите

Иран е 80 милиона души и не е лесно да следиш всички едновременно. Но не се и налага. Въпросните институции и обществени кръгове са обичайните заподозрени, които създават проблеми. Те са поставени под засилено наблюдение от цивилни полицаи и басиджи***, а освен това и се следят едни други. Доносничеството не е рядко явление в Иран, но то се дължи главно на страх самият ти да не бъдеш обвинен в скалъпен процес.

Страхът се носи във въздуха като лепкава миризма на сяра. Достатъчно тежка, че да направи дишането трудно и неприятно, но въпреки това позволяваща ти да живееш. Обикновени дейности като заговарянето на непознат по улицата, снимането и дори заглеждането – вече са тежко подозрителни.

Изгубих бройката на пътите, в които трябваше да показвам паспорта си на своите събеседници, за да докажа, че не съм агент на правителството под прикритие, извършващ контрашпионаж. Нито пък пътите, в които гневни иранци и най-вече иранки без хиджаби настояваха да знаят защо ги снимам.

По стените на иранските градове са води война на графити. Всяка вечер служители на общината минават и боядисват стените, а на сутринта те отново са покрити с графити: "Жени, права, свобода" / "Махса Амини" / "Смърт на диктатора" / "Смърт на Басидж и Революционната гвардия" / "За хората с промити мозъци" / "За свободата" и много други. Понякога поддръжници на правителството пишат върху тези графити: "Смърт на протеста" / "Слава на Революционната гвардия". Кварталите с най-много графити са подлагани на засилено наблюдение на цивилни полицаи и басиджи.

„Във всеки един момент могат да те арестуват. Дори без видима причина“ – твърди Мариам, на 32 г. от Исфахан. – „Преди ходех без шал по улиците. Минаваха 10-15 минути, докато се усетя да го вдигна и никой не ми правеше проблем. Сега обаче моментално се превръща в политическо послание, а аз – в мишена. Ще ми се да съм по-смела, но ме е страх.“

Снимането на правителствени, военни и полицейски обекти и лица също носи директен арест. А ако се опиташ да снимаш тайно – отново нямаш гаранция, че около теб няма цивилна полиция или бдящи граждани. А градовете гъмжат от тях.

Големият аятолах

Още преди протестите интернет пространството в Иран бе силно ограничено със сайтове като Фейсбук, Туитър, Би Би Си, Ютюб и други забранени за достъп. Въпреки това един прост VPN решаваше повечето проблеми.

Това вече не е така. От началото на размириците насам скоростта на интернета се забави драстично в цялата страна, а палитрата от забранени сайтове и приложения се обогати с Инстаграм и Уатсап (двата най-популярни начина за комуникация в страната). Повечето VPN-и също бяха блокирани.

Единствено вечерно време от 23:00 натам мерките бяха отслабвани, но само с 1-2 идеи: Инстаграм отново ставаше достъпен, скоростта на интернета се увеличаваше до поносима, ВПН-ите също започваха да работят по-добре. „Полицията спи тогава“, шегуват се местните. Причините са прости: властите искат да ограничат организирането на големи групи хора на едно място, и да спрат информационния поток към страната. По националните медии почти не се споменава за протестите, а ако се – то е в силно ласкаеща правителството светлина.

Всяка мобилна карта трябва да се регистрира с паспорт, име и адрес дори да е временна. Процесът отнема около 20-30 минути заради бавната интернет връзка с правителствените сървъри. Чужденците трябва да изчакат поне 24 часа от влизане в държавата, за да им бъде въведен паспортът в системата и картата издадена. И дори тогава те трябва да предоставят име, номер на паспорт, адрес и жилищна регистрация на техен ирански гарант.

За капак силите за сигурност много удобно могат да следят местоположението ви чрез приложение, което доброволно си инсталирате – Snapp. Снап е иранският вариант на Юбер, който се използва масово от населението и е наистина удобство, което улеснява живота. Удобство, което е под контрола на Революционната гвардия****.

Част от VPN-ите имат включени реклами в тях. Някои обаче са дост провокативни. На телефона по-горе може да бъде видяно съобщение, което гласи, че Израел се нуждае от информатори в Иран и предлага много добро заплащане. Не е ясно дали рекламата не е пусната от Революционната гвардия, за да намира предатели обаче.

Макар описаното досега да звучи трудно за навигиране, реално има само две прости правила за следване:

- не критикувайте открито правителството;

- не подкрепяйте открито протестите.

Докато втората точка е доста ясна, то първата е подводен камък. Докладване на престъпление може да ви вкара в затвора. Както се случи с Нилуфар Хамеди и Илахи Мохамади, двете журналистки, които първи съобщиха за смъртта на Махса Амини. Разкриване на корупция от страна на правителството или Революционната гвардия също. Както и несъгласие с побоищата и арестите на политически опоненти.

„В Иран имаме свобода на словото. Това, което нямаме – е свободата след словото.“ – смее се Мариам.

И това се вижда абсурдно ясно, когато група тежко въоръжени мъже смажат протест на ученички пред очите ти...

Калоян Константинов, наш пратеник в Иран

----------------------------------------------
*Фарси е езикът, който се говори в Иран, много хора погрешно го наричат „персийски“.

**В името на сигурността на хората, с които бе разговаряно, техните истински имена и лица няма да бъдат публикувани.

***Паравоенна група към Революционната гвардия, която наброява около 1 милион души, с активно ядро от около 100 хил.

****Революционната гвардия е специализиран клон на иранските въоръжени сили под прякото ръководство на аятолаха, контролиращ военни операции в страната и чужбина, но съща така и тежко обвързан с икономиката и вътрешната политика.

Да смажеш от бой момичета: Протестите в Иран отвътре (2 част)

Ислямът няма общо: Протестите в Иран отвътре (3 част)

Смразяваща корупция: Протестите в Иран отвътре (4 част)

Раят е създаден в Персия: Протестите в Иран отвътре (5 част)

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

-8452

3

евроатлантик

02.11 2022 в 14:05

Ако клетите кюрди участват в тази "хиджаб-революция" и играят по свирката на Чичо Сам, нека си припомнят как ху-у-у-у-бавичко ги прецака в Сирия! Не е добре да настъпваш мотиката два пъти ...

820

1

Джендо Джедев

01.11 2022 в 15:27

"Прави се на глупав руснак"

То "глупав руснак" си е тавтология... Достатъчно е да се каже "Прави се на руснак". :D