Как ЕС ще се бори с жилищната криза

Европейският комисар по енергетиката и жилищната политика Дан Йоргенсен описа плана си за преодоляване на жилищната криза в общността. Тя засяга най-вече младите хора (15-29 години), семействата и бездомните и е сред темите, които най-силно тревожат гражданите на ЕС. Още при назначаването на новата Европейска комисия председателят Урсула фон дер Лайен за пръв път възложи ресор "жилища" на един от своите комисар, като му възложи задача да адресира този остър проблем. И двамата дадоха да се разбере, че ЕС третира правото на жилище като основно човешко право, а липсата му - като накърняване на достойнството.

В България нито една институция и правителство досега не са адресирали този проблем, който е особено остър сред младите хора и семействата въпреки наглед високия процент притежатели на собствени жилища.

Европейският парламент също е ангажиран в този процес. Неотдавна регионалната комисия (CoR) призова за незабавно отпускане на повече средства за социално жилищно строителство, но и за структурни промени чрез преразглеждане на многогодишния бюджет на ЕС.

Европейският план - кои са основните стълбове

На конференция на високо ниво за жилищната достъпност еврокомисарят Дан Йоргенсен очерта стълбовете, на които ще стъпи европейският план за жилищата.

Въпреки заявените намерения и воля, остава предизвикателството как националните правителства и регионалните власти, а и частните инвеститори, ще съдействат в този процес.

"Когато говорим за жилищната криза в Европа, всъщност говорим за основни права и достойнство, за сърцето на демокрацията... Вместо това в Европа има осезаемо чувство за несправедливост, особено сред младите хора. Тези, които не могат да си позволят наемите, които не могат да се сдобият с жилище, което да нарекат дом. Студенти, които са принудени да се откажат от мястото си в университета. Млади хора, принудени да отложат създаването на семейство", заяви Йоргенсен.

В Европа повече от един от четирима европейци на възраст между 15 и 29 живеят в пренаселени жилища. В много страни младите хора са принудени да останат в домовете на родителите си до 30+, защото не могат да си позволят свой дом. По последни данни на Евростат младите българи успяват да напуснат жилището на своите родители средно на 28-годишна възраст.

"Това не може да продължи"

- повтори на няколко пъти в речта си еврокомисарят. "В Европа битува чувство на отчаяние у милиони семейства."

"47 милиона граждани не могат да си позволят да отопляват адекватно жилищата си. Това е напълно неприемливо. Учители, медицински сестри, пожарникари, полицаи, хора, които се грижат за нашите общности, които не могат да си позволят да живеят в обществата, на които служат. Това не може да продължи", продължи той.

Около 1 милион души в Европа са бездомни, а сред тях 400 000 са деца.

Йоргенсен даде пример с Франция: "Тази година посетих един жилищен проект в Париж, където има много хора в уязвимо положение, а сега мястото се обновява с реновирани жилища, които са модерни, достъпни, енергийно ефективни, с нови училища и културни центрове, които да сплотяват общността. Видях ефекта върху семействата, младите хора и тийнейджърите, отворените нови перспективи."

Публични и частни инвестиции

В идните месеци ще стартира План за достъпни жилища в Европа. Целта е нова вълна от инвестиции. Първият стълб на този план е да се инжектират още европейски фондове, като държавите членки ще бъдат насърчени да удвоят подкрепата за жилищата по линия на кохезионната политика. В следващия дългосрочен бюджет държавите, градовете и регионите би трябвало да могат да пренасочат повече европейски средства за достъпни жилища.

Вторият стълб предвижда отслабване на ограниченията върху националните разходи за жилищни проекти. Президентът на ЕК Фон дер Лайен е поела ангажимент за преразглеждане на правилата за държавна помощ за жилища, заяви Йоргенсен.

"Знаем обаче, че само публичните фондове няма да посрещнат всички нужди. Частните инвестиции също трябва да изиграят ключова роля. Има достатъчно място за инвестиции, които балансират стабилните приходи със социална отговорност. Но няма място за егоистична спекулация с основните нужди на хората като нуждата от жилище. Затова ще предприемем мерки, насочени към финансовизацията на жилищния ни фонд и ще отключим нови алтернативни модели на финансиране и по-дълбоко сътрудничество между публичните и частните инвестиции", посочи еврокомисарят.

Сред тях е Паневропейската инвестиционна платформа, по която ЕК работи с Европейската инвестиционна банка и други финансови институции. Оттам могат да се канализират инвестиции за социални жилища, студентски общежития и достъпни жилища.

"Но и парите няма да разрешат всички ни проблеми. Затова готвим и практически стъпки за държавите, градовете и регионите да предложат достъпни жилища. За целта е нужно да ревизираме правилата и да намалим бюрокрацията. Важно е да се премахнат всички ненужни бариери, независимо дали идват от Брюксел или от държавите членки", коментира още Дан Йоргенсен.

Краткосрочните наеми

Еврокомисарят даде заявка, че ЕК ще действа и срещу жилищната криза в градове, в които се отдават много имоти за краткосрочни наеми. 

"Ще защитим и градовете, които са под голям натиск. Една стъпка в тази посока е законодателство за краткосрочните наеми. Многократно този проблем бе повдиган пред мен и се ангажирам да го адресирам твърдо, но справедливо", заяви той.

"Няма да забравим най-засегнатите от жилищната криза - младите хора, семействата и хората без дом. Ще направим така, че достъпът до  жилище не е привилегия за малцина, а фундаментално право", обобщи еврокомисарят.

Изказване на европейския комисар по енергетиката и жилищната политика Дан Йоргенсен на Конференцията на високо ниво за достъпните и устойчиви жилища:

Скорошно изследване на Deloitte показа, че България е с най-много жилища в Европа, но те са все по-недостъпни. Много от тези жилища обаче са в обезлюдяващи се райони или са твърде остарели, а новите жилища и тези в районите с високо търсене са все по-недостъпни.

Следете новините ни в GoogleNews