АП: Тръмп, Си и Путин планират безпрецедентна среща, потвърди Белият дом

Войната с Иран и бъдещето на контрола върху ядрените оръжия са сред темите, които Доналд Тръмп иска да обсъди със Си Дзинпин и Владимир Путин в четвъртък в китайския град Шънджън. Тримата лидери планират да се срещнат в кулоарите на форума на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС), предаде Асошиейтед прес. Агенцията определи като безпрецедентни предстоящите разговори между държавните глави на трите най-големи ядрени сили в света.

Анализатори отдават преди всичко символно значение на тристранния формат и очакват малко конкретни резултати. Белият дом потвърди вчера плановете за срещата, която идва в сложен момент за отношенията между Вашингтон, Пекин и Москва.

Отношенията между Тръмп и Си се затоплиха, след като двете страни постигнаха примирие в кратката търговска война миналата година. Между двете най-големи икономики в света обаче остават разногласия по войната на САЩ с Иран и по други въпроси.

Тръмп се опита да изгради сходни отношения и с Путин. Руският президент продължава започналата преди почти пет години война срещу Украйна и задълбочи военното, разузнавателното и дипломатическото сътрудничество с Техеран.

Американският президент заяви, че тристранната среща ще даде възможност да се обсъдят войната с Иран и предложението му за споразумение, което да обхване ядрените арсенали на САЩ, Русия и Китай. Според високопоставен американски представител, разговарял с журналисти при условие за анонимност, Тръмп възнамерява да повдигне въпроса за Иран, но ще избегне темата за Украйна.

През февруари изтече последният действащ договор за контрол върху ядрените оръжия между Русия и САЩ. За първи път от повече от половин век двата най-големи ядрени арсенала останаха без договорени ограничения, отбелязва Асошиейтед прес. След изтичането на Договора за съкращаване на стратегическите нападателни оръжия, известен като „Нов СТАРТ“, Тръмп отхвърли предложението на Москва двете страни да спазват още една година ограниченията по него. Той поиска „нов, подобрен и осъвременен“ договор с участието и на Китай.

Американският представител изрази надежда, че срещата ще постави основа за по-нататъшни разговори за ядрено разоръжаване. По думите му на този етап няма очаквания да бъдат обявени договорености.

По оценки на Пентагона Китай разполага с около 600 ядрени бойни глави, докато САЩ и Русия имат по над 5000. Вашингтон и Москва са намалявали арсеналите си, а Пекин досега не е проявил интерес към преговори за ядрен пакт. Представители на администрацията на Тръмп признават, че въпросът е труден за Китай. Високопоставеният американски представител все пак определи срещата като възможност Пекин „да покаже зрялост и да седне на масата на възрастните“ по въпрос от световно значение.

Като домакин Си може да използва срещата, за да покаже нарасналото международно влияние на Китай. За Кремъл разговорите са възможност да представи Русия като свръхсила, равностойна на САЩ и Китай.

Според Едгард Каган, бивш американски посланик в Малайзия и експерт в Центъра за стратегически и международни изследвания, Путин иска форматът да създаде впечатление, че той, Тръмп и Си могат да решават въпроси за Украйна. Подобен сигнал би бил посрещнат зле в Киев и в европейските столици, смята Каган.

Тристранните разговори вероятно ще засенчат самия форум на АТИС, който събира представители на 21 икономики. За Китай форумът е възможност да покаже Шънджън — крайбрежен мегаполис, превърнал се само за няколко десетилетия от малко рибарско селище в световен технологичен и икономически център.

Според Асошиейтед прес срещата може да отслаби и част от аргументите, които Пекин изтъква на международната сцена. Китай твърди, че западното мислене остава в рамките на Студената война и че това е допринесло за руската война срещу Украйна. Пекин обвинява също Вашингтон, че с начина, по който води войната срещу Иран, подкопава международните институции и договори.

Тристранният формат влиза в противоречие и с позицията, която Китай защитава в АТИС като поддръжник на свободната търговия, смята Ху Тиан Бун, експерт по китайска политика в Технологичния университет „Нанян“. „Това някак си е в разрез с китайската подкрепа за мултилатерализма“, каза той.

Си и Путин са изградили близки лични отношения. Откакто Си стана президент през 2013 г., двамата са се срещали повече от 40 пъти и се обръщат един към друг със „скъпи приятелю“. Тръмп и Путин са разговаряли лице в лице седем пъти, последно през август миналата година в Аляска. Тръмп и Си са имали осем лични срещи, включително през септември при държавното посещение на китайския президент във Вашингтон.

Китай е най-големият търговски партньор на Русия. Връзките между двете страни се задълбочиха след руското нахлуване в Украйна през 2022 г. Докато Европейският съюз и други западни партньори се опитваха да изолират икономически Москва, Пекин увеличи покупките си на руски енергийни ресурси и се превърна в основен доставчик на стратегически технологии за Русия. Сред доставките има високотехнологични компоненти за руската оръжейна промишленост. Пекин не се съобрази с призивите на западните страни да прекрати тези доставки.

Малко преди нахлуването Си и Путин обявиха „безгранично приятелство“ между страните си. Китай официално се определя като неутрален по отношение на войната, като същевременно обвинява съюзниците на Киев, че също носят отговорност за избухването ѝ. Москва многократно е заявявала подкрепа за позицията на Пекин по въпроса за Тайван.

Неотдавна Тръмп постигна сделка с Русия за продажба на дизелово гориво, като отмени част от санкциите срещу Москва и позволи продажбата на значителни количества гориво. Американският президент свърза поскъпването на енергията с украинските атаки срещу руски рафинерии. Според анализатори основен фактор за ръста на цената на суровия петрол е войната с Иран.

Украинският президент Володимир Зеленски изрази опасение, че срещата в Шънджън може да отвори пътя към разговори за сделка за Украйна без участието на Киев. Плановете за нея породиха и сравнения с Ялтенската конференция от 1945 г., на която лидерите на САЩ, Великобритания и Съветския съюз обсъждат окупационните зони в Германия и Берлин и уточняват плановете за създаването на Организацията на обединените нации.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отхвърли паралелите с Ялта и заяви, че евентуални договорености от Шънджън не могат да бъдат налагани на други страни. Той определи срещата като изключително значима и каза, че според Москва световният ред трябва да се основава на взаимна изгода и уважение.

Бележка за редакцията: В подадения текст количеството дизел е посочено като „стотици милиони тонове“. Запазих информацията за сделката, а за количеството използвах обща формулировка, докато числото и мерната единица се сверят с оригинала.