Идеално цунами: Три кризи в Китай създават предпоставка за политическа дестабилизация

Какво става в Китай? Нека разгледаме въпроса във външно и вътрешполитически план. 

Във външнополитически план 

Китай изпитва острото въздействие на комплексните и безпрецедентни санкции на Запада срещу Русия.

Уклончивата позиция на Китай във връзка с агресията на Русия срещу Украйна се диктува от опасенията, че в непосредствена перспектива ролята на Русия в световния баланс на енергоресурси ще бъде ограничена рязко, което ще доведе до ръст на световните цени на нефт, нефтопродукти и природен газ.

Ще последва преразпределение на пазарите и на традиционните търговски канали за доставки на енергоресурси в Китай. И до общо нарастване на цените на суровините на световните пазари. Всичко това ще затрудни сериозно икономическото възстановяване на Китай след COVID-19 кризата. Очакванията Китай да се възползва от пълната икономическа изолация на Русия не са основателни:

„Защото първа грижа за Китай, по отношение сътрудничеството с Русия в икономическата област, ще бъде да се „оглежда” как се прилага санкционната политика на Запада. Защото съотношението на стокообмена на Китай с Русия, в сравнение с „уравнението" Китай-САЩ, е само 12%. И в интерес на Китай е да не поставя под заплаха дългосрочните си икономическите отношения със САЩ” - (Владислав Иноземцев, руски икономист).

В по-общ план Китай трябва да противодейства на очертаващите се в резултат на войната в Украйна неизбежни промени в архитектурата на сигурността в Европа, и в по-глобална перспектива, които са в разрез с водения от Пекин авторитарен курс - вместо разпадане на НАТО, се очертава негово ново разширяване в посока Швеция и Финландия. С ядро Украйна, с активното участие на Великобритания, Турция и Полша се формира нов пояс за „възпиране” на Русия.

Предстоят, макар и мъчителни и нееднопосочни, реформи на ООН, но в посока изключване на Русия като постоянен член на Съвета за сигурност, от възможността да блокира дейността на организацията в собствен интерес, което пряко засяга и позициите и на Китай.

За пръв път САЩ преминаха към открити заплахи за въвеждане на санкции, в случай на военна операция на Китай в Тайван:

„САЩ са готови да използват целия инструментариум от средства против Пекин, в случай на опити за решаване на тайванския проблем със силови методи. По отношение на Русия ние предизвикахме сериозни последици и не трябва да има съмнения за нашата готовност да действаме в тази посока и в други случаи” - (Джанет Йелън, министър на финансите на САЩ).

„На фона на изострянето на отношенията на САЩ с Китай, във връзка с войната в Украйна, нарастват проблемите на Китай в неговото непосредствено обкръжение" - (Николай Вавилов, руски китаевед и публицист).

В средата на миналата година и в началото на тази година посоченият сценарий беше реализиран първоначално в Афганистан, а след това и в Казахстан. В двата най-влиятелни съюзника на Китай в Южна Азия - Пакистан и Шри Ланка, възникнаха правителствени кризи.

В Пакистан кризата се развива на фона на промяната в курса на страната, свързана със сваления наскоро премиер Имран Хан. Повратна точка за тази промяна беше посещението на Имран Хан в Пекин за откриване на Зимната олимпиада. След това той осъществи посещение и в Москва на 24 февруари, което не само беше изтълкувано като незачитане на реакцията на Запада спрямо агресията на Русия в Украйна, започнала същия ден, но и като открита подкрепа за Русия. Това посещение отбеляза рязък поврат във „вектора” на Пакистан - от „американо-британски” към „китайско-руски”.

Но в навечерието на визитата в Пекин беше извършен крупен терористичен акт в провинция Балучистан - в района на дълбоководното пристанище на Индийския океан Гвадар. Това пристанище се изгражда от години с крупни инвестиции от Китай и има ключово значение за проекта на Китай „Един пояс, един път” - за осигуряване на пряк достъп до нефта в Иран, Саудитска Арабия и Емиратите.

Но тъй като от Пакистан към Китай този коридор извежда към Синдзян-уйгурския автономен район на Китай, с доминиращо уйгурско-мюсюлманско население, в самия Пакистан проектът се натъква на постоянна и сериозна съпротива. В резултат на този терористичен акт в Пакистан възникна остра политическа криза, довела до смяна на министър-председателя. Предстои да се види позицията на вероятния нов премиер Шахбаз Шериф по отношение на Китай.

В Шри Ланка паралелно също възникна правителствена криза. Непал, макар и разположен в периферията на световните процеси, също е обект на правителствена криза.

„Тези процеси се вписват в схемата за „дестабилизация" на Средна Азия и за създаване на „Великия Валаят Хоросан”, който би застрашил интересите и на Китай, и на Русия (алтернативен ИДИЛ). Тоест дестабилизацията в Пакистан може да се насложи с хаотичните процеси в Афганистан и да застави Пекин да се ангажира най-активно в района, като отклони вниманието му и неговите значителни ресурси от прякото противоборство със САЩ” - (Николай Вавилов).

Във вътрешнополитически план:

Вътрешнополитическият дневен ред в Китай е доминиран от новата вълна на разпространение на COVID и от съпътстващите я масови блокади и ново нарушаване на нормалния икономически цикъл. В останалия свят като че ли COVID „отстъпва” и постепенно „изчезва”, докато в Китай се отбелязва поредният рекорден темп на разпространение.

За последните две години (2020 г. и 2021 г.), в сравнение с останалия свят, където бяха регистрирани милиони заболели, в Китай практически беше отбелязана „нулева” статистика. Около 100 000 заболели и над 4000 починали, при население от един милиард и четиристотин милиона души. Но и при тези данни, в първата година от пандемията, при показател от до 200 заболели, бяха налагани пълни блокади на крупни стопански и административни агломерации, на основни пристанищни комплекси и др., с обхват на засегнатите стотици милиони души. Това беше т. нар. стратегия за борба с пандемията - „нулева търпимост”. И затова актуалните данни (към 12 април броят на заразените расте средно с 15% на ден, до 27 000 души), се възприемат с паника, особено от засегнатите центрове. Тоест няма никакви признаци, че пандемията е овладяна.

В района на Шанхай се отбелязват едни от най-високите темпове за разпространение на COVID, което е съпроводено с постепенно налагане на повсеместна блокада. А икономиката на този мега конгломерат е съизмерима с икономиката на Турция като цяло.

В Гуанджоу, третият по големина град в Китай, в градска агломерация с население от няколко десетки милиона души, е обявено частично ограничаване за напускането на района. (Агломерацията осигурява една трета от износа и има съвкупен вътрешен продукт колкото Руската федерация).

В Шанхай са въведени повече от 10 000 граждански и 2000 военни медицински специалисти за борба с „взривното” разпространение на COVID. Най-крупният китайски „експо” център в Шанхай се преоборудва като изолационна база за карантиниране на заразени с COVID с капацитет 40 000 легла.

Държавният департамент на САЩ излезе с предписание второстепенният състав на консулството на САЩ в Шанхай, заедно със семействата си, да напуснат Китай във връзка с ръста на заразяване и с предприеманите от властите мерки за борба с пандемията. Политиката на „нулева търпимост” и твърдите и повсеместни мерки за „карантиниране” могат да провокират продоволствена криза в Китай.

„Строгите карантинни мерки задълбочават недостига на торове, на работна ръка и семенен материал, в момент когато основните селскостопански провинции в Китай се подготвят и трябва да започнат пролетната посевна кампания" - („Файненшъл Таймс”).

По официални данни до една трета от фермерите в североизточните провинции Дзялин, Ляонин и Хъйлундзян не разполагат с необходимите ресурси, след като властите наложиха блокада върху цели селски административни райони. Посочените провинции произвеждат повече от 20% от зърното в Китай.

Всичко това се съпровожда с остро нарастващо недоволство сред населението. Масовите негативни настроения достигат границата на търпимост. В Шанхай нещата стигат до масова психоза в резултат на забраната за напускане на домовете. Създават се предпоставки за широко „социализиране” на протеста - това, което не се наблюдаваше през февруари и март 2020 г., когато се считаше, че ограничителните мерки са достигнали своя връх.

Причините са, че все по-остро липсва „разбирането”, че политиката на „нулева търпимост” е ефективна и че масовите блокади в административните центрове някога ще бъдат прекратени. Това крие рискове за политическата система, за социалната сфера и за икономиката.

В монографията си „Властта в Китай” Николай Вавилов изтъква, че сходни процеси са били констатирани и в близкото минало на Китай, и то на фона на пандемията, с новата по това време вирусна инфекция SARS.

„Първият случай на „странното” респираторно заболяване, наречено по-късно SARS, беше отбелязан на следващия ден след избирането на Ху Дзинтао за генерален секретар на Китайската комунистическа партия (ККП), 14 ноември 2002 г. Основният проблем за предаването на властта от неговия предходник Дзян Дзъмин на Ху Дзинтао се състоеше в това, че Ху Дзинтао оглави партията, но в неговите ръце не беше предадена върховната власт върху армията. Дзян Дзъмин се считаше за представител на т.нар. ”суверенно ядро” в ККП, свързано с армията и с военно-промишления комплекс и изповядващо каузата против еднополюсния модел, доминиран от САЩ.

Ху Дзинтао беше представител на т.нар. „комсомолско крило” в ККП. Неформална политическа фракция в ККП, включваща основно кадри израстнали в номенклатурните структури на Съюза на комунистическата младеж на Китай. Тя поддържа близки връзки с Демократическтата партия в САЩ и се застъпва за „консенсусно”, но активно развитие на отношенията със САЩ, като се зачитат правата на Китай за „справедливо” участие в международното разделение на труда. Тоест, за постигане на хегемонна позиция на Китай по еволюционен път.

На този фон всеки случай на SARS се отразяваше гръмко в пресата и останалите медии. А всеки заболял се доставяше, под немлъкващия нито денем, нито нощем вой на сирените на линейки, за спешно лечение в специално изолирани медицински заведения.

На този фон в течение на година Дзян Дзъмин постепенно беше принуден да пожертва двата ключови поста, които военното ръководство не искаше да предаде в ръцете на комсомолската фракция - на председател на Централния военен комитет на ЦК на ККП и на председател на Централния военен комитет на Китай” – пише Николай Вавилов.

През ноември тази година предстои провеждането на редовния конгрес на Китайската комунистическа партия (ККП), на който Си Дзинпин трябва да бъде преизбран за извънреден мандат като генерален секретар на ККП.

Възникналата обстановка във връзка с пандемията предоставя на неговите опоненти реални възможности да се противопоставят на този замисъл. Запасът от издържливост в икономиката е относително голям, но не безкраен - Китай преживя от началото на 2021 г. енергийна криза и криза в строителния сектор. Най-големите плащания по дълговете на сторителните концерни са през април и май 2022 г. В ход е и негативна тенденция на китайските фондови борси.

Няма официалани данни какви средства бяха „наляти” в икономиката за борба с COVID, но сумата е от порядъка на до 50% от брутния вътрешен продукт (6-8 трилиона долара). Те не доведоха до ръст на покупателната способност и на производителността на труда. А преди всичко се трансформираха в спекулативен капитал. И сега това се връща под формата на потребителска инфлация.

Може да се предполага, че с „взривното” разпространение на COVID в центрове като Шанхай и Гуанджоу се създават предпоставки за „идеално цунами” от три кризи: COVID, в строителния сектор и задълбочаването на инфлацията. Ако към тях се добави и кризата на фондовите пазари, това вече ще бъде идеална предпоставка за политическата дестабилизация в Китай.

И дано всичко това да не послужи като стимул за търсене на „бързи” и „силови” решения на тайванския проблем.

Следете новините ни в GoogleNews