Български политически басненик

Препечатваме текста от Reduta.bg с тяхно разрешение.

В написаното по-долу следваме неповторимия стил на „Редута“, в който често сериозните до плач протяжни житейски начала намират своите краткосмешни иносказателни обяснения. Като стария като света жанр на басните, например…

Коалиционното правителство (По Славейков)

В една от най-познатите и до днес басни Дядо Петко Славейков започва така: „Орел и рак и щука, не зная по каква сполука, такваз им работа дошла да теглят наедно кола“. Следва обяснение за удивителната устойчива инатливост на каруцата, при която: „…а пустите коля не мръдват пак“. Тук си спомняме стар учебник по занимателна физика. В него, през прилежно изчертаните вектори на силите, научно се доказваше, че: „Ако на свободно абсолютно твърдо тяло действат две сили, то тялото се намира в равновесие тогава и само тогава, когато тези сили са равни по модул, имат обща директриса и са с противоположни посоки“.

Какъв по-добър пример за прогноза относно бъдещето на сегашното българско правителство. Резултат от управленска коалиция на политически сили с противоположни в същността си посоки на движение, правителството се очертава като едно от устойчивите. И да знаем, колкото повече усилия и напъни виждаме в движенията на Орела (примерно премиера Петков), щуката (с извинение, вицепремиера Нинова) и рака (с алюзия за „вицепремиера“ в сянка Трифонов), толкова по неподвижна, устойчива и стабилна ще бъде каруцата на правителството.

Друг е въпросът, че в баснята каруцата е затънала в калта и трябва да бъде извлечена оттам…

А относно четвъртия силов вектор в правителствената коалиция единственото, което ни идва наум (сещайки се за генерал Атанасов), е усмивката на Чеширския котарак…

Опозиционното „Възраждане“ (по Софроний)

Първото, което ни идва наум, разбира се, е поговорката „Езикът кости няма, но кости троши“. Щото езикът на Костя (с псевдовалутния прякор) наистина е не толкова „притча во язицех“, ами баш „тояга в уста“. Но пък тук, щом ще иде реч за партия с гордото име „Възраждане“, как да не се сетим за онази басня, написана от един от бащите на българското Възраждане. В речената басня Софроний Врачански разказва за гладна котка, влязла посред нощ в месарски дюкян. Замаяна от миризмата на прясно месо (прилежно скрито от предвидливия стопанин), котката видяла една груба пила, с която той остъргвал кокалите. Близнала я. М-м-м-м, кръвчица, вкусно! Гладната котка продължила с настървение да ближе пилата, без да усеща, че кръвта в устата и е нейната собствена. Така, завършва Софроний, котката напълно „покварила език свой“ – в смисъл, повредила си езика и напълно онемяла.

С тази басня преди години се опитвахме да обясним политическото бъдеще на „Атака“ и нейния лидер, които днес са напълно онемели, все едно нямат език в устата…

Новата политическа формация на Янев (по Ботев)

Навремето големият български литературовед и ерудит професор Никола Георгиев беше казал, че преобладаващата и огромна част от творческата енергия на Христо Ботев е трансформирана в публицистика и журналистика. Днес, фиксирани в (наистина гениалните) 20 негови стихотворения, забравяме другите повече от хиляда страници. Много от тях са посветени на прохождащата тогава българска политическа практика и български протополитици. Някъде из тези страници ще открием и онази кратка поетическа басня, написана сякаш за всички бързи съвременни политически проекти у нас. В само шест реда – пълно и точно описание на политическа визия, електорат, лидери. Ето я:

Майстория кози пасе,

Пет закара, три докара;

А наш Ненчо хора пасе;

Сто събира, три избира;

А от тия трима души

Неча, Велча и себе си

Колко му е да замениш Ненчо със Стефчо…