Ако след войната Червената армия се беше прибрала у дома

Коментар на Антон Орех

OFFNews Последна промяна на 09 септември 2019 в 22:20 426 0

Току-що се върнах от България. И изобщо не забелязах коварството на братушките, които сега отричат ролята на Съветския съюз в освобождението на народите на Европа.

Същата България, която е „не заграница“, защото „курица – не птица“. България, която нашите родители с присмех наричаха „16-а република“ и в която следите от онова време още се усещат.


Впрочем, а на вас щеше ли да ви е приятно, ако някой с иронична усмивчица наричаше нашата страна „16-а република“, „51-и щат“ или някаква „9-а провинция“? Ей така, дори на шега? Никак нямаше да ви е приятно. И на мен ми е неприятно. А на българите трябвало да им бъде приятно.


Българите подменят историята – така им говорим. И поляците я изкривяват, и чехите, и унгарците – да, всичките гадове я подменят! Всички са против нас!
Никога ли не сте се замисляли защо изведнъж се случи така? Може пък да има някаква причина?

Причина, разбира се, е имало и има. И в позицията на българското Министерство на външните работи тази причина очевидно звучи: „Без да отричаме приноса на СССР за разгрома на нацизма в Европа, не трябва да си затваряме очите, че щиковете на Съветската армия донесоха на народите в Централна и Източна Европа половин век репресии, заглушаване на гражданската съвест, деформирано икономическо развитие и откъснатост от динамиката на процесите в развитите европейски държави.“
И кое в тези думи не е вярно?


Приносът на СССР в разгрома на нацизма не се отрича. Но освобождение на народите от Източна Европа в пълния смисъл на тази дума не е имало. Защото едната окупация е била сменена с друга – що за свобода е това?


Формално независими, тези държави 45 години бяха в пълно подчинение на Съветския съюз. Никаква самостоятелна външна политика нямаха, независимо от периодични прояви на противопоставяне от отделни лидери. А когато се опитваха да променят нещо вътре в страните си, СССР просто им изпращаше танкове, както постъпи в Будапеща и Прага. Щеше да ги изпрати и във Варшава, но ген. Войчех Ярузелски се оказа по-хитър и вместо съветско военно положение Полша получи собствено, полско.

Българските банкноти се печатаха във фабриката на „Гознак“, а военната униформа на българската армия се отличаваше от съветската само по пагоните и кокардите – каква е тази независимост?


Хитлеристката окупация е нещо страшно. Но тя продължава само 6 години и не остават много живи свидетели. А половин век съветска окупация помнят твърде много хора. И само ние не искаме сами да го признаем.


От деца разказваме само за военните победи и многочислените жертви на съветските воини в боевете за освобождението на Източна Европа. И ако тогава, в 1945 г., прогонвайки Хитлер, Червената армия се беше върнала у дома, а освободените народи бяха оставени сами да решат как да живеят, историята щеше да поеме по съвсем различен път и тези народи до днес щяха да ни благодарят.


Но ние се отнасяхме с тях с презрение и ги смятахме за наши васали.
Затова сега всички ни плюят.

- - -
Коментарът е от блога на автора, който е журналист в Радио "Ехото на Москва"

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови