Настоящото изследване обхваща причините за появата на т.нар. „Народен съд“, хода на неговите заседания и последствията от решенията му. Анализът се обосновава на документи и спомени, като се стреми да представи тази така полемична тема по един обективен и достоверен начин, оставящ на заден план емоциите и политическите пристрастия.
Народният съд продължава да бъде едно от най-дискутираните събития от българската история. Дали заради начина, по който е създаден, големият брой присъди или дори самият факт, че за първи път се търси наказателна отговорност от толкова голям брой представители на властта, армията и полицията. Във всеки случай трябва да си дадем сметка, че това е едно явление, което оставя трайни следи в българското общество, в българската история, в българското съзнание с различни оценки за неговата същност, задачи и резултати.
За да изясним ясно причините относно тези различни интерпретации, трябва на първо място да разгледаме епохата и условията на това необикновено явление, както и историята на самата идея. Нека започнем от втория елемент. Народният съд не е нещо съвършено ново за българското общество.
Още през ноември 1919 година парламентарната група на комунистическата партия внася законопроект за „Съдене виновниците за народната катастрофа“, търсейки отговорност за поражението в Първата световна война и последвалия Ньойски договор, който бележи Втората национална катастрофа. Не бива да забравяме и че кабинетът на БЗНС начело с Александър Стамболийски организира през 1922 година референдум за съдене на министрите от кабинетите на Иван Евстратиев Гешов, Стоян Данев и Александър Малинов, като виновници за двете национални катастрофи.
Идеята се появява отново след избухването на Втората световна война през 1939 година. Така в обръщение на ЦК на БКП към българите от есента на 1941 година институциите и силовите структури са предупредени, че за своите деяния ще бъдат „изправени пред народен съд“. Такива послания се отправят и в края на 1942 година по Радио „Христо Ботев“ (радиостанция на комунистическата партия, която излъчва от СССР по време на войната). През март 1943 година e дадена по-ясна представа за един такъв съд и задачите му. Отново по Радио „Христо Ботев“ се оповестява, че той следва да се създаде при комитетите на ОФ и да се отнася до случаи на „шпионство, издайничество и провокаторство спрямо организациите на Отечествения фронт и неговите дейци“.
Но възникването на народен съд като орган става възможно едва след преврата от 9 септември 1944 година, с който на власт идва правителството на Отечествения фронт (ОФ). В България навлиза съветската армия. Новото правителство незабавно иска от СССР примирие и настъплението е спряно. Бъдещето на България вече зависи от коалиционното правителство на ОФ (съставено от БРП (к), БЗНС, БРСДП, Звено и т. нар. независими интелектуалци) и външните фактори, между които Москва има първостепенно значение.
Т. нар. Народен съд е създаден с „Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане на България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея“, приета на 30 септември 1944 година и обнародвана на 6 октомври същата година. Тя се отнася за регентите, министрите, депутатите от 25 ОНС, висши духовници и военни, както и други лица, отговорни за провеждането на българската политика в периода 1 януари 1941 – 9 септември 1944 година.
Съгласно наредбата делата трябва да приключат в изключително кратък срок – до 1 януари 1945 година. Това обаче се оказва невъзможно поради големия брой подсъдими, изпращането на част от държавния елит в Москва и статутът на военните. За това допринасят и различни грешки – неправилно изписване на имена, прехвърляне на обвиняеми между състави, присъствието на подсъдими в повече от един обвинителен списък.
Интерес детайл от Наредбата е, че в нея първоначално липсват регентите. Причината за това е, че са отведени в Москва за разпити и известно време липсва информация относно тяхното положение и начинът, по който ще бъдат съдени. Тази неяснота провокира запитване от Трайчо Костов до Георги Димитров: „Кой и как ще съди княз Кирил, Филов, Божилов и другите, които са взети под съветско попечителство. Ние не можем да не ги съдим. Ще ги доведат ли тука, или трябва да ги съдим задочно?“
Прочетете целия текст в "Българска история"
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
5900
1
07.02 2018 в 11:17
Последни коментари
alfakentavur
Путин тихо плаче: И Германия разреши на ВСУ да бие по Русия
230 млрд баксов
ПП се опасява, че се готви поръчков арест на кмета на Пазарджик
Люгер Химарс
ПП се опасява, че се готви поръчков арест на кмета на Пазарджик
Джендо Джедев
ПП се опасява, че се готви поръчков арест на кмета на Пазарджик
alfakentavur
Орбан: НАТО се приближава към война с всяка изминала седмица