На този ден през 1888 г. в село Харманлък, днес Дъбовик, Добричко, е родена Изидора Пейсах, по-известна с псевдонима си Дора Габе. 

Освен поетеса, Габе е публицист и общественик, част от българския елит след Освобождението. 

От малкото добричко село младата Габе се мести във Варна, където завършва гимназия. По-нататък животът я праща в София, където изучава естествени науки в Софийския университет. Освен в София, поетесата учи и в Женева - френска филология, и Гренобъл. На едва 19 години тя става учител по френски език в Добрич. 

Освен преподавателската дейност, Габе работи и като преводач, а кариерата и я отвежда многократно извън страната, но една от най-силните връзки на поетесата е с Полша. Тя е сред учредителите на Българо-полския комитет, работи и като съветник по културните въпроси в посолството ни във Варшава до средата на миналия век. 

Тя пише за много списания и вестници, сред които „Златорог", „Изкуство и критика“ и „Мисъл“, но те са една малка част от изданията, където са поместени нейни трудове.

Освен с ерудицията си, Габе е известна и със своята красота, която успява да плени някои от най-желаните мъже на тогавашния български елит. Яворов е влюбен в нея, а самата тя твърди, че едно от най-известните му стихотворения - "Две хубави очи" е написано за нея. Йовков също въздиша по нея, както и още десетки мъже.

Габе има дългогодишен брак с един от най-изтъкнатите литературни историци и критици на България от времето - доц. Боян Пенев. Първоначално тя на обръща внимание на изтъкнатия си ухажор, тъй като има връзка с Пейо Яворов, но след раздялата им приема предложението му за брак.

През 1909 г. двамата се женят. Те обаче нямат наследници, тъй като в ранните години от съжителството им Габе прави аборт, подтикната от Пенев. След като се отказва от нероденото си дете, Габе така и не може да забременее отново, въпреки скъпите лечения в чужбина, на които се подлага.

През 1922 г. двамата се разделят без развод, а причина за това са дългогодишните отношения на Пенев с друга жена, която успява да му роди дете.

Несгодите в личен план, неуспешния и брак и множеството романси обаче не успяват да пречупят духа на Габе, която оставя след себе си изключително богато културно наследство.

Нейните любовни и детски стихотворения, повести и романи и довеждат множество награди, сред които награда „Петко Рачов Славейков“ за литературното ѝ творчество, свързано с децата и българското училище, удостоена е с почетния знак на София, I степен, както и множество награди от Народната република. През 1968 г. е удостоена със званието „Почетен гражданин на град Толбухин“.

На 16 ноември 1983 г. Дора Габе умира на 95 години.