Трети март е обявен за национален празник на България с Указ 236 на Държавния съвет от 27 февруари 1990 г. и с Решение на Деветото Народното събрание от 5 март 1990 г., прието единодушно от народните представители.
На този ден преди 146 г. (19 февруари 1878 г. ст. ст.) е подписан Санстефанския мирен договор между Русия и Османската империя, с който се слага край на Руско-турската освободителна война (1877-1878). За първи път Денят на Освобождението на България се чества на 19 февруари 1880 г. съгласно Указ 5 по предложение на военния министър ген.-майор Петър Паренсов като „възшествието на престола на император Александър Втори и заключение (сключване) на Санстефанския мир“.
В "Списък на неприсъствените дни в Българското Княжество" на Държавния съвет от 1882 г. 19 февруари е представен само като дата на подписването на Санстефанския договор.
С Указ 78 на княз Фердинанд от 31 декември 1887 г. 19 февруари започва да се отбелязва като ден на "Освобождението на България".
След въвеждането на Григорианския календар в България през 1916 г. за първи път празникът е отбелязан по нов стил на 3 март 1917 г. и се отбелязва като официален празник до м. октомври 1951 г., когато е отменен с Кодекса на труда.
Еднократно денят е честван като официален празник през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението на България.
Честването на 3 март е възстановено през 1987 г., като до 1989 г. денят се отбелязва като официален празник с решение на Юлския пленум от 1987 г. на Централния комитет на Българската комунистическа партия и на Министерския съвет.
В бюлетин „Вътрешна информация“ четем за предложението на Отечествения фронт за обявяване на Трети март за национален празник на България:
Трети март – ден на национално съгласие
София, 25 февруари 1990 г. /БТА/ В обръщение на Националния съвет на Отечествения фронт по повод на Трети март се посочва, че този светъл ден години наред е бил обезличаван поради едностранчиви, теснопартийни интереси и зле разбран патриотизъм. Отечественият фронт като Съюз за общонационално съгласие и единство вижда в идеята за обявяване на Трети март за национален празник историческия акт на държавническа мъдрост, акт, който ще намери всенародна подкрепа и одобрение.
Националният съвет на Отечествения фронт призовава празникът да се превърне в ден на национално съгласие, тържество на народностните добродетели и идеали, заслужена почит към българската държава, възродена от пепелищата на паметния Трети март 1878 година. В трудните за отечеството дни, продължава декларацията, отново да отправим поглед към титаните на национално-освободителната ни борба, към възрожденските идеали за чиста и свята република. Нека изразим признателност и уважение към братския ни народ и другите европейски народи, с чиято помощ се роди свободата.
В заключение се посочва, че Отечественият фронт протяга ръка към участниците в националната „кръгла маса“, към всички други политически и обществени сили, обръща се към всички граждани да се обединят за общонародно честване на Трети март.
Държавният съвет на Народна република България по силата на действащата и след 10 ноември 1989 г. Конституция от 1971 г. взима решение за обявяването на Трети март за национален празник.
В бюлетин „Вътрешна информация“ на БТА е публикуван Указ 236 на Държавния съвет от 27 февруари 1990 г., с който е обявявен:
3 март – Национален празник
УКАЗ НР. 236
Държавният съвет на Народна република България на основание чл. 39, точка 7 от Конституцията на Народна република България
ПОСТАНОВЯВА
Изразявайки волята на българския народ, обявява 3 март – деня на Освобождението на България от османско иго, за национален празник.
Представител на Държавния съвет на Народна република на България:
Петър Младенов
Секретар на Държавния съвет на Народна република на България:
Никола Манолов
Във „Вътрешна информация“ на БТА четем за първите чествания в страната на Трети март като национален празник на България след издаването на указа:
3 март – националният, великият ден на България
Народна признателност и синовно преклонение пред подвига на героите
Връх Шипка , 3 март 1990 г. /БТА/ Въпреки снежната буря и ледения вятър, днес паметниците и братските могили на върха-светиня бяха отново обкичени с много цветя и венци. Синовното преклонение и горещата признателност пред подвига на героите, паднали за свободата на България, изведоха още от рано тук хиляди трудещи се от всички краища на родината.
В тържествения митинг, посветен на 112-та годишнина от Освобождението на България от османско иго участваха представители на Хасковска и Ловешка област, на Габрово, Казанлък и Стара Загора.
***
Плевен, 3 март 1990 г. /БТА/ Нов елемент в тържественото честване на днешния национален празник в града бе благодарствената литургия за освободителите на България и молебен за успокоение на душите на падналите, отслужени от врачанския митрополит Каленик. По улиците на града се състоя шествие, което завърши пред Мавзолея с костите на загиналите за освобождението им от османско иго руски и румънски войни.
Пред храма-светиня бяха положени венци на признателност.
***
Габрово, 3 март 1990 г. /БТА/ Синовната признателност към саможертвата на героите, паднали за свободата на Отечеството ни, обедини за пръв път днес тук всички политически сили в общината. Състоя се първият в града митинг-преклонение, организиран съвместно от БКП и СДС в чест на 112-годишнината от Освобождението на България от османско робство. (…)
(…) Произнесени бяха пламенни слова за Трети март – денят на нашето национално възраждане.
***
Пловдив, 3 март 1990 г. /БТА/ С поклонение пред паметника на Царя Освободител днес тук бе отбелязан националният празник. Представителна група на СДС поднесе венец и цветя по случай годишнината от подписването на Санстефанския мирен договор. (…)
***
Хасково, 3 март 1990 г. /БТА/ Празнично е днес настроението на улица „Трети март“, в квартал „Освобождение“, пред паметника на капитан Петко Войвода, в целия град. На централния площад пламна символичният огън на признателността. „Да пребъде във вековете Трети март, да пребъде България“ – си пожелаха хасковци на днешния ден. (…)
(…) В църквата „Света Богородица“ бе отслужен молебен по случай 112-годишнината на свободата.
Венци окичиха паметната плоча на улица „Васил Левски“ в Симеоновград. След молебена в църквата „Света Троица“ свиленградчани се поклониха пред бюст-паметника на народния поет Иван Вазов. (…)
***
Трети март олицетворява нашия стремеж към свобода и демокрация
Тържествено събрание в столицата
София, 3 март 1990 г. /кор. на БТА Надежда Соколенко и Ивайло Данаилов/ Този ден винаги е бил велик за всеки българин, тачен и почитан във всеки дом от всички поколения. Но днес, 112 години след Освобождението на България от османско иго се чества като национален празник. По волята и желанието на народа.
Големият ден събра стотици софиянци на тържествено събрание в Народния театър „Иван Вазов“. Откривайки честването, председателят на Народното събрание Станко Тодоров отбеляза, че националният ни празник тази година съвпада щастливо с една голяма промяна – откъсването на България от тоталитарната система. Не случайно всичко това носи надежда на млади и възрастни, които жадуват за национално съгласие, демокрация, умиротворяване, икономическо възземане и над всичко това най-напред и най-високо трябва да бъдат действителните интереси на обновяваща се България. Държавният съвет, зачитайки свято народното желание, обяви Трети март за национален празник, за ден на възраждането на българската държавност. И нека това да пребъде во веки веков, заяви председателят на парламента. (..)
Петър Младенов председател на Държавния съвет произнася реч по повод националния празник на България, поместена в бюлетин на БТА, част от която публикуваме:
Трети март – възкресение от пепелищата, тържество на общочовешките ценности
Слово на председателя на Държавния съвет Петър Младенов
Драги съотечественици, братя и сестри,
Най-сърдечно ви поздравявам с националния празник на скъпото ни отечество – 3 март. Този ден има дълбок смисъл за всеки българин, защото носи със себе си идеята за възраждането и спасението, насочва нашето внимание към такива непреходни народностни и в същото време общочовешки ценности, които могат да бъдат за нас опора и компас в преломни времена като днешното.
На този ден българската държава отново възкръсна след пет века небитие и народът ни получи възможност сам да твори съдбата си заедно със свободните и напреднали европейски народи.
Тази дата бе апотеоз на дълголетна епическа борба на българското племе за духовна и политическа свобода. В нея то даде несметни, невъзвратими жертви. Тогава България роди личности като Паисий и Раковски, като Левски, Ботев и Каравелов, като Бенковски, Каблешков, Волов – легендарните апостоли, чиито светъл лик никога няма да помръкне в народната памет. Освен с дълбок пиетет техният подвиг ни изпълва с чувство на законна гордост и удовлетворение, че свободата не е дошла даром, че тя е заслужена, че тя е извоювана. (…)
Денят на Освобождението е повод да изкажем нашата дълбока признателност към цяла плеяда от видни хуманисти – защитници на изстрадалия ни народ. (…)
(…) Трети март 1990 година прехвърля мост през десетилетията. Той е повод за дълбок размисъл по пътя, по който е минала българската държава от Освобождението насам, повод за размисъл за трусовете, които тя е преживяла. Днес отново се поставят съдбовни въпроси, най-важният от които е по кой път ще тръгне България на прага на една нова ера, ера на разума и на обединяване на човечеството. Дали, след повече от сто години държавнически опит, белязан от люшкания, крайности, катастрофи, България ще поеме твърдо и веднъж завинаги по пътя на демокрацията, хуманизма и прогреса. (…)
Скъпи съотечественици и съграждани,
Днес на 3 март, можем с чисто сърце да кажем – древният български народ, неговата прекрасна страна, заслужават достойна съдба, заслужават достойно бъдеще.
Да се сплотим и обединим в името на това бъдеще – това е повелята на времето. Без национално съгласие е невъзможен възходът и просперитетът на Народна република България. Нека направим историческа крачка, от която зависи нашата пълна нравствена и политическа еманципация.
Още веднъж ви поздравявам с националния празник 3 март и пожелавам на всички български граждани здраве и радост, мирни и успешни дни!
Нека България, нашата родина и нейните интереси да стоят винаги най-високо, да бъдат винаги над всичко.
(Материалът е базиран на архивите на БТА)
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
1005
3
03.03 2024 в 23:49
Денят на независимостта е празникът, който дипломатически изправя България като независима страна.
Денят на българската писменост и култура е празникът, който чества българския дух и българските букви, нашият цивилизационен принос към световното културно богатство.
Трети март 1878 г. е събитие, което има и хубави, и лоши страни. То е началото на един нов процес в нашата история, в който ние започваме да се освобождаваме от нашите освободители. Те идват и изтикват турците, ама после ни предстоят години усилия, за да изтикаме и тях, и този процес продължава чак до днес, когато все още като нация се борим да бъдем независими от руската сфера на влияние и все още се еманципираме от Москва, дето напира да е с нас в мир и в бой
Боевете на българското опълчение при Шипка и жертвата на чуждите воини за нашата свобода трябва да бъдат почитани, но трябва да престанем с коленопреклонението пред Русия.
805
2
03.03 2024 в 22:59
2114
1
03.03 2024 в 21:37
Последни коментари
Танас
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)
Деспин Митрев
Бивш депутат на ИТН внезапно оглави партията на Божков
Деспин Митрев
Румъния влиза в Шенген на 1 януари, увери премиерът Чолаку
Johnny B Goode
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)
Деспин Митрев
САЩ повдигнаха обвинение на индийски милиардер за подкупи на стойност 265 млн. долара
Koel
Банан, залепен с тиксо за стена, се продаде за 6,2 млн. долара
Деспин Митрев
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)