Стотици студенти са арестувани в София през март 1953 година след покушение с взрив срещу Братската могила (Партизанската могила), година преди откриването в тогавашния Парк на Свободата на Паметника на съветската армия през 1954, сочат архивни електронни записи с документи, получени на терен от Радио „Свободна Европа“. Експлозията в София намира място и в броя на "Neue Zürcher Zeitung" от 27 април 1953 г.
На 2 юни 1956 година е открита Братската могила в сегашния ѝ вид.
На фона на актуалната непрестижна популярност на Паметника на съветската армия а.k.a Монумент на окупационната Червена армия (МОЧА) намиращият се на 800-900 метра от него по права линия в Княжеската градина комунистически монумент, посветен на българските партизани, се радва на относително спокойствие. Ако изключим пърформанса през март м. г., когато в знак на протест срещу руската агресия срещу Украйна монументът беше оцветен в боите от украинското знаме – синьо и жълто.
В „Братската могила“ са препогребани костите на 17 партизани и антифашисти, членове на БКП и младежкото му крило РМС (Работнически младежки съюз“, в частност известните като „петимата от РМС“ Йорданка Николова, Лиляна Димитрова, Александър Димитров – Сашо, Свилен Русев и Адалберт Антонов – Малчика.
Както отбелязват архивистите на „Свободна Европа“ от онова време, „веднага след като Отечественият фронт завзема властта, е издигнат груб и примитивен паметник в Парка на Свободата на нещо като хълм.
Към 21-22 часа в края на март (26 или 27 март) паметникът е вдигнат във въздуха с взрив с малка мощност. По-рано през деня група студенти са били в района на паметника, за да отдадат почит на партизаните, затова и подозренията, че са поставили бомбата, падат върху тях. Според източници от България веднага след това паметникът е бил заграден с дървена ограда и е започнала работа по възстановяването му, а в района е забелязано засилено присъствие на милиционери.
В седмицата след 29 март 1953 година са задържани между 150 и 200 студенти от университета от двата пола, а според мълвата от онова време арестите са били свързани с разследването на експлозията на Партизанската могила.
Според западните публикации от онова време Партизанската могила е разрушена напълно. На негово място е вдигнат сегашният монумент по проект на архитект Евгени Зидаров и арх. Михаил Милков, който е открит на 2 юни 1956 година. Под монумента са положени костите на комунистическите дейци Антон Иванов, Йорданка Николова-Чанкова, Владо Тричков, Владо Георгиев, Цвятко Радойнов, Емил Марков, Начо Иванов, Аврам Стоянов, Александър Димитров, Адалберт Антонов, Лиляна Димитрова, Свилен Русев, Мария Петлякова, Гиньо Георгиев, Лев Желязков, Любчо Баръмов и Емил Шекерджийски.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
-240
1
29.08 2023 в 17:10
Последни коментари
Танас
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)
Деспин Митрев
Бивш депутат на ИТН внезапно оглави партията на Божков
Деспин Митрев
Румъния влиза в Шенген на 1 януари, увери премиерът Чолаку
Johnny B Goode
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)
Деспин Митрев
САЩ повдигнаха обвинение на индийски милиардер за подкупи на стойност 265 млн. долара