Съпротива: Стотици арестувани студенти след взривяване на Братската могила в София през 1953 г.

Стотици студенти са арестувани в София през март 1953 година след покушение с взрив срещу Братската могила (Партизанската могила), година преди откриването в тогавашния Парк на Свободата на Паметника на съветската армия през 1954, сочат архивни електронни записи с документи, получени на терен от Радио „Свободна Европа“. Експлозията в София намира място и в броя на "Neue Zürcher Zeitung" от 27 април 1953 г.

На 2 юни 1956 година е открита Братската могила в сегашния ѝ вид.

На фона на актуалната непрестижна популярност на Паметника на съветската армия а.k.a Монумент на окупационната Червена армия (МОЧА) намиращият се на 800-900 метра от него по права линия в Княжеската градина комунистически монумент, посветен на българските партизани, се радва на относително спокойствие. Ако изключим пърформанса през март м. г., когато в знак на протест срещу руската агресия срещу Украйна монументът беше оцветен в боите от украинското знаме – синьо и жълто.

В „Братската могила“ са препогребани костите на 17 партизани и антифашисти, членове на БКП и младежкото му крило РМС (Работнически младежки съюз“, в частност известните като „петимата от РМС“ Йорданка Николова, Лиляна Димитрова, Александър Димитров – Сашо, Свилен Русев и Адалберт Антонов – Малчика.

Както отбелязват архивистите на „Свободна Европа“ от онова време, „веднага след като Отечественият фронт завзема властта, е издигнат груб и примитивен паметник в Парка на Свободата на нещо като хълм.

Към 21-22 часа в края на март (26 или 27 март) паметникът е вдигнат във въздуха с взрив с малка мощност. По-рано през деня група студенти са били в района на паметника, за да отдадат почит на партизаните, затова и подозренията, че са поставили бомбата, падат върху тях. Според източници от България веднага след това паметникът е бил заграден с дървена ограда и е започнала работа по възстановяването му, а в района е забелязано засилено присъствие на милиционери.

В седмицата след 29 март 1953 година са задържани между 150 и 200 студенти от университета от двата пола, а според мълвата от онова време арестите са били свързани с разследването на експлозията на Партизанската могила.

Според западните публикации от онова време Партизанската могила е разрушена напълно. На негово място е вдигнат сегашният монумент по проект на архитект Евгени Зидаров и арх. Михаил Милков, който е открит на 2 юни 1956 година. Под монумента са положени костите на комунистическите дейци Антон Иванов, Йорданка Николова-Чанкова, Владо Тричков, Владо Георгиев, Цвятко Радойнов, Емил Марков, Начо Иванов, Аврам Стоянов, Александър Димитров, Адалберт Антонов, Лиляна Димитрова, Свилен Русев, Мария Петлякова, Гиньо Георгиев, Лев Желязков, Любчо Баръмов и Емил Шекерджийски.