От 1 април ваксините срещу COVID-19 влизат в системата за верификация на лекарствата, за да няма фалшификации

OFFNews Последна промяна на 25 януари 2021 в 10:30 472 0

От 1 април партидите ваксини срещу COVID-19 ще бъдат качени в системата за верификация на лекарствата. В пунктовете за имунизация те трябва да се дезактивират. За първите партиди ваксини е бил даден гратисен срок за верификация с цел по-бързи доставки.

Това съобщи Илиана Паунова, изпълнителен директор на Българската организация за верификация на лекарствата, на по време на уебинара „Е-решения за по-добро здраве“, организиран от в-к „Капитал“.

„Важно е да се впишем в международния обмен на данни, за да има свързаност на българските с европейските системи за лекарствата. Тази връзка се извършва чрез кода на продукта, който служи за верификация на национално и европейско ниво. „Първият елемент от кода ще бъде свързан с националния номер и това ще позволи двете системи да взаимодействат“, обясни Паунова.

Според проф. Асена Сербезова, председател на УС на Българския фармацевтичен съюз, чрез дигитализацията на здравеопазването ще има подобрен достъп до здравни услуги, по-голямо овластяване на пациентите, по-голяма продължителност на грижата.

„Дигитализацията ни дава възможност да управляваме заболяванията, както никога досега и точно към това трябва да се стремим – управление на заболяванията и по-добър, и по-дълъг живот на пациентите, а не към елементарни за света неща като електронната рецепта или електронните платформи за общуване и обучение, чиято роля не омаловажавам“, уточни проф. Сербезова. Тя изтъкна ролята и позицията на фармацевта, който може да подпомага експертно и пациентите, и лекарите.

Пациентът трябва да бъде приобщен, като бъде поставен в центъра на грижата и да бъде информиран.
Здравната каса е една от здравните администрации, в които дигитализацията стартира от самото й създаване. Сега НЗОК пренастройва всички работни процеси и системи, така че да постигне по-високо ниво на електронизация, информационни услуги, обмен и съхранение на данни, съобщи нейният управител проф. Петко Салчев. Той отбеляза, че България изостава много с въвеждането на телемедицинските системи.

Въвеждането на телемедицината ще позволи освобождаване на човешки ресурс, поясни проф. Салчев и даде пример: защо всяка болница трябва да има специалист по образна диагностика, след като от едно място може да се консултират няколко болници.

Практически опит с телемедицината сподели д-р Асен Меджидиев от УМБАЛСМ „Пирогов“, който представи възможностите за консултиране на деца чрез телемедицина по програмата „Детско здраве“ на спешната болница. Водят се разговори с кметствата детските градини и училищата в София да бъдат оборудвани със системи за телемедицина, което дава възможност за директна връзка със специалисти в „Пирогов“ при необходимост, съобщи д-р Меджидиев.

Здравната каса пренастройва всичките си системи, като целта е процесът да бъде финализиран до 2 месеца. Вече работят нови сървъри, усъвършенстват се комуникацията и обменът на данни с външни партньори. Все още не са разработени в пълна степен информационната услуга и предоставянето на информация към гражданите и външните партньори.

Има забавяне в разработването на електронните протоколи за отпускане на скъпоструващо лечение. Предстои въвеждане на електронни здравни книжки. Работи се и по електронните статистики – изключително важни за работата на НЗОК и особено за нейните актюери. За пръв път от 21 г. касата ще има свой актюер и той трябва да разполага с пълен обем електронни справки, каза проф. Салчев.

Експертът на БЛС по дигигални решения д-р Костадин Сотиров акцентира, че електронното здравеопазване е отдавна очаквано от лекари, пациенти, институции. „Информацията сега е разпиляна на различни места и това я прави недостъпна. Това налага тя да бъде обединена в единна база данни – националната здравно-информационна система, сърцевината на електронното здравеопазване“, каза Сотиров. Той изрази благодарност към всички, които работят по реализацията на системата.

Проф. Николай Данчев, председател на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, представи възможностите на информационната система.

Правителственият портал дава пълен достъп на гражданите до информация за цените на лекарствата. Има връзка с над 30 болници, които проследяват ефектите на иновативните лекарства. Необходимо е изграждането на национална система, която да свърже данните на проследяващите болници. Разработеното мобилно приложение е полезно за лекарите и пациентите и позволява да се провери пределната цена на лекарството през телефон, както и крайната цена в аптеката, коментира той.

Според адв. Мария Шаркова правата на пациентите в електронното здравеопазване трябва първо да се регламентират нормативно и очерта някои рискове за дискриминация и нерегламентирано използване на лични данни.

За инфодемията като съпътстващ COVID-пандемията проблем говори д-р Александър Симидчиев, началник на Отделението по неинвазивна диагностика в Медицинския институт на МВР. Основните й измерения са липсата на информация и дезинформацията, с която трябва да се справяме чрез обучение на обществото, каза той.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !