ДБ предлага съдебният съвет да не е постоянно действащ, а членовете му да не са били в ДС

Висшият съдебен съвет да не е постоянно действащ орган, а неговите членове да запазят статута си на съдии, прокурори и следователи и да могат да работят по дела с намалена натовареност. Това предвиждат предложените от “Демократична България” изменения и допълнения в приетия на първо четене общ законопроект на Закона за съдебната власт. Той е обединен на база на законопроектите на “Прогресивна България”, “Демократична България” и “Продължаваме промяната”.

ВСС пряко обслужва съдебната система, а не я ръководи, се посочва в мотивите на вносителите от ДБ, като се позовават на решение на Конституционния съд от 2011 г. Съдебният съвет е органът за кадрово обезпечаване на съдебната система с цел осигуряване на нейната независимост.

Затова съдиите следва да продължат да правораздават, макар и при намалена натовареност, а не да преустановяват гледането на дела, когато бъдат избрани за членове на ВСС. Освен че така ще изпълняват основното си задължение, няма да загубят и връзката си с колегите и с текущите проблеми на съдилищата при продължително откъсване от тази дейност, какъвто е случаят при постоянно действащ съдебен съвет. Освен това при една компетентна администрация на ВСС и възможностите за дистанционна електронна комуникация те ще могат да съвместяват работата си в съдилищата и в кадровия орган, смятат вносителите.

Друга поправка в ЗСВ, предложена от ДБ, е, че за член на ВСС не може да бъде избрано лице с установена принадлежност към бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Съдебни кадровици не могат да бъдат и онези, които през последната година са били нещатни сътрудници на настоящите специални служби - ДАНС, ДАР, СВР, ДАТО и МВР.

Лустрационният текст, отнасящ се до принадлежността към службите на тоталитарната държава, засяга моралните и професионални качества на хората, които ще управляват независимата съдебна власт. А отсъствието на непосредствена връзка с настоящите служби на демократичната държава се обосновава с нуждата от институционална дистанция между органите на изпълнителната власт и кадровия орган на съдебната власт. И двете ограничения не представляват дискриминация, а са превантивна гаранция за институционалната независимост на съдебната власт и за общественото доверие в нейната автономност от изпълнителната власт и от структури, функциониращи при режим на оперативна секретност и конспиративност, посочват в мотивите си вносителите на поправките.

Трета съществена поправка в предложенията на ДБ е срокът за дисциплинарно производство срещу съдии, прокурори и следователи да се удължи от сегашните 6 месеца на 1 година. Целта е краткият половингодишен срок да не се заобикаля с процедурни хватки и да изтича по давност.

Следете новините ни в GoogleNews