Руските власти обичат да повтарят, че санкциите са безполезни за тях, те само помагат на Русия: притиснати са, но стават по-силни. Като пример често се посочва преминаването от долара и еврото към националните валути - рубли, юани и рупии, при външнотърговските разплащания, коментира "Важные истории".

Вредният Запад отряза почти всички големи банки от операции в долари, евро, лири и йени - и какво? Нищо! Ние спокойно изпращаме и получаваме плащания в рубли и валути на "приятелски" държави, докато валутите на нашите врагове губят пазарен дял, което само приближава неизбежния залез на долара. Така че Русия ще продължи този преход, обещава президентът Владимир Путин.

Подобно на приказките за други "постижения", това е просто добра мина в една лоша игра. Тези, които се занимават с последиците от замяната на долара и еврото с други валути, не го крият. В условията на санкции няма друг изход и е необходимо да се изграждат алтернативни разплащания - пише в своята колонка първият зам.-председател на Централната банка Ксения Юдаева - а това е съпроводено с най-малкото скокове в курса на рублата, "а понякога дори с невъзможност за извършване на разплащания".

Растеж на книга

За това от какво всъщност се нуждаят участниците във външната търговия може да се съди по предвоенните данни. През 2019 г. Централната банка започна да публикува данни за валутната структура на разплащанията (след започването на войната тези данни бяха засекретени, но в петък отново станаха публични). През 2019 г. около 30% от вноса е платен в рубли, около 2/3 - в долари, евро и валути на други "недружелюбни" държави, а останалите валути съставляват 2-3%. При износа изкривяването е още по-силно: през 2019-2021 г. делът на рублите е 13-15%, валутите на "недружелюбни" държави - 80-86%, останалите - около 1%.

Именно с износа започва всичко. Путин издаде указ за износ на газ само за рубли и през май 2022 г. делът им в приходите от износ почти се удвои до 27,7%, а няколко месеца по-късно надхвърли 40%. "Газпром" получаваше евро от европейските купувачи и обменяше това, което му е необходимо, за рубли. Когато постановлението влезе в сила, европейските купувачи, за да не нарушават санкциите, продължиха да превеждат евро, Газпромбанк ги обменяше в рубли и превеждаше парите по сметката на "Газпром". Питате какъв е смисълът? Това си беше чиста профанация, а и усложни работата на "Газпром" (всички постъпления бяха конвертирани, независимо от това колко са му нужни), но пък изглеждаше ефектно.

След това делът на рублите намаля заедно с доставките на газ за Европа, но сега той отново е почти 40 процента. "Газпром" се съгласи да плаща за доставките на газ за Китай в рубли и юани, а петролните компании също конвертират договорите в национални валути.

В това няма и особен икономически смисъл; мотивацията тук е различна. Плащането за доставките на газ за Европа е особен случай и не без основание Газпромбанк все още не е подложена на санкции (забраната за отпускане на кредити, която е в сила от 2014 г., в момента не се брои). Останалите трябва да се защитят от санкциите - да заобиколят вече наложените или да бъдат готови за нови. За страните, наложили санкции, е лесно да проследят плащанията в собствените си валути или да ги блокират, но много по-трудно е за тези в рубли или валути на трети страни.

Предприятията не се възползват от това, а имат проблеми. Централната банка също признава: договорите често се сключват в долари или евро, само че плащанията се извършват в друга валута.

"Валутата на плащането често се различава от валутата на договора - нарастващият дял на юана в плащанията по-скоро показва прехвърляне на разплащанията по договорите в китайската валута. В същото време валутата на самия договор остава същата."

За компаниите това означава рискове от "невъзможност за извършване на разплащания", пише Юдаева, както и непредвидими промени във валутния курс. Юанът и рупията не са долари и евро. Ето един цитат от прегледа на Централната банка, преведен на "езика на родните герои": "Често валутите на приятелски държави са неконвертируеми или ограничено конвертируеми. Обменните им курсове могат да се колебаят рязко и е трудно да се застраховат срещу това". Нито юанът, нито рупията са конвертируеми. Индийската централна банка например не позволява рупията да се търгува на Московската борса. Така че кой е намерил проблеми с техните действия: Западът или Русия?

Има пари, няма пари

Не толкова добрите валути, които Русия получава в момента, са половината от проблема. Другата половина е, че понякога не е ясно какво да се прави с тях (руските компании нямат проблеми с използването на рубли). Основният проблем тук са рупиите: Индия се превърна в основен купувач на руски петрол и вече купува 40% от него от Русия.

Индия продава на Русия с една идея по-малко стоки, отколкото купува. В контекста на санкциите увеличаването и разнообразяването на доставките би било полезно; Русия се опита да договори това, но досега не се е получило.

"Вносът от Индия се усложнява от липсата на уникални продукти. Основните позиции са хранителни продукти, чай, органични химикали, лекарства. По-евтино и по-удобно е да се внасят повечето стоки от Китай", обясни Иля Илин, анализатор в Промсвязбанк.

Друг вариант е да конвертирате рупии в друга "нетоксична" валута. Това е "проблематично поради регулацията, а разплащанията в алтернативни валути (долари, юани, дирхами) са ограничени от ликвидността и инфраструктурата", казва Илин. Продажбата за друга валута също няма да проработи, юанът няма да помогне тук. Търговията в юани с трети страни е трудна за установяване, каза Александър Кнобел, ръководител на лабораторията за международна търговия на Института "Гайдар": "Тези страни са готови да търгуват с нас или в резервни валути, или в националните си валути.

Резултатът: Русия започна да инвестира рупии, натрупани в местни банкови сметки, в индийски държавни облигации - всичко е по-добре от нищо. "За нашите износители е трудно да репатрират рупии. За тях трябва да има импортно търсене или да се инвестират във финансови активи, деноминирани в рупии", обясни председателят на Централната банка Елвира Набиулина. Висящите суми "не са критични", увери тя, но проблем има.

Проблем има и с юаните, поради което Русия от време на време се сблъсква с недостиг на китайска валута, която Централната банка признава. Китайските власти не са планирали да превърнат юана в международно платежно средство толкова бързо, обясни президентът на Сбербанк Герман Греф, като нарече случващото се "структурен валутен шок.

Опитай се да платиш!

Докато износителите - предимно големи компании - просто преминаваха към плащане "в рубли (юани/рупии) по обменния курс", вносителите набързо преструктурираха цялата система за доставки, включително разплащанията. Трябва да се действа според ситуацията, кой какво може да направи.

"Преди година и половина работата на нашия отдел беше проста и ясна, но сега ние не сме отдел за снабдяване, а отдел за решаване на пъзели", оплаква се мениджър на компания, която купува компоненти. Не е достатъчно да намерите стоките и човека, който ще ги достави в Русия, трябва и да платите за доставката. Това търсене става все по-трудно с всеки изминал месец, дори и в "приятелски" държави и за стоки, които не са обект на санкции, разказват хора от компании, занимаващи се с външна търговия.

Доставките на стоки, пътуващи за Русия от Китай и страните от Централна Азия, все още могат да бъдат реално заплатени чрез руски банки - в рубли (ако става дума за Централна Азия), в юани и в долари. Но това е на теория, а на практика има много нюанси.

"Всеки ден по няколко пъти ще чувате думата "не може". Например, плащали сте на контрагента си в Хонконг - където традиционно се купува лъвският пай от електрониката за Русия - чрез руска банка в долари; довчера това стана невъзможно в долари и можете да плащате само в юани; вчера стана невъзможно чрез руската ви банка, защото хонконгската банка-контрагент се страхува от връзката си със санкционирани руски банки; а днес вече не е възможно чрез нито една руска банка - защото хонконгската банка е решила така", казва един от вносителите.

В началото на юни плащанията във валута са отивали в Казахстан от Русия; през юли има проблеми с преводите дори в рубли, казват вносителите. По-рано се налагаше да се плаща на турските банки само в долари, но сега е по-добре да не се плаща в долари, защото преводите в долари и евро се връщат.

В резултат на това търсене дяловете на рублите, "токсичните" и другите валути при плащането на вноса са почти равни. Още преди войната около 30% от вноса се плащаше в рубли, техният дял не се е променил много, докато националните валути (главно юани) постепенно изместват "токсичните".

Като цяло има много главоболия. Проблемите започват още с откриването на сметки - дори не за фирмите, а за банките (а фирмите не могат без тях). Дори в "приятелски" страни "не винаги е възможно да се договорим за откриване на кореспондентски сметки за извършване на транзакции в национални валути", оплака се зам.-председателят на Централната банка Алексей Гузнов.

И защо да се търпи това главоболие? Няма особен смисъл, както в случая с износа. "Участниците във външноикономическата дейност, където и да се намират, обвързват цената на продуктите си с резервните валути като най-малко рискова за дългосрочното планиране. Калкулациите могат да се правят в рубли, но по обменния курс в деня на изчислението или на някаква дата", обяснява Кнобел от института "Гайдар". Така те ще се приспособят към промените в търговията "именно заради промените в световните цени в долари и евро, а не в национални валути".

Помощ от приятел

Друг страничен ефект от преминаването към национални валути в населените места е отливът на капитали и отслабването на рублата. Егор Сусин, управляващ директор на частното банкиране на Газпромбанк, заяви: "Валута има, но тя не е тук. Причините за това са много: усложняване на разплащанията (по-вероятно е плащане от чуждестранна банкова сметка да достигне до адресата си, отколкото от руска), невъзможност за прехвърляне на валута в Русия (вече споменахме рупии, но в Китай за изтегляне на голяма сума юани се изисква разрешение от властите) или нежелание да се направи това (за всеки случай). Големият дял на рублата в нетните приходи от износ намалява продажбите на валута на вътрешния пазар и е отражение на големите изходящи капиталови потоци, обяснява Сусин.

Намаляването на валутните приходи води до отслабване на рублата, отбеляза Илин от Промсвязьбанк. Нещо повече, то е по-силно отпреди: тъй като част от сделките сега се извършват извън Русия, оборотът на вътрешния валутен пазар намалява, а онези сделки, които пазарът спокойно усвояваше, сега предизвикват силни движения на валутния курс.

Оказва се, че разплащанията в национални валути означават, че Русия кредитира развиващите се страни, обобщава икономистът на Bloomberg Economics Русия Александър Исаков: "Преди година очаквахме този резултат, но очаквахме, че това кредитиране ще бъде в рубли.

Не е от добър живот

Неконвертируемост и покачване на валутния курс, скромна търговия с някои страни и прекомерни дисбаланси в търговията с други (Русия продава много повече на повечето приятелски страни, отколкото купува от тях) - Централната банка изброява трудностите при прехода към разплащания в национални валути. В същото време има само два аргумента в полза на прехода: страхът от санкции и желанието да се запази лицето (или това е един аргумент?).

Фактът, че замяната на "токсичните" валути с национални не идва от добър живот, просто се потвърждава: там, където няма остра нужда от тях, делът на "приятелските" валути не расте толкова бързо. По данни на Централната банка населението, което не е принудено да преминава към юани, държи в банките само 13% от средствата в чуждестранна валута (в други "нетоксични" валути - незначителни), което е около 1% от всички средства. Делът на корпоративните кредити в юани е "все още много малък", около 2%, пише Централната банка. Но животът принуждава фирмите да използват национални валути, компаниите ги държат в банкови сметки и делът на юаните в чуждестранните валутни задължения на банките (парите в сметката на дадена компания са дълг на банката към нея) е достигнал 22%, или 3,4% от всички задължения.

Всъщност това е просто още една проява на "регресивната субституция" - замяна на нещо с аналог с по-лошо качество. Немски автомобили - за китайски, оригинални лекарства - за генерици, Visa и MasterCard - за Mir и UnionPay, холивудски филми - за патриотични филми, и много, много други.

Но, както отбеляза Юдаева, няма друг начин. Теоретично, разбира се, има - да се спре войната, това бързо би решило повечето от проблемите, пред които е изправена страната. Но на практика...