Как се оцелява шест месеца в плен на сомалийски пирати? С надежда, е отговорът на англичанката Джудит Тибът, която преживява кошара и загубва съпруга си в Соламия преди две години.

Дейвид и Джудит Тибът са съпруг и съпруга, които през септември 2011 година отиват на сафари в Африка. Те обаче не предполагат, че забавното им приключение ще се превърне в истински кошмар.

Съпрузите почивали на бреговете на Индийския океан в спокойно и малко курортче в Кения, на около 40 километра от територията на Сомалия, докато изведнъж не били нападнати от група въоръжени мъже.

Дейвид бил убит, а жена му Джудит била държана в плен повече от 6 месеца. Малко повече от година, след като е била освободена, тя решава да разкаже за изпитанията и премеждията, които е изтърпяла, за да може отново да бъде свободна.

Джудит е от Бисшот, Англия. Тя иска да бъде пример и да покаже на хората, които са били в плен как трябва да преодолеят своя страх.

"Това е послание", казва тя. "То е за всички заложници, по целия свят, особено в Сомалия. Знам, че за нещата, през които се преминава в плен, трябва надежда. Надеждата бе моето спасение".

Джудит и Дейвид били заедно повече от 30 години. Те се запознали в Африка и отново в Африка смъртта ги разделя. Джуд казва, че съпругът й обичал да бъде там. 

В първите минути на нападението двамата съпрузи са се скрили в една стая, далеч от останата част на сградата. Дейвид й казал да не се притеснява, въпреки ясното съзнание, че нещата никак не са розови.

Първата нощ тя се събудила от шума, когато Дейвид се сбил с бандитите. След това някой я хванала за косата и я отвели на кораб, където била бита и малтретирана. Макар целият й свят се сринал, знаела, че трябва да остане спокойна и съсредоточена. Усмихвала на пиратите, казвала им "здравейте" и "довиждане".

Известно време не виждала съпруга си, но вярвала, че той е жив и прави всичко възможно да я освободи. Тези надежди обаче изчезвали, когато й позволили телефонен разговор със сина й Оли. "Изгледах един по един всички пирати, като им казвах в лицето: "Ти уби съпруга ми." Всички освен един отстъпили назад и така разбрала кой е убиецът. 

"Гледах го, докато не обърна лицето си. Изпитах такава омраза. Но накрая той просто се измъкна", споделя Джудит.

Опитвайки се да съхрани тялото и духа си, тя "си предписала" по половин час ходене из малката задушна стаичка на всеки час. Правила и упражненията си по пилатес, макар че оскъдната храна не й оставяла много сили.

Опитвала се да събере и доказателства срещу похитителите си - да запомни в детайли лицата им, разположението на помещенията в кораба, опитала дори да вземе ДНК проби от пръстите им, които докосвали фенерчето и тефтера й.

След като била освободена, тя прави подробни описания на своите похитители с надеждата, че един ден ще бъдат намерени и осъдени.

Джуд има и послание към другите хора, пленени в Сомалия и в други краища на света.

"Искам да кажа на хората да не губят надежда и да знаят, че те не са забравени. Може да сте отписали свободата си, но трябва да знаете, че там навън, някой работи за вашето освобождение", завършва разказа си тя.

(по Би Би Си)