Цитат от световноизвестната статия на Лев Николаевич Толстой донесе глоба от 40 хиляди лева на общинския съветник от московския район „Аеропорт“ Павел Ярилин. Инкриминираният текст, от който е цитатът, е написан от руския класик през 1904 година в навечерието на Руско-Японската война и е публикуван за първи път в лондонския „Таймс“ на 27 юни 1904 г. поради невъзможност да бъде издаден в самата Русия.

Според протокола за установяване на административно нарушение с номер 1007395 от 21 юни 2022 г. общинският съветник Ярилин е признат за виновен за това, че е публикувал във фейсбук статуси, насочени към дискредитация на използването на Въоръжените сили на Руската федерация в "специалната военна операция" в Украйна на основание решение на президента на РФ.

На 2 април в периода между 0 часа и 0 минути и 23 часа и 59 минути Ярилин публикувал текст, включващ в частност следното съдържание:

„И омаяни от молитви, от проповеди, от възвания, от процесии, от картини, вестници, пушечното месо – стотици хиляди еднакво облечени и с най-различни средства за убийства, изоставят родители, жени, деца, с мъка на сърце, но с показен ентусиазъм, се устремяват натам, където, рискувайки живота си, ще извършват най-ужасни неща: да убиват хора, които не познават и не са им направили нищо лошо.“

Куриозното е, че откъсът е от статията на Лев Николаевич Толстой „Опомнете се“, която вече е била обект на преследване в Русия преди повече от век. Веднага след като написал статията, Лев Николаевич я изпратил на своя издател Владимир Геортиевич Чертков, но тъй като нямал възможност да я издаде в Русия, я подготвил да излезе като брошура в Лондон. „Таймс“ изпреварил брошурата, а руските вестници били възмутени от непатриотичната позиция на Толстой.

„Московские ведомости“ громи писателя:

„Защо му е било на Толстой да печата в „Таймс“ такава гадна и непатриотична статия не знам… Възможни са два варианта: или се заблуждава, или е престъпление. И едното, и другото изискват незабавно осъждане… Бедствие за нас не е войната, а ужасните мирни години, в които окончателно се развратихме, отслабнахме физически и нравствено, станахме пошли и забележимо изглупяхме. Не, войната не е бедствие, тя е нашето спасение…“

В Русия статията все пак излиза през 1906 година, но веднага след отпечатването тиражът е конфискуван. През 1911 г. е включена в Събраните съчинения на Лев Николаевич, но цензурата конфискувала и томчето.

В хода на съдебно заседание вече на 21 юни 2022 година за малка част от същия текст Павел Ярилин е признат за виновен за дискредитиране на руската армия и е глобен да плати 40 хиляди рубли (1400 лева). Към административното нарушение, изразяващо се в цитиране на Толстой се добавя и още едно – статус, в който Ярилин описва как протича денят на един лекар педиатър във военно време.

„Безумно приятно!“ – написа денонощие след обявяването на съдебното решение общинският съветник Павел Ярилин. Само за няколко часа по сметката му познати и непознати превели 54 хиляди рубли и 12 копейки, с които да си плати глобата. Все пак Ярилин е решил 10 хиляди рубли да плати собственоръчно, защото „не е справедливо тези, които не са цитирали Толстой да плащат заедно с мен, който съм го цитирал.“.