Quantcast

Една година от окупацията на Софийски университет

Бившият лидер на "Ранобудните студенти" представя книгата си за окупацията

Ивайло Анев Последна промяна на 23 октомври 2014 в 16:30 4615 2

Днес се навършва една година от окупацията на Софийски университет.

На 23 октомври миналата година протестиращи студенти окупираха най-голямата аудитория на Софийския университет и принудиха председателя на Конституционния съд проф. Димитър Токушев да избяга от лекцията си.

На протеста си те поискаха оставката му заради решението на Съда по казуса "Пеевски", според което положилият клетва за председател на ДАНС Делян Пеевски може да остане депутат, въпреки че подаде оставка от поста заради протестите след назначаването му.

Младежите изразиха възмущението си от взетото на 8 октомври решение на Конституционния съд и не допуснаха Токушев до залата.

Студентските протести дадоха нов тласък на антиправителствените демонстрации от лятото, които с течение на времето станаха все по-малобройни.

Новият акт на отрицание на държавата, разбира се, пак поляризира мненията. Токушев се оплака, че това е политическа атака, а Янаки Стоилов, който също е преподавател в Софийския университет – доцент по дисциплините „Теория на правото” и „Политология”, направо каза, че младите хора в България много-много не знаят какво се случва около тях, тъй като не се интересуват. 

Малко след това пък срещу окупацията заговориха студенти, които настояваха университетът да отвори врати, за да продължат учебните занятия. Започна и познатата игра на протест срещу контрапротест – „ученолюбивите студенти” срещу „хайманите”, които си мислят, че университетите са само техни.

Бързо обаче се разбра, че част от тези студенти изобщо не учат в Софияския университет, а някои от тях дори са свързани със структури на БСП.

Междувременно студентската окуация се разрасна, като акции се проведоха още в НАТФИЗНов български университет, в Пловдивския университет, в УНСС, в Лесотехническия университет и във Великотърновския университет. Съюзът на артистите официално също изрази подкрепа за студентите. 

На 26 декември се проведе протест срещу политическото статукво и управляващите в 30 български града. Участие взеха както студенти, така и други хора, много от тях дошли в България за празниците от чужбина.

Ето какво каза накратко Ивайло Динев, лидерът на „Ранобудните студенти”, по време на този протест:

„Ние не се раждаме равноправни и свободни. Ние трябва да извюваме това чрез политическа борба. Да си върнем свободата и равноправието от корумпираните елити. Трябва да отвоюваме принципите на демокрацията от узурпиращата власт, от послушните журналисти, от продажните политици и алчните олигарси. Днес ние взимаме бъдещето в свои ръце. Протестът и окупацията ни обединиха в независима територия, в независим глас, в независимо тяло. Да събудим съвестта си преди да усетим празния корем, преди да дойдат големите сметки, преди да е станало твърде късно...

Да събудим съвестта си, за да не ни употребят януари поредните авантюристи. Да събудим съвестта си пред висшата отговорност на живота. Да живеем достойно, за да не се мъчат след 20 години и децата ни. Да живеем достойно, за да я има България утре.

Вече е започнала войната между доброто и злото, между честните хора и бруталния елит, между народа и криминалната власт. Няма връщане назад. Ние не се страхуваме да продължим докрай в тази борба. Борба, заради която си струва да се живее. Борба, която ни учи как се живее. Борба за запазването на самия живот. Борба за настоящето. Борба за бъдещето.

Преди два месеца започна окупацията. Секунди преди да вляза в зала 272, ме беше страх. Тогава се сетих за нещо по-висше от страха. Сетих се за смъртта и за живота. Мисълта за крехкото ни човешко съществуване ми даде сила. Окупацията вече беше въпрос на "Сега или никога". Протестът също е въпрос на "Сега или Никога". Ще намерим ли заедно отговор на най-важния въпрос: Ще победим ли!?”

В крайна сметка Ранобудните студенти решиха да отменят напълно окупацията на Софийския университет.

На практика окупацията бе свалена още на 17 ноември, но Ранобудните студенти останаха в Аулата на Ректората, която беше тяхна база за уличните акции.

С решение, взето на 14 януари, те прекратиха окупацията и на Аулата.

"Излизаме от аулата и ще прехвърлим дейността си извън това помещение, това знаково, символно помещение и по този начин Народното събрание ще остане единствената окупирана сграда в страната. Окупацията не може да продължава безкрайно, тя не може да се битовизира. Ние смятаме, че няма смисъл да се задържа аулата, при положение, че първокурсниците сред нас още не са ходили на лекции", заявиха тогава протестиращите студенти.

"Днес се навършва една година от началото на студентските окупации. Бунт на едно ново поколение, за което всеки мислеше, че е загубено. Бунт на Децата на прехода, които изкрещяха "Вземете си прехода!". Оказа се, че между нас има будни, ранобудни и смелчаци, които са готови да жертват личното, за да се борят за по-справедлив живот за всички", заяви бившият лидер на Ранобудните студенти Ивайло Динев днес.

Една година след окупирането на първата зала той представя книгата си "Наш ред е!". Премиерата ще се състои в 65 аудитория на Софийски университет в 19 часа днес. 

Публикуваме част от книгата на Ивайло Динев.

Окупацията бе разрез на времето. Извънредно истори-ческо събитие за страната ни, което няма еталон у нас. Събитие, което по собствени институции и идеология може да бъде сравнявано единствено с глобалните протести срещу елитите през последните години и движенията за по-директ-на демокрация. Това не беше поредният протест в дихотомията дясно-ляво. Въпреки че както пропротестните, така и антипротестните медии и говорители навлязоха в този преупотребяван дискурс. Те използваха образа на митични фигури от седесарските митинги, антикомунистически лозунги и конспиративни теории, за да вкарат студентския бунт към това разделение, което бе удобно само за статуквото от уп-равляващи, опозиция и техните икономически картели. Медиите не обърнаха внимание на радикалните настроения в окупацията, а само на антагонизма от миналото. Често се пропускаха лозунги, които казваха, че трябва да надскочим идеологическото разделение, както и призиви не само срещу управляващите, а срещу системата и консуматорството. Бе представено, че искаме само „Оставка на правителството и нови избори“, но критиката ни както на образованието, така и на социалната политика, бедността и корупцията беше подмината пренебрежително. Изказахме послания, които оста-наха недочути. Изписахме безброй текстове, които останаха недочетени. Ние направихме нещо ново, което може да бъде за при-мер, но се питам дали бяхме разбрани от обществото. Моят съмишленик от окупацията в Търново, Светлин Тачев, сподели в един разговор какво следва от цялата бъркотия, която медиите, придворните слуги на елита и скритите партийци, предизвикват с обяснението на протестите:„Февруари ме обвиняваха, че съм комунист, обвиняваха ме, че съм бесепар, обвиняваха ме, че съм какъв ли не. На-правихме окупацията и хора, които са били редом до мен, мои приятели, хора, с които съм бил като брат, се обърнаха срещу мен и казаха: „Вие действате в полза на ГЕРБ“. Тази ограниченост у голяма част от хората, които виждат само па-ралел БСП – ДПС и от другата страна ГЕРБ-Реформаторски блок, ме съсипва. Хората не могат да излязат от тези рамки. Те смятат, че всичко се свежда до тези партии, те не могат да погледнат отвъд новите хоризонти, които са пред нас…“

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

24.10 2014 в 12:33

Хахахаха ! Голяма новина !!! Голямо нещо !!! Похарчиха парите дето им дадохте, а сега на къде ? Защо не окупират Университета сега, когато има огромно основание за това ??? Бат Сали е избран с около 800 гласа, Четин Казак и той, айде окупирайте, бе, миндили платени [email protected][email protected][email protected]!

24.10 2014 в 08:26

черния юмрук на жълтото знаме.
да обясни за него, кой им го навря в ръчичките?