При терористичен акт главният прокурор ще изпълнява заповед от премиера

При непосредствена заплаха от терористичен акт премиерът ще създава Национален оперативен щаб за управление на силите и средствата за противодействие на тероризма, в който освен министри и ръководители на служби трябва да се отзове и главният прокурор. Това предвиждат приетите на второ четене промени в Закона за противодействие на тероризма. Щабът, който ще се ръководи от вътрешният министър, ще се отчита пред премиера, президента и председателя на Народното събрание за изпълнението на конкретни мерки.

Главният прокурор или оправомощено от него лице ще трябва да стане член на щаба със заповед на премиера. Атанас Атанасов от ДСБ определи това като размиване на границите между властите. Той поиска отпадане на текста. "Съгласно конституцията опазването на обществения ред и сигурността е в правомощията на Министерския съвет. Включването на главния прокурор в националния оперативен щаб е нонсенс, защото се размива границата между изпълнителната и съдебната власт. Националният оперативен щаб се създава със заповед на министър-председателя – той ще заповяда на главния прокурор да стане член. Недопустимо е акт на изпълнителната власт да е задължителна по отношение на съдебната власт", аргументира се депутатът. Искането му за отпадане на текста обаче беше отхвърлено.

Отхвърлено беше и искането на депутата със заповед на министъра на вътрешните работи да се провежда антитерористична операция. Според него това граничи с извънредното положение, което по конституция се свиква от президента. Антитерористичната операция предвижда 19 ограничения на граждански права, което ще става с едноличен акт на министъра на вътрешните работи. Атанасов изрази опасения, че практиката за взимане на важни решения от правителството "на подпис" вероятно ще се прилага и при извънредни случаи на заплаха.  

Приетите в сряда промени предвиждат въвеждането на превантивни мерки по противодействие на тероризма. Те ще се налагат със заповед на председателя на ДАНС за максимален срок от 9 месеца. Мерките са общо седем и сред тях са забрана за напускане на страната без разрешение или посещаването на определени места и обекти, забрана за контакт с определени лица, както и периодично явяване в районно управление на МВР и отнемане на лични документи. Не беше прието искането на депутати от Реформаторския блок тези мерки да се налагат след санкция от съд. Те обаче ще могат да се обжалват пред съда, но само на една инстанция.

Депутатите приеха и два текста, според които при наличие на данни, че определени фирми са свързани с подготовката, подпомагането или извършването на тероризъм, тя може да бъде закрита. Доставчиците на интернет услуги ще бъдат задължени да забраняват достъпа до сайтове, за които има съмнения за пропагандирането на терористична дейност. 

Още по темата

14/12/2016

Политика

Армията получи извънредни права при "обосновано предположение" за терористичен акт

28/07/2016

Политика

Депутатите дадоха полицейски правомощия на армията за борба с тероризма

14/07/2016

Политика

Приемат спешно закона за тероризма на принципа "да отрежем пръста, за да спасим ръката"

06/07/2016

Общество

Адв. Кашъмов за антитерористичния закон: Предлагат се драстични мерки без ясни цели

Следете новините ни в GoogleNews