От кой клас слабите ученици да повтарят класа? Сега законът не допуска това да се случва до 4. клас включително, но депутати настояват прагът да бъде свален на 2. клас вкл. Дебат с това искане на "Възраждане" обсъди в сряда Комисията по образование в Народното събрание. Макар след час и 45 минути тя да отхвърли законопроекта на Костадин Костадинов и негови съпартийци за изменение на Закона за предучилищното и училищното образование, работна група ще се опита да достигне до решение по този въпрос, така че ако сегашният ред не носи добри резултати, той да бъде променен.

Аргументи

"Вече е ежедневие деца да достигнат до пети клас и да са както функционално неграмотни, така и неможещи да четат и пишат. ... Предложението ми е, когато не покриват държавните образователни стандарти в трети и четвърти клас, те да останат в същия клас. Това не е самоцел", каза учителят депутат Ивайло Папов от "Възраждане" и обясни, че повтарянето ще даде възможност за наваксване, защото "в пети клас (това) става абсолютно невъзможно и колегите само констатират тези липси". Според него "години наред проблемът се хвърля само и единствено върху учителя".

Първо да се направи анализ, който да установи причините това да се случва в България, защото "липсват каквито и да са научни изследвания", поиска зам.-министърката на образованието Мариета Георгиева, която с този мотив обяви, че МОН е против приемането на законопроекта.

Според нея "световните научни изследвания твърдят категорично, че повтарянето на клас в тази възраст не води до нищо позитивно, не подобрява резултатите на децата". Повтарянето щяло да повиши и риска от отпадането им от училище.

"Становището на МОН е, че не е добра идея да подходим с нормативни промени, преди ясно да сме си дали сметка какво води до този резултат, който виждаме, и едва тогава да преценим какво повече може и трябва да направим", каза още тя.

На въпрос от Елисавета Белобрадова (ПП-ДБ) МОН разполага ли с анализи за проблема, на които да се стъпи при обсъждането за разрешаването му, Георгиева отрече: освен националното външно оценяване след 4. клас, нямало никакво целенасочено направено изследване за случващото се от първи до четвърти клас. Имало частични тематични проверки, но не и изводи и обобщения, които да предоставят достатъчно достоверна информация, която да бъде приета като основа за дебата.

Отговорът ѝ подразни председателстващия заседанието бивш министър на образованието Красимир Вълчев (ГЕРБ-СДС), който възрази, че МОН има много анализи, че всяко от 28-те регионални управления на образованието в страната има такива, а също и всяко училище, че всяка година по механизма за обхват са обобщавани анализи. „Това, че Вие не сте се запознали с тях... запознайте се, преди да отговаряте толкова лековато“ - посъветва я той, а тя се защити, че визираните от него анализи не били "достатъчно надеждно обосновани". "Има анализи за причините за отпадане, за непосещаемост. Много, много анализи има в министерството. Прочетете ги" - настоя той.

Дали при внасянето на законопроекта вносителите му са обмислили риска от отпадане от училище на оставените да повтарят деца - попита Радослава Чеканска (ГЕРБ-СДС). "Огромната част от тези деца, така или иначе, през цялото си образование е в риск от отпадане и това едва ли ще създаде кой знае каква разлика в случая" - отвърна Даниел Проданов от "Възраждане".

Намеси се Росен Костурков (ПП-ДБ) в защита на сегашния ред:

"Преподавал съм и на малки деца, и на студенти. Баща съм на дете, което ще бъде първи клас тази година. Да обвиняваме децата между първи и четвърти клас, да изкарваме тях виновни за това, че някой не се е справил с тяхното образование, е безумие, популизъм, безумен популизъм. Да, има много случаи и прекалено много деца след четвърти клас са неграмотни, дори не могат да говорят български, но, хора, дайте си сметка – говорим за 6-, 7-, 8-годишни деца. Тези деца не са виновните, за да наказваме тях!

От пети клас нагоре, когато е осъзнато какво се случва, когато не влезеш в час и когато не си учиш уроците, съм категорично ЗА. Даже там трябва са се засили контролът, но малките деца – не първи и втори, а и трети и четвърти, там има друг проблем и само хора, които са работили със сегрегирани общности, каквото съм правил и където съм преподавал, могат да разберат какъв точно е проблемът там между първи и четвърти клас. Виждам ежедневно как учителят не си върши работата. Не искам да обвинявам никой. Не съм популист. Но тези деца, влезли един път вътре, ние насила да ги вадим оттам, означава, че ще ги загубим завинаги.

Тези деца, които се опитваме да извадим от тази система, ще ни плащат пенсиите".

Контрира бившият зам.-министър на образованието Петър Николов (ГЕРБ-СДС) с думите:

„Не разбирам защо приемаме повтарянето като наказание за тези деца. Истински не го разбирам. Имаме дете, то не знае материала за първи клас и го пускаме да отиде във втори клас. То не може да чете, не може да смята, не може да пише. Пускаме го в трети клас. После го пускаме в четвърти клас. Накрая го пускаме в пети клас и мислим, че сме помогнали на това дете и накрая казваме: „Ето, ние не го наказахме. Дадохме максимума от себе си“. От моя гледна точка държавата, за да инвестира една допълнителна година в образованието на дете, което по някакви причини – могат да зависят от него, могат да не зависят от него – не се справя, не е наказание. Напротив – то е допълнителна инвестиция на публичен ресурс, на усилия на учители, на цялата система“.

Костурков репликира и Папов, който прогнозира, че ако на слабите ученици „разрешите да завършат осми, девети и десети клас, те ще завършат средното си образование, ще станат едни електротехници и така ще ви вържат бойлера, че ще Ви бие ток от звънеца“.

^{Ирена Анастасова. Снимка: БГНЕС/Марин Каравелов}

"Ошашавена от някои изказвания", Ирена Анастасова от "БСП за България" констатира на база положителните становища за повтарянето на клас от по-рано, внесени от синдикатите, работодателите и Асоциацията на частните училища, че от 2015 г., откакто малките ученици не повтарят и нямат количествени оценки (двойки, тройки, четворки,...), "нещата не станаха по-добре". "Ние не постигнахме резултати, нещата не станаха по-добре", каза тя.

"Знам мнението на учителската гилдия - 90 процента, ако не и повече, са ЗА децата да повтарят. Даже те са крайни. Те смятат, че трябва да е от първи клас", на което се възпротиви и похвали "Възраждане", че са смекчили предложението си за повтаряне на класа от трети нагоре.

"В това, господин Костурков, няма никакъв популизъм. Това са реалните неща" - поправи тя колегата си депутат, увери го, че не смята децата за виновни и насочи вниманието към още една възможна причина за слабите резултати: организираната допълнителна квалификация на учителите. "Какво направихме ние с квалификацията на учителите? Ние направихме една печалбарска история без ефект. Учителите виновни ли са за това – ако ще говорим кой е виновен и кой не е. Децата пък в никакъв случай не са", повтори Анастасова.

Депутатката социалистка се съгласи и с друго предложение в проекта на "Възраждане" - в комисиите за провеждане на конкурсите за избор на училищните директори да бъде включван и представител на учителския колектив.

Сега по закон въпросните комисии включват представители на регионалното управление на образованието, на общинската администрация (за общинските училища) и представител на обществения съвет. Законопроектът на "Възраждане" фиксира броя на всяко представителство: двама от РУО, един от общината, един от обществения съвет и един от учителския колектив. Мотивът за включване на последния е борба с политическите назначения в училищата.

И третото основно предложение в законопроекта като цяло срещна одобрение - да се изисква всеки началник на РУО да има минимум 8-годишен стаж в системата на образованието.

"В годините назад всичко беше изкривено. Нямаме назначения на професионален принцип. Това е публична тайна. Знае се как се правят конкурсите за директори на училища и началници на РУО. Тълкувам това предложение като опит по някакъв начин да се излезе от тази ситуация, в която сме. Нашата парламентарна група ще подкрепи този законопроект на първо четене и евентуално ще внесе корекции между първо и второ четене" - заяви за финал на изказването си Анастасова.

^{Христо Даскалов. Снимка: БГНЕС/Марин Каравелов}

След нея депутатът от ПП-ДБ и бивш шеф на Българската агенция по безопасност на храните Христо Даскалов внесе съвсем друг елемент в дискусията. Той разказа как когато е бил ученик, в класа му имало деца, оставени да повтарят и тези по-големи на възраст момчета тормозели него и останалите.

"Колко от седящите около тази маса са учили до четвърти, пети клас с деца, които трябва да повтарят дадения клас? Аз помня времето, когато аз съм учил в едно малко градче в Пловдивска област. В нашия клас имаше няколко ромчета. Имах нещастието три от тях да повтарят няколко години един и същи клас. ... Господин Костурков развива тезата, че ние ги наказваме, но аз мога да ви кажа от моя личен опит, че тези деца наказват другите деца в класа. Те първо бяха с една глава по-високи от нас. Това бяха деца с две, три години по-възрастни от нас. На някои вече им бяха наболи мустаците, защото бяха 12-, 13-годишни.

...

Такива деца обикновено са отрицателни лидери. Те мачкат всички останали деца, които искат да се учат. ... Представете си в какъв ужас живеят другите деца, по-малките!

Говорим за ролята на учителите. Да, но учителят е в клас и той ще се сдържа. Но има едно малко междинно пространство, наречено междучасие. Знаете ли какво се случва в междучасието? Ужасни неща. Репликите, вербалната агресия за това, че ти, като си подготвяш уроците, го обиждаш него, който по някакви причини не иска да се образова. Това много трудно се издържа. Да мислим и за онези, които не повтарят" - призова Даскалов.

Той призова тези повтарящи ученици "да не бъдат вкарвани в класовете с по-малките деца, защото се получава един тормоз, който много трудно се издържа. Спомням си десетките битки, които сме водили с тия по-едри момчета. И сега, на 63 години, аз не мога да ги изтрия от съзнанието си, толкова са силни тези впечатления. Защото ти живееш 24 часа с тази угроза, че на следващия ден пак ще си с тези деца в един и същи клас и ще те ритат, и ще те бутат, и те щипят и какво ли няма да те правят".

На това реагира Елисавета Белобрадова (ПП-ДБ) със съвета колегата ѝ да се въздържа от подобни изказвания, да не лепи етикети и да не внушава, че повтарящите ученици непременно стават "насилници с мустаци".

"И аз, като господин Даскалов, съм имала високи момчета с мустаци, които са повтаряли клас и нямам тези впечатления от тях. Много моля, когато говорим за по-големите момчета с мустаци, да не казваме непременно, че те са насилници, първо, защото това е недопустимо. Тук се предположи, че децата, които не се справили академично добре и са били в една система на повтаряне, автоматично стават едни насилници, които щипят по-малките от тях. ... Много ви се моля, всеки има свои лични преживявания. И аз имам свои лични преживявания в най-различни насоки. Ние, като комисия, трябва да си даваме много ясна сметка, че се намираме в една институция, в която трябва да се опитваме да се ограничаваме да слагаме етикети на децата, които не са били подкрепени достатъчно. Да кажем отпаднали са, отишли са да повтарят и моментално от това някак излиза, че са станали насилници с мустаци. Извинявайте!"

Възникналото известно напрежение потуши Вълчев с обобщение:

"Въпреки че на първо чуване изглежда, че имаме концептуални различия – че се бият две концепции, едната е за дисциплинираща, за изключващата система, другата е за максимално приобщаваща, включваща система, която обаче много често мутира в избутваща система - мисля, че ние нямаме концептуални различия. По-скоро трябва да намерим баланса, механизма, който трябва да реши тази оптимизационна задача.

...

Защо мисля, че нямаме различия? Защото съм убеден, че и колегите от „Възраждане“ не смятат, че системата трябва да бъде изхвърляща. Ако имаме 20% изхвърлени от системата, ще имаме 20% изключени от обществото. Колкото и добре да живеем останалите 80%, няма да чувстваме, че живеем в хармонично общество. Затова цел на всяка образователна система е да бъде максимално приобщаваща и максимално включваща".

Вълчев определи "избутващата система", която допуска по-слабите ученици да преминават в горен клас, като "по-малкото зло от изключващата ги". Той обърна внимание и на това, че учителите се чувстват безсилни не само защото не могат да оставят слабите деца в същия клас, а и защото са много по-малко подкрепени от средата, от родителите.

Той напомни на имащите свръх очаквания към учителите, които се сблъскват и с агресия от родители, че "ние, като родители, средно с две деца не можем да се оправим, искаме от учителите – с 20".

Мнението му е, че "няма най-добро решение, има алгоритъм". Първото в него е, че децата от семейства, които не им осигуряват достатъчна подкрепа и в които не се говори на български език, трябва да бъдат обхванати от рано в детска градина. Така рискът от отпадането им от училище след това е много по-малък, смята той. Затова е ключова задача на МОН да работи по механизма за обхват, особено сега, преди началото на идната учебна година, когато предучилищната подготовка от 4-годишна възраст става задължителна за всички общини с фокус върху предучилищното образование, напомни той.

"Ако тук имаме голям проблем, той е, че имаме райони, общини, където в детските градини не се говори на български и това е толерирана политика от някои местни власти. ... Това е видимо и по образователните резултати и не е нещо, което не се знае. ... Оттам нататък има различни причини: детето пътува с родителите си, родителите отказват да го запишат, механизмът не е проработил и на входа на първи клас детето е с образователни дефицити, най-вече с езикови. Защото основната причина за неусвояването на компетентностите е незнаенето на езика накрая на първи, на втори, на трети клас", каза Вълчев.

За него по-доброто решение не е изхвърлянето от системата на децата, които не могат да се справят достатъчно бързо, а помощта.

"Ако качим едно дете на бягаща пътека с 10 км/ч, а то не може да тича с 10 км/м, ясно, че ще го изхвърли пътеката. Въпросът е след като падне ли предприемаме действие, или преди да го качим? Не е ли по-добре да имаме интеграционна линия, да имаме разработена концепция за езикова интеграция, признавайки си, че езикът е основният проблем.

Редица развити страни имат такава концепция. Едно дете идва от друга държава, не знае езика на съответната образователна система, започва с 500, 800 или 1000 часа обучение на езика. Това е предпоставка за усвояване на всички останали компетентности.

Не е ли по-добре да не го чакаме до четвърти клас, до края на пътеката, а като го видим, че вече не може да тича, да го хванем от пътеката още в края на първи клас?

Тоест алтернативната концепция се повтаря един-единствен път в края на първи клас. Защо един-единствен път? Защото едно дете ако остане една година, не е толкова голяма разликата. Но ако остане много години, тогава разликата... създаваме предпоставки за отпадане. Това е безспорно, това е констатирано от десетилетия", каза той.

Вълчев подкрепи другите предложения в законопроекта - за включване на представител на учителите в комисиите за избор на директор, защото "учителите са неполитически заинтересована страна" и това е "крачка в правилна посока", и за изискуем стаж в образованието за началниците на РУО, защото "имаме изискуем стаж за старши учител, за директор, логиката предполага към началника на РУО също да има изискване за такъв" - но каза, че ще гласува "въздържал се", за да може да се стигне до работещо решение по най-дискусионния въпрос - за повтарянето на класа. Той предложи с това да се заеме работна група, в която да бъде включено и МОН, което бе прието от останалите.

Гости

Думата взе и един от гостите на заседанието - бившият зам.-министър на образованието Диян Стаматов, който председателства Управителния съвет на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България и е директор на 119-то училище в София.

"Съюзът на работодателите подкрепя и трите предложения. Има голям проблем с грамотността в България. ... Имаме много родители, които не са в групата на уязвимите, но не осигуряват необходимата подкрепа на своите деца. Тази грамотност не е само по български, а по всички други предмети", изтъкна Стаматов.

Въздържал се

В крайна сметка мнозинството от присъстващите от 20-членната комисия отхвърли законопроекта на първо гласуване с 6 гласа "за", 0 против и 13 "въздържал се".

Още по темата

16/06/2023

Общество

Училищни директори vs. МОН: По-добре е незнаещите ученици да повтарят класа от по-малки