В момента имаме доста квалифицирани хора от Украйна, които по неволя живеят у нас и можем да интегрираме на пазара на труда, ако има желание. Има молдованци, които идват да работят през лятото у нас. Все си мислех, че има доста резерви от работна ръка, които да бъдат оползотворени преди да търсим хора от другия край на света за трудова миграция.

Преди време (през комунизма) бяха докарали виетнамци във Варна. Построиха им едни мизерни общежития, които и до ден днешен грозят гледката, която пристигаш откъм Аспаруховия мост и отиваш към центъра. Ефектът беше, че уличните кучета и котки понамаляха драстично, особено в квартала около общежитията. И имаше повече хора, от които да си вземеш долари на черно.

Наблюдавал съм виетнамците по строежите навремето. В нашия квартал имаше 10-ина строежа, на всеки работеха поне по 10-ина виетнамеца. По цял ден блъскаха, а нашите шкембелии се скатаваха по сенките и жулеха алкохол. Да не говорим, че виетнамци, пристигнали преди няколко месеца, вече се оправяха с българския и бяха адски дружелюбни, усмихнати, трудолюбиви и приветливи хора.

При предишното нашествие на виетнамци в Красна поляна не остана бездомно куче, а във виетнамските общожития се продаваше алкохол, цигари и дънки денонощно, както и "любов"!
Не приветствам подобна инициатива.

На един строеж минава бригадирът и вижда, че един от виетнамските работници не прави нищо, а се шляе и пуши.
- Какво правиш ти, бе?
- Пуси.
- Защо пушиш, работа нямаш ли?
- Няма.
- Виждаш ли тази релса? Занеси я на другия край на площадката.
След известно време бригадирът вижда, че виетнамецът е седнал на релсата и не я мръднал и на сантиметър. И пуши.
- Какво правиш, бе?
- Пуси.
- Защо пушиш? Нали ти казах да пренесеш тая релса?
- Не мозе. Тезка.
- Добре, щом ти е тежка, намери още един виетнамец и двамата заедно я пренесете.
Минава още време, бригадирът пак минава и гледа двамата виетнамци седят на релсата и пушат.
- Какво правите, бе, защо не сте пренесли релсата?
- Не мозем. Тезка.
- Айде тогава сега обиколете целия строеж, викнете всеки един виетнамец, който видите, и заедно всички преместете релсата.
След един час бригадирът минава и гледа, че релсата не е помръднала, а до нея стоят десетки виетнамци и пушат.
- Какво правите бе? Защо не сте преместили релсата?
- Не мозем. Къса.