"Да, България" излезе с позиция, в която се твърди че Централната избирателна комисия (ЦИК) се противопоставя на електронното дистанционно гласуване.
Според партията на бившия правосъден министър Христо Иванов в анализа на ЦИК за електронното гласуване, който беше публикуван по-рано тази седмица, прозира страх и политически натиск.
"Да, България" настоява за провеждането на дистанционно електронно гласуване, като необходима мярка за активно въвличане на по-младите поколения и българската диаспора в демократичния ни процес.
Ето и цялата позиция на "Да, България":
Централната избирателна комисия излезе с анализ на проведените симулации на електронно дистанционно гласуване, в който препоръчва на Народното събрание да отложи дистанционното електронно гласуване, предвидено в изборния кодекс за европейските избори 2019. Това изглежда е формалният механизъм, който ЦИК избра, за да се противопостави на електронното гласуване.
Това, което прозира от анализа е страх, грешни допускания и най-вероятно – политически натиск.
„Да, България!“ е твърдо за провеждането на дистанционно електронно гласуване, като необходима мярка за активно въвличане на по-младите поколения и българската диаспора в демократичния ни процес.
Конкретните аргументи, посочени в доклада, са до голяма степен несъстоятелни:
Липсата на готова национална схема за електронна идентификация не е причина за отлагане на електронното гласуване. Самият доклад на ЦИК посочва, че Квалифицираният електронен подпис (КЕП) е достатъчно надежден и макар да не е масово достъпен, има значително разпространение, което ще даде възможност поне на част от гражданите да гласуват, което е напълно достатъчно за първите електронни избори (напомняме, че в Естония на първите електронни избори гласуват онлайн под 10 хиляди души). Добавянето на националната схема за електронна идентификация впоследствие чрез надграждане на системата, е тривиално от технологична гледна точка.
Редица експерти, в т.ч. Лииса Паст, естонски експерт по киберсигурност, в своя публикация в европейския журнал по киберсигурност посочват, че няма 100% сигурни системи (нито електронни, нито хартиени), но прилагането на серия от мерки за защита, откриване и предотвратяване на атаки, може да осигури защита на демократичните права на гражданите. Г-жа Паст подчертава именно, че започването в по-малък мащаб би дало по-добра възможност за справяне с евентуални проблеми, с което подкрепя тезата, че използването единствено на КЕП на първите електронни избори е напълно приемливо. То е и допустимо от разпоредбите на Изборния кодекс. Още повече, че Законът за българските лични документи, дори след последното отлагане, предвижда електронни лични карти от януари 2019-та, което значи, че част от българските граждани ще разполагат със средство и за електронна идентификация по смисъла на Закона за електронната идентификация.
Грешно е допускането, че възможността гражданите да гласуват на хартия след като са гласували електронно, ще оскъпи и забави процеса. Оскъпяването би дошло единствено от напечатаните допълнителни бюлетини, като при очакваната активност за електронния вот и настоящите нива на резерви ще бъдат достатъчни; в дългосрочен план електронното гласуване би значело съкращаване на разходи за секции в чужбина (когато всички български граждани разполагат със средство за електронна идентификация).
Рискът от контролиран вот е също толкова голям, колкото и при хартиеното гласуване. Проблемът не е технологичен, а социален и психологически – ако избирателят е поставен в ситуация, в която да му се отнеме средството за идентификация (напр. КЕП или лична карта) след като е гласувал в присъствие на работодател, например, и след това той бива следен дали не е отишъл да гласува в секция, то наличието или неналичието на електронно гласуване не са решаващия фактор за този избирател – той ще подаде гласа, който му е казано, поради пълната си зависимост и страх. В същото време, чрез технически и организационни методи, като двуфакторна автентикация, анализ на риска и активен мониторинг в изборния период, контролираният и купен вот ще стане по-труден и скъп за реализиране, отколкото по традиционния начин.
От „Да, България!“ настояваме да бъде предоставена възможност за дистанционно електронно гласуване на евроизборите 2019-та, като се допусне идентификация с КЕП, а в момента, в който е готова националната схема за електронна идентификация, системата за дистанционно електронно гласуване да бъде надградена в съответсвие.
Киберсигурността е от ключово значение за националната сигурност, както „Да, България!“ неведнъж е посочвала. Но киберсигурност не означава да си заровим главата в пясъка, да скъсаме всички кабели, да изхвърлим всички компютри и да се оправдаем с риска от кибератаки. Институциите, в т.ч. ЦИК, трябва да са наясно с технологичните и организационни мерки за кибер защита.
На приложената графика сме описали процеса, заедно с нужните стъпки, за достигане до дистанционно електронно гласуване. Забавянията, липсата на бюджет и на експертно звено към ЦИК за 2018-та, показва и липсата на желание и готовност от страна на органа, съответно от страна на издигналите го политически партии, за реално въвеждане на дистанционно електронно гласуване. Налице е явен опит да се спре дори инерцията, достигната след референдума за дистанционно електронно гласуване и приетия след това Изборен кодекс.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
23293
1
15.02 2018 в 22:20
Кво става сега, като се видя че ще има и Белене, и газова тръба - и си търсим нова дъвка ли? Дъвка има. А пари и депутатски места - пак няма да има. Шутовете не ги вземат на тия служби.
Последни коментари
Джендо Джедев
Условни присъди за двама души след изборния скандал ''Чичо Цено, кой номер''
dolivo
България получава първите осем изтребителя F-16 догодина
Владè
Можем ли да се излекуваме от зависимостите си? Ралица Стефанова в подкаста на OFFNews
Владè
Лаура Кьовеши осветли първата голяма акция срещу мафията, включително и в България
Johnny B Goode
Радев за Пеевски: Тази наглост на стероиди няма да се осъзнае или да изчезне от само себе си