Да, България: ЦИК е подложена на политически натиск срещу електронното гласуване

OFFNews 15 февруари 2018 в 16:15 6022 1

Младежкото БСП единодушно избра Габриел Вълков за втори мандат като председател

15:58 ч.

Цончо Ганев на събитие за ''модернизация'' на Китайската комунистическа партия в Пекин

"Да, България" излезе с позиция, в която се твърди че Централната избирателна комисия (ЦИК) се противопоставя на електронното дистанционно гласуване.

Според партията на бившия правосъден министър Христо Иванов в анализа на ЦИК за електронното гласуване, който беше публикуван по-рано тази седмица, прозира страх и политически натиск.

"Да, България" настоява за провеждането на дистанционно електронно гласуване, като необходима мярка за активно въвличане на по-младите поколения и българската диаспора в демократичния ни процес.

Ето и цялата позиция на "Да, България":

Централната избирателна комисия излезе с анализ на проведените симулации на електронно дистанционно гласуване, в който препоръчва на Народното събрание да отложи дистанционното електронно гласуване, предвидено в изборния кодекс за европейските избори 2019. Това изглежда е формалният механизъм, който ЦИК избра, за да се противопостави на електронното гласуване.

Това, което прозира от анализа е страх, грешни допускания и най-вероятно – политически натиск.

„Да, България!“ е твърдо за провеждането на дистанционно електронно гласуване, като необходима мярка за активно въвличане на по-младите поколения и българската диаспора в демократичния ни процес.

Конкретните аргументи, посочени в доклада, са до голяма степен несъстоятелни:

Липсата на готова национална схема за електронна идентификация не е причина за отлагане на електронното гласуване. Самият доклад на ЦИК посочва, че Квалифицираният електронен подпис (КЕП) е достатъчно надежден и макар да не е масово достъпен, има значително разпространение, което ще даде възможност поне на част от гражданите да гласуват, което е напълно достатъчно за първите електронни избори (напомняме, че в Естония на първите електронни избори гласуват онлайн под 10 хиляди души). Добавянето на националната схема за електронна идентификация впоследствие чрез надграждане на системата, е тривиално от технологична гледна точка.

Редица експерти, в т.ч. Лииса Паст, естонски експерт по киберсигурност, в своя публикация в европейския журнал по киберсигурност посочват, че няма 100% сигурни системи (нито електронни, нито хартиени), но прилагането на серия от мерки за защита, откриване и предотвратяване на атаки, може да осигури защита на демократичните права на гражданите. Г-жа Паст подчертава именно, че започването в по-малък мащаб би дало по-добра възможност за справяне с евентуални проблеми, с което подкрепя тезата, че използването единствено на КЕП на първите електронни избори е напълно приемливо. То е и допустимо от разпоредбите на Изборния кодекс. Още повече, че Законът за българските лични документи, дори след последното отлагане, предвижда електронни лични карти от януари 2019-та, което значи, че част от българските граждани ще разполагат със средство и за електронна идентификация по смисъла на Закона за електронната идентификация.

Грешно е допускането, че възможността гражданите да гласуват на хартия след като са гласували електронно, ще оскъпи и забави процеса. Оскъпяването би дошло единствено от напечатаните допълнителни бюлетини, като при очакваната активност за електронния вот и настоящите нива на резерви ще бъдат достатъчни; в дългосрочен план електронното гласуване би значело съкращаване на разходи за секции в чужбина (когато всички български граждани разполагат със средство за електронна идентификация).

Рискът от контролиран вот е също толкова голям, колкото и при хартиеното гласуване. Проблемът не е технологичен, а социален и психологически – ако избирателят е поставен в ситуация, в която да му се отнеме средството за идентификация (напр. КЕП или лична карта) след като е гласувал в присъствие на работодател, например, и след това той бива следен дали не е отишъл да гласува в секция, то наличието или неналичието на електронно гласуване не са решаващия фактор за този избирател – той ще подаде гласа, който му е казано, поради пълната си зависимост и страх. В същото време, чрез технически и организационни методи, като двуфакторна автентикация, анализ на риска и активен мониторинг в изборния период, контролираният и купен вот ще стане по-труден и скъп за реализиране, отколкото по традиционния начин.

От „Да, България!“ настояваме да бъде предоставена възможност за дистанционно електронно гласуване на евроизборите 2019-та, като се допусне идентификация с КЕП, а в момента, в който е готова националната схема за електронна идентификация, системата за дистанционно електронно гласуване да бъде надградена в съответсвие.

Киберсигурността е от ключово значение за националната сигурност, както „Да, България!“ неведнъж е посочвала. Но киберсигурност не означава да си заровим главата в пясъка, да скъсаме всички кабели, да изхвърлим всички компютри и да се оправдаем с риска от кибератаки. Институциите, в т.ч. ЦИК, трябва да са наясно с технологичните и организационни мерки за кибер защита.

На приложената графика сме описали процеса, заедно с нужните стъпки, за достигане до дистанционно електронно гласуване. Забавянията, липсата на бюджет и на експертно звено към ЦИК за 2018-та, показва и липсата на желание и готовност от страна на органа, съответно от страна на издигналите го политически партии, за реално въвеждане на дистанционно електронно гласуване. Налице е явен опит да се спре дори инерцията, достигната след референдума за дистанционно електронно гласуване и приетия след това Изборен кодекс.