30 българи, заминали за Швеция като берачи на боровинки, са били излъгани и изоставени без пари, съобщиха от Инспекцията по труда.

На берачите на боровинки е обещана надница от 50 евро на ден. Когато пристигнали в Швеция обаче, те получавали само по 5 евро на ден, а през последните дни не получавали и никакви пари. Те са работили в градовете Йевле, Вестерос и Боден.

Нашенците са потърсили помощ в българското посолство в Стокхолм.

Проверка показала, че българите са станали жертва на поредната измама за предлагане на работа в чужбина.

Мъжът, предложил работа на българите и ги извозил до Швеция, се представил само като Ивайло. Нашенците не могат и да предоставят друга информация за него, затова и няма как Инспекцията по труда да упражни контрол. 

Сигнализирани са разследващите и правораздавателните органи, както и контролните органи в Швеция.

За момента няма постъпили други сигнали от българи, които са използвали посреднически услуги за Швеция и чиито права са били нарушени, обясняват от ГИТ.

От инспекцията напомнят на българите, решили да започнат работа в чужбина, че трябва да събират колкото се може повече данни за работодателите, за да могат те да бъдат идентифицирани при необходимост. Освен това да се направи проверка дали посредниците имат регистрация в Агенцията по заетостта.

От посредника трябва да се изиска договор с чужд работодател, за когото се набират работници. Въпреки че договорът не се регистрира в Агенцията по заетостта, посредникът е длъжен да го има, посочват от ГИТ.

Посредническите агенции не трябва да вземат такси от търсещите работа за предлаганите посреднически услуги. Заплащането „на ръка" на частни лица за намиране на работа в почти всички случаи, е свързано с измама, при която няма защита от държавите институции, предупреждават от Инспекцията по труда.

Желаещите да работят в чужбина трябва да тръгват от страната с посреднически договор на български език с всички данни за фирмата посредник и трудов договор, също на български език, с местния работодател, с всички данни за него, както и за условията, при които ще работят. Те не бива да се подписват документи на чужд език, чието съдържание е неясно за хората, които ги подписват.

От ГИТ съветват още предварително да се проучат и посредникът, и чуждестранният работодател по отношение на регистрацията на фирмата в съответната държава. Те трябва да сверят предоставените в интернет контакти с тези на официалната интернет страница на фирмата. По възможност е хубаво да се осъществи контакт с неин представител, отговарящ за човешките ресурси. Не трябва да се доверяват на лица, които предлагат контакти само по интернет и отказват среща в офиса, както и да предоставят пълните си данни.

Друг съвет на ГИТ е в никакъв случай да не предоставят личните си документи на чужди лица. Препоръчително е започващите работа в чужбина да имат контактите на институциите, които биха могли да им съдействат при проблем, както и на българските посолства в съответната страна.

Още по темата

07/08/2015

Общество

Как да се пазим от експлоатация при работа в чужбина: съветите на Външно

25/07/2015

OFFTOPIC

Какво питат в Google на интервю за работа

29/06/2015

Общество

Спад в безработицата, 10 000 младежи намерили работа