Ще открием ли извънземен живот през 2015-а?

Ще открием ли извънземен живот през 2015-а? По-скоро не, но все пак съществува малка вероятност, отбелязва "Scientific American".

Днес, макар че темата за извънземния живот е отминала своя апогей през 60-те и 70-те години на миналия век, тя е все още актуална и вълнуваща. И това е така, защото ще бъде свеж полъх в позастоялата ни и изпаднала в дребнави проблеми цивилизация. Ефектът, особено ако се срещнем с някакъв извънземен разум, ще тласне мощно напред прогреса на човечеството, подобно на времената на Великите географски открития.

Но засега не можем да разчитаме на такива фантастични срещи, а по-скоро е възможно най-много да намерим някакъв прост извънземен микроорганизъм.

С най-големи надежди следим марсохода Curiosity, който през 2014 г. откри на Марс метан и органични молекули, но е твърде рано да се правят заключения дали това е знак за изчезнал или все още запазен живот на Марс.

За да направи изотопен анализ за получаване на допълнителна информация, марсоходът ще трябва да загуби много време и енергия, освен това ще трябва да има късмет да улучи друг прилив на метан. Другата трудност, предупреждава Калеб Шарф (Caleb Scharf) в статията Will We Find Extraterrestrial Life In 2015? на "Scientific American", е, че трябва да сме изключително внимателни при интерпретацията на данните.

"През последните 50 години ние изминахме пътя от представата за извънземен живот като нещо близко до възприемането му като по-неизвестно и по-ценно. Тази научна предпазливост систематично намалява статистическата тежест, която ние съзнателно или несъзнателно придаваме на резултати като откриването на метан. Ние имаме изключително високи изисквания към данните, които да докажат съществуването на нещо толкова важно, колкото живота.

Като цяло, това е добре. Но трябва да бъдем внимателни да не станем прекалено консервативни, тъй като това може да забави прогреса. Карл Сейгън каза, че "необикновените заявления изискват необикновени доказателства". Това е критичният стандарт, към който трябва да се придържаме. Все пак, зависи от това, какво поставяме на преден план. Освен това, ни се иска да мислим, че животът е наистина уникален, макар че не знаем всъщност дали е така." - отбеляза Калеб Шарф.

Учените с интерес изследват и големите луни Енцелад на Сатурн и Европа на Юпитер, както и всички подобни места, където е възможно да има течна вода, една от важните предпоставки за съществуването на живот.

Фонтаните на Енцелад

В списанието Sky & Telescope наскоро излезе фактът, че цялата Слънчева система е изпълнена с неподозирано огромно количеството вода, най-малко 15 пъти повече от океаните на Земята - под повърхността на такива небесни тела като Ганимед, Титан, а може би дори и Плутон или Ерида.

2015 ще бъде година на по-нататъшни изследвания и планиране на мисии като проекта на НАСА Europa Clipper и проекта на Европейската космическа агенция JUICE. Тези проекти няма да имат непосредствена задача да търсят живот, но те биха могли да променят представите ни за някои места в нашата слънчева система.

Интересни данни се очакват и от проучването на екзопланетите в архива на мисията "Кеплер" и от разширената мисия "К2".

В следващите няколко години е важно да се намерят потенциално обитаеми светове около по-студените и по-малки звезди в близките до нас космически области. Те са първите кандидати за търсене на признаци на живот с помощта на такива телескопи следващо поколение като космическия телескоп James Webb.

Особено внимание заслужава през 2015 г., според Калеб Шарф, проектът MEarth , едно иновативно наземно разследване точно на такива светове. Този проект няма за цел да намери живот, но може да намери планета, на която в крайна сметка може да се открие живот.

Проучването на тела като комети и астероиди едва ли ще донесе доказателство за живот, но то може да разкрие изненадваща информация за древната история на Слънчевата система. През 2015 г. продължава уникалната мисия "Rosetta". Очаква се кометата 67P / CG да достигне до най-близката си дистанция до Слънцето и се надяваме, че апаратът "Фила" ще предостави още информация за състава на кометата и древната химия на първичното вещество, от което е съставена Слънчевата система.

През февруари космическият апарат Dawn ще пристигне на планетата-джудже Церера. Това ще е много интересно и важно събитие. Въпреки че често наричат Церера астероид, тя има диаметър два пъти размера на Енцелад. Церера вероятно има немалко вода под повърхност, покрита с прах, а също и разредена атмосфера и активни криовулкани.

През февруари космическият апарат Dawn ще пристигне на планетата-джудже Церера.

Друга възможност е програмата SETI (Search for Extra-Terrestrial Intelligence) да представи нещо интригуващо. Шансовете за успех, разбира се, са близки до нулата.

Като цяло 2015-а със сигурност ще бъде интересна година от гледна точка на астробиологията. Космическата перспектива на човечеството не е лукс, а необходимост.

Още по темата

16/12/2014 Наука

Кои са значимите постижения в космоса за 2014

15/11/2014 Наука

На границата на изтощението: взета е проба от кометата 67P и модулът Philae е преместен

13/11/2014 Наука

Защо беше нужно да се изхарчат 1.3 млрд евро и 10 години в гонене на комета?

Следете новините ни в GoogleNews