Quantcast

Жолио-Кюри - мъж на жена си или учен?

Фредерик Жолио-Кюри получава Нобелова награда през 1935, а участва в Съпротивата през 1940 г.

ОFFNews Последна промяна на 24 декември 2014 в 12:55 24747 20

Снимка Ирен и Фредерик Жолио-Кюри

"Пълна нула като учен" и просто мъж на жена си ли е Фредерик Жолио-Кюри? Това внушение направи на 8 декември пред ученици министърът на образованието проф. Тодор Танев. Дали наистина е така?

Фредерик Жолио завършва Висшето училище по физика и химия в Париж при световноизвестния физик Пол Ланжевен. По-късно, през 1925г., по негов съвет, за да продължи да се занимава с фундаментални изследвания, става асистент на Мария Кюри в Института по радия към Парижския университет. Преди да се ожени за дъщеря й Ирен, вече е бил уважаван учен, наричан е "най-блестящият сътрудник в Института за радия", бил е Ротшилдов стипендиант.

Приема фамилията Кюри в знак на уважение към знаменития научен клан.

Заедно със съпругата си съвместно работят в изследване на структурата на атома. През 1928 г., заедно с Ирен Кюри, започва да изследва ядрените реакции при облъчване на леки елементи с радиоактивни лъчи. Тези изследвания са довели до поредица от открития и хипотези. Сред тях е експериментално доказателство за съществуването на неутрона през 1932, открит месец по-късно от Чадуик; изследване на процесите на т. н. раждане и анихилация на електрон-позитронни двойки; откриването през 1934 г. на изкуствената радиоактивност, следствие на която се открива пътя към освобождаването и използването на енергията на атомните ядра. През 1935 г. със съпругата получават Нобелова награда за химия "като признание за синтеза на нови радиоактивни елементи " . През 1937 г. Фредерик Жолио-Кюри е назначен за професор по ядрена химия в Колеж дьо Франс и директор на лабораторията по атомен синтез към Националния фонд за научни изследвания.

Фредерик Жолио-Кюри става организатор на строителството на първия атомен реактор на Франция и създава един от първите синхрофазотрони в света. 

Приносът му за Съпротивата е, че през 1940 г. предупреждава френското разузнаване, че нацистите имат програма за създаване на атомна бомба. За създаването й е необходима т.нар. тежка вода, която по това време се произвежда индустриално само в Норвегия. С помощта на френското разузнаване  от заводите в Норвегия са измъкнати 185 л тежка вода и са предадени на Фредерик Жолио-Кюри седмица преди окупацията на Франция. Нацистите обаче настъпват, той е принуден да изостави лабораторията си, негов колега изнася тежката вода в Англия. Английска диверсионна група с помощта на норвежки антифашисти успява да взриви завода за тежка вода малко преди немците да окупират Норвегия. Тези действия за дълго забавят и де факто провалят програмата на Хитлер за създаване на атомна бомба. 

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

25.12 2014 в 18:26

Я оставка бе тъпак, стига извинения, видяхме на репортажа каква гротеска беше, а сега замазваш; аман, наредиха се отгоре един до друг идиот до идиота, тъпак до тъпака, мила моя майно лъо... Един читав барем да имаше.

25.12 2014 в 13:16

Когато бях ученик, а това не беше скоро, над черната дъска в кабинета по химия висеше лозунгът: "Бъдещето е на химията!", като след него беше изписан и авторът на тази "мъдра" сентенция - Н.С.Хрущов. Смениха този простак, който чукаше по трибуната на ООН с обувката си и замалко да запали света, с друг, малко по-лъскав, но от същия дол дренки, който се целуваше наред в устата със себеподобните като Хонекер и тато. Добре, че и на него не трябваше да му четем цитатите. Така че всичко това, което Танев говори е вярно, но не смятам, че по този начин трябваше да го каже - като някой гамен. Има си начин и той може да бъде пак в училище, но по-кротко, по ляпчевски: со кротост, со благо, но и со малце коьотек. Кьотекът не е за учениците, защото те, в голямата си част, са невинни души и нямат нужда от това някой да им набива истините в главите. Събираш учителите в учителската стая и им дръпваш един деликатен кьотек, като изтъкваш истините, но не с това кой е нула и кой единица, а ги приканваш да намерят произведенията на Ломоносов, Ф.Ж.-Кюри и А.Златаров, да ги оценят и видят дали един от тях заслужава по-голямо уважение, отколкото това, което отдаваме например на д-р Стамен Григоров или на д-р |Иван Ночев. Това би имало по-голям ефект, отколкото да те разнасят по вестниците и нЕкои да шетат по улиците и ти искат оставката.
Предлагам да поискаме, ако трябва и с протест, от СОС да преименува метростанцията пред Интерпред, наречена на учения-кАмунист и небългарин Ф.Ж.-Кюри на името на някой истински българин или просто "Изгрев". Не държа да назовем тази станция "Учителят", защото и той (сещайте се за кого говоря) е толкова харизматичен, колкото и неговият комшия от младите им години Гошо-тарабата.