Човешкият мозък може да създаде фалшив спомен само за половин секунда, показват резултатите от четири експеримента, резултатите от които публикува PLOS One.

Те са проведени от Университета в Амстердам. Изследователите показват на 534 души букви от латинската азбука в действителна и огледална ориентация.

След като на някои от участниците е показан слайд със случайни букви, предназначен да обърка първоначалния спомен, всички участници са помолени да си припомнят целевата буква от първия слайд.

Половин секунда след разглеждането на първия слайд почти 20% от хората са формирали илюзорен спомен за целевата буква; този процент се увеличи до 30% след 3 секунди.

Човешкият мозък променя спомените си в зависимост от това, което очаква да види. Тъй като хората, включени в изследването, са били добре запознати с латиницата, мозъците им са очаквали да видят буквите в действителната им ориентация.

Когато буквите се появявали огледално (Ɔ вместо C), хората били по-склонни да запомнят псевдобуквата като истинска, дори след като са минали само милисекунди.

"Изглежда, че краткосрочната памет не винаги е точно представяне на току-що възприетото", пишат изследователите. "Вместо това паметта се формира от това, което сме очаквали да видим още от момента на формиране на първата следа в паметта."

Изследователите показват, че това са по-скоро фалшиви спомени, отколкото погрешни предположения, като питат участниците колко са уверени в спомените си по скала от едно до четири.

"Участниците последователно съобщават с висока степен на увереност, че са видели истинския аналог на псевдобуквената цел", пишат изследователите.

Хората са били по-склонни да заменят псевдобуква с истинска, отколкото обратното, което предполага, че илюзиите в паметта са опосредствани от познанията за това как обикновено изглеждат нещата.

Изследователите разграничават тези фалшиви спомени от грешки в първоначалното възприятие, като правят измервания в два момента. Единствената възможност е била по време на 0,25 секунди, в които буквите са проблясвали на екрана.

Ако грешките във възприемането са причината за грешките, процентът на грешките щеше да бъде същият 500 милисекунди и 3 секунди по-късно. Когато процентът на грешките се увеличава с течение на времето, това предполага, че се формират фалшиви спомени.

От експерименти, водени от психолога Елизабет Лофтус и други, е известно, че лесно могат да се генерират фалшиви дългосрочни спомени.

Например възрастните могат да бъдат убедени да си припомнят ярък, но фалшив спомен за това как са се изгубили в търговски център и са плакали като деца.

Смята се, че фалшивите дългосрочни спомени се дължат на "теорията за размитите следи", според която споменът се състои от две части: дословна част, която е това, което се е случило в реалния живот, и същностна част, в която човек интерпретира значението на събитието въз основа на семантичен анализ.

Предишно проучване показва, че когато на хората се дава снимка на лице и професия, те са по-склонни да свързват криминални етикети като "наркодилър" с чернокожи лица, което показва, че вътрешните предразсъдъци оформят спомените.

В друго изследване на хората е даден списък от три или четири взаимосвързани думи (като дрямка, дрямка, легло и буден). Когато им е даден втори списък, участниците са били по-склонни да си спомнят семантично свързани думи, които не са били включени в първоначалния списък, като например "сън".

Теорията за размитите следи също може да е в основата на илюзиите на краткосрочната памет, но "не може да обясни изцяло настоящите резултати", пишат изследователите.

Тези експерименти предполагат, че входните данни на дословната ни памет се интегрират незабавно с предишен опит и очаквания.