Вторият космически полет с българско участие беше от 7 до 17 юни 1988 г., когато Александър Александров беше в екипажа на „Союз ТМ-5 заедно с руснаците Анатолий Соловьов и Виктор Савиних. Този кораб успешно се скачи с орбиталната станция „Мир“.
В дублиращият екипаж беше включен третият български космонавт, варненецът Красимир Стоянов, летец-изтребител, тогава 27-годишен. По-късно той се занимава с научна работа, бил е и помощник директор на Института за космически изследвания и технологии към БАН. След това полковник Стоянов заема отговорни длъжности във ВВС. Днес ръководи Авиокосмически център с планетариум в санаторно-оздравителния комплекс „Камчия“.
- Сигурно мнозина са ви питали, но и аз ще започна с този въпрос... Съжалявате ли, че не летяхте в Космоса, г-н Стоянов?
- Мечтата в човека винаги остава, стремежът и желанието също. Още повече пък подготовката, която съм преминал, ми е дала и надеждата, че мога да полетя. Но не мога да кажа, че в такъв момент съм съжалявал. Цялата задача беше на високо ниво. А и ние знаехме, че един ще остане на Земята, в дублиращ екипаж.
По-важно беше това, че нашата подготовка беше високо оценена. И двата екипажа бяха отлично подготвени за физическото изпълнение на полета и за експериментите, които трябваше да направим по научно-техническата програма на проекта „Шипка“.
- С какво се занимавахте след участието ви в този проект?
- След като вече бях преминал подготовката за космонавт-изследовател, бях три години във Военно-въздушната инженерна академия „Николай Егорович Жуковски“ в Москва, където работих над дисертация и я защитих успешно през 1991 г.
- Каква беше нейната тема?
- Свързана е с изследване на аеродинамическите характеристики на космически кораб за многократно използване в режимите на кацане. По-скоро всичко това беше свързано с мен - като авиатор и впоследствие - ако имаше такива полети по програмата „Буран“ - за космически кораб с многократно използване.
Може би беше целенасочено свързано с мен – и като летец и като човек, който ще може да полети в Космоса с този кораб. За съжаление, с „Буран“ беше изпълнен само един единствен полет, безпилотен, в автоматичен режим, а след това програмата беше спряна.
След като завърших, работих 9 години в Института за космически изследвания и технологии.
- А днес оптимист ли сте за бъдещето на космическата наука в България?
- Мога да кажа, че съм умерен оптимист. Аз вярвам в прогреса и в напредъка на нашата страна, пък и вече сме предприели първите стъпки за приемане на България като пълноправен член на Европейската космическа агенция. А това означава, че поне за една - две години ще имаме приоритет за стимулирането на развитието на България в космическите изследвания, нещо което е много важно за нас. То може да доведе дори до полет на поредния българин в Космоса.
- На Международната космическа станция вероятно.
- Именно на Международната космическа станция. Процедурата за приемане на България в Европейската космическа агенция е започната, тя върви и се надявам догодина да станем равноправен член.
- На вашия „умерен оптимизъм“, както се изразихте, не пречи ли това, че парите за наука в България са много малко? Влиянието на бедността навсякъде се усеща, да вземем например трудностите на Роженската обсерватория...
- Българските учени и специалисти дават гласност на тези проблеми, но тяхното преодоляване не зависи от нас, зависи от хората, които приемат основните решения за страната. Но трябва да се стимулира науката. Тя е водещо звено в държавата и е необходимо да има средства, които да дават възможност на хората да се развиват и да остават в България, и да работят за България.
- Не съществува ли и една по-масова, психологическа страна на същия проблем. Някога типично шеговито обръщение към малко дете беше „Ти ще бъдеш космонавт!“. Сега децата не искат да става космонавти и летци, а да речем полицаи... Това не ви ли огорчава, не ви ли дразни някак?
- Наистина, в поколението малко преди мене, след като полита Гагарин, всички са искали да стават космонавти. Но и сега, в този момент отново има такива деца, които проявяват стремеж към космонавтиката и към Космоса изобщо. Нещата полека, полека като че ли се променят.
Информацията, предназначена за деца, трябва да е на достъпен език, така тя ги подтиква да мислят за онова, което вършат космонавтите и астронавтите. И аз лично съм свидетел на такива изказвания на ученици: „Защо да не пробвам да стана космонавт?“.
- В каква среда са споделяли тази идея?
- Тука, в нашия санаторно-оздравително комплекс „Камчия“, където работя, имаме Авиокосмически център с планетариум. Разполагаме с интерактивен аналог на спускаемия апарат на космическия кораб „Союз ТМ“ и децата имат възможност да се занимават в кръжок „Млад космонавт“.
Предоставяме на учениците възможност да се докоснат до дейността на космонавтите, в ръчен режим да се опитват да правят движения с кораба и сближаване с Международната космическа станция. И наблюдавам някои от децата, които са толкова амбицирани, че излизайки от спускаемия апарат, казват „Защо и аз не се опитам да стана космонавт?“
- Излиза, че мечтата не е изчезнала...
- Детето наистина може да бъде заинтригувано и да прояви интерес към науката, по-скоро това е нашата цел. Не е задължително всички, които идват при нас и минават през този кръжок, непременно да бъдат космонавти. Въпросът е те да насочат вниманието си към нещо което е важно, а когато ние видим, че това се получава, сме много благодарни.
- Откога действа този кръжок?
- От миналата година, тъй като ние успяхме да закупим този аналог на спускаем апарат през 2013 г. Създадена е методика с краткосрочни и дългосрочни програми за курс „Млад космонавт“ и ние го осъществяваме.
А вратите на центъра са отворени за всички, които проявяват интерес. Той е постоянно открит за посетители, идват и групи – ученици от различни райони. Има интересни беседи и експозиции, показва се космическия кораб, показва се циклограма на това което включва един космически полет и т.н.
- Този интерактивен аналог, за който говорите, какво представлява? Нещо като електронна игра?
- Не е игра. Той има размерите, габаритите, приборите, креслата, в която лягат космонавтите, интерактивните пултове за управление на космическия кораб. Той е едно идентично копие на истинския спускаем апарат. Фактически ние в такъв интерактивен аналог провеждахме подготовка за полети в Космоса.
И е нещо уникално. Няма къде да се види в България, даже и в Европа. Съвсем точно го казвам, тъй като наистина няма друг интерактивен аналог. И той е наистина много подходящ за импулсиране на младото поколение.
- Миналия месец сензационното откриване на течаща вода на Марс развълнува много хора по света. По съвпадение също неотдавна излезе хубавият филм „Марсианецът“. Според вас ще летят ли в действителност хора до Марс?
- Мисля, че това време ще дойде. Но точно сега не е моментът...
- Защо?
- Най-малкото от чисто хуманна гледна точка. Защото нашумя, че се записвали хора, които искат да заминат независимо какво ще стане с тях. Аз мисля, че това човечеството не би го допуснало.
Дори някои много да желаят да полетят, да стигнат до Марс и да не се върнат, това не е необходимо да се извършва. В края на краищата какво значи да отидат до Марс и да останат там?
- Обикновено си представяме такова пътуване като двупосочно...
- Ако се върнат – да, аз съм съгласен. Но това означава по-скоро да се създадат такива програми, да се разработят такива кораби, апарати и скафандри - разбира се, които да защитят тези хора. Това е проблем. Той основно е в голямата разлика между дневната и нощната температура, без да забравяме за голямата радиация.
Значи е необходимо да се намери такава защита, надеждна защита за хората, надеждна защита и за апаратите. И може би част от учените в света, които се занимава с космически изследвания, насочват усилията си именно към това. Да се намери най-подходящият начин и най-голямата защита, за да могат тези хора, които отидат до Марс, да могат да се върнат.
- Има ли изобщо смисъл в Космоса да летят хора, след като стремителното развитие на автоматични апарати и изследвания дава все по-добри резултати? И близо до Земята, и много далече...
- Независимо от всичко, създадено и постигнато в такива изследвания по друг начин, според мене Циолковски се оказва прав в предвиждането си, че човечеството няма да остане вечно на Земята. То първо ще проникне в Космоса съвсем малко извън пределите на атмосферата – което вече стана . После постепенно ще започне да завоюва цялата Слънчева система, а после ще отиде и по-далеч.
Може би това е нашият начин на прогрес, нашият начин на развитие, стремежът ни към усъвършенстване. Не само автоматиката да изпълнява всичко, защото ние може да се окажем в един далечен момент подвластни на тази автоматика. Човечеството не би следвало да допуска това нещо.
Още новини от областта на науката и технологиите - четете в Наука ОFFNews.
Още по темата
Правителството предлага ратификация на споразумението с Европейската космическа агенция
Българи създадоха първата космическа оранжерия
Лека авария в МКС евакуира американските астронавти в руския отсек
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Терористът на коледния базар в Германия бил противник на исляма
Орбан обвини имиграцията за нападението в Магдебург
PISA: Българчетата са най-функционално неграмотни в Европа. Къде сме година след теста
Орбан: Преминаваме от военно време към ера на мир