Епидемията у нас се забавя, броят на новозаразените е почти еднакъв всеки ден

Ваня Милева Последна промяна на 11 април 2020 в 12:44 3670 0

В редица европейски страни случаите на COVID-19 нарастваха експоненциално - например се удвояваха на всеки 3 дни, което доведе в Италия, Испания и сега в САЩ, до колапс на здравните им системи.

Първия месец у нас обаче растежът на новите случаи на заразяванее с коронавирус вървеше по квадратично, т.е. с относително равномерно нарастване според физика Вал Тодоров, аргументирайки се с анализ на данните за България от 10 март до 29 март.

Сега случаите до 10 април нарастват по още по-благоприятен начин - линейно като броят на новите случаи е приблизително постоянен, както показва диаграмата горе.

Броят смъртни случаи от пандемията на COVID-19 в света надмина 100 хиляди, а общият брой потвърдени заразени наближава 1,7 милиона. В Европа само Испания има над 157 хиляди потвърдени заразени и почти 16 хиляди умрели от вируса. В мрачната класация на смъртността Франция е на път да я застигне, а Италия да достигне 20 хиляди.

На този фон ситуацията в България засега изглежда доста добре, пише Тодоров в Medium.

Според автора "пикът на новите потвърдени случаи в един ден (40) бе достигнат на 31 март, когато общият брой достигна 399. В последните 8 дни растежът на потвърдените случаи вече не е квадратичен, а линеен" и  може да се опише с проста формула.

Броят на новите потвърдени случаи в един ден като че ли танцува в зигзаг около една почти хоризонтална линия, което потвърждава линейния характер на процеса.

Нови заразени в един ден

Кривата на епидемията в последните 8 дни изглежда се е превърнала в права. Динамиката на инфекцията се крепи по острието на епидемията без да показва растеж на ежедневните нови случаи, но и без да показва видимо затихване. Ефективният коефициент на репродукция на инфекцията е свален до 1, но не и значително по-ниско, т.е. R≈1, което означава че един заразен човек заразява само още един друг кантактен с него.

"Не трябва да забравяме, че статистиката на потвърдените случаи днес отразява мерките на интервенция със закъснение от около 10 дни. Следователно стабилизирането на нивото на новите случаи през първите 10 дни на април всъщност отразява инфекциозната динамика от последното десетдневие на март, когато бяха прилагани най-строгите мерки", подчертава Тодоров.

Масово, но селективно тестване

"Какво трябва да се направи, за да се свали R значително под 1 и да се стигне до спиране на епидемията в България? Както писах още на 23 март, това може да стане само чрез масово, но селективно тестване и проследяване. В дългосрочен план стратегията на строга карантина за цялото население става нереалистична и икономически и социално пагубна. Вместо да бъдат държани под ключ седем милиона души (огромното мнозинство напълно здрави), усилията трябва да бъдат пренасочени в откриването и изолирането на вирусоносителите", препоръчва авторът.

Тестването трябваше да бъде основната глобална стратегия срещу коронавируса според препоръките на СЗО. Някои страни с най-висок успех в овладяването на епидемията, заложиха именно на тази стратегия.

"Вместо да се поставя под карантина цялото население, най-прагматичен ще бъде един по-нюансиран подход, базиран на данните от масово тестване на 75–100 000 души на ден. Не става дума за тестване на случайни хора, а на тези със симптоми, като след това се проследяват всичките им контакти, които също биват тествани. Само на вирусоносителите ще бъде наложена задължителна двуседмична карантина по домовете им. Това ще позволи на здравните власти да идентифицират вирусните огнища и да прекъснат по-нататъшните вериги на заразяване. По този начин голямата част от обществото, а и икономиката, ще могат да се върнат към някаква “нормалност”. Капацитетът за тестване може да се увеличи чрез използване на частни и университетски лаборатории, както и чрез сътрудничество с Южна Корея и други страни. Само южнокорейската компания SD Biosensor произвежда 350 000 теста на ден и непрестанно увеличава капацитета си. По-надеждни тестове за антитела ще трябва да се правят на хора с повишен риск, за да се разбере каква част от тях са изградили имунитет и могат да се върнат на работните си места", подчертава в статията си Тодоров.

Но не и в България

Не е трудно да се види как версия на тази, вече стандартна за други страни, стратегия би могла да сработи и в България. За съжаление, по едни или други причини (независимо, че беше многократно разглеждана) стратегията за масово, но селективно тестване и проследяване не се наложи у нас. Нито пък в момента изглежда, че в някакво обозримо бъдеще тя има реален шанс да се случи.

Днес в България има 71 690 карантинирани, но само 18 502 направени теста, като поне една трета от тях са в частни лаборатории. Това означава, че огромната част даже от тези, които са вече карантинирани, въобще не са тествани! Как тогава може да се очаква, че ще има проактивно, селективно и стратегическо тестване на останалата част от населението.

До днес в България има 25 смъртни случая. Според една консервативна оценка зад всеки смъртен случай могат да стоят 800 заразени (според Джон Едмъндс от Центъра за моделиране на инфекциозни болести в Лондон). Това значи, че в момента в България може да има 20 хиляди заразоносители. Но може да са и в пъти повече. Ние просто не знаем. Без масово тестване е изключително трудно да се правят каквито и да е било оценки за реалния брой на вирусоноситетелите в дадена страна, район или град.

На един милион население България досега е направила само 2663 теста. На същата бройка население ни бият дори Иран (2888), Казахстан (3300) и Черна гора (3708). Да не говорим за Азербайджан (6050), Чехия (10 725), Латвия (14 132), Германия (15 730), Словения (15 896) и Норвегия (22 720).

В момента в България линейният растеж на потвърдените COVID-19 случаи изглежда доста добре. За съжаление тази тенденция е базирана единствено на строгите мерки, прилагани в края на март. С идването на топлото време, Великденските празници, социалната умора от карантината и икономическите необходимости, тези мерки неизбежно ще бъдат все повече игнорирани, а скоро след това официално смекчени и накрая отменени. При липсата на гъвкава дългосрочна стратегия, базирана на масово, но селективно тестване, не е ясно каква друга сила може да задържи R да не се върне над 1, броят на нови случи на ден да не се увеличи (първо в София, а след това и другаде в страната) и правата да не се закриви отново нагоре.

"България кара със завързани очи по острието на епидемията. И това именно е начинът да не се окажем точно там, където искаме", заключава Вал Тодоров.

***

Статията на Вал Тодоров е публикувана първо в Мedium и любезно предоставена на НаукаOFFNews от автора й. Прочетете по-подробната статия в НаукаOFFNews "По острието на епидемията: линеен растеж на заразените в България" .

Вал Тодоров е кинорежисьор, програмист, писател. Завършва физика в СУ "Климент Охридски" и магистърската програма "Кино и медийни изкуства" в Темпъл юнивърсити, Филаделфия. Книгата му “Иркала, страната на мъртвите” е български бестселър. Правил е филмите "България, тази вечна ерес" (2014) и "Трансгресия" (2018). От 1991 г. до 2012 г. е живял в САЩ.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
X