Защо не и данък върху кредитите?

Владимир Каролев Последна промяна на 18 октомври 2012 в 17:57 6357 26

Владимир Каролев. Снимка: Сергей Антонов
Владимир Каролев. Снимка: Сергей Антонов

 

Трябва да въведем данък върху кредитите час по-скоро. Но не върху потребителските кредити, защото да се консумира било много хубаво, казват управляващите. Така де, ДДС и акциз иначе откъде. Но пък на инвестиционните кредити да се въведе десятък веднага. Даже дори и преди да обложим лихвите с данък. А и как иначе? Нали „целта е богатите да плащат. Да градим социална държава. Да се финансира увеличението на пенсиите”*. По възможност над 50% от доходите на всеки работещ да отиват за социално слабите. Все пак това е обосновката за предстоящите данъчни реформи в България според правителството.

Ако идеята е самоцелно да се обложат „богатите“, то няма по-добър начин от това да им се обложат средствата, с които правят бизнес, възможно най-близо до първоизточника. Тоест банковите кредити и капиталите, набрани при първично публично предлагане.

В крайна сметка защо държавата да рискува и да позволи на предприемачите лукса да фалират, без да са платили данък върху още несъздаденото си богатство? В коя нормална държава би се оставил предприемачът да работи и да рискува всичко, което има, ако преди това не е дал част от средствата, които би могъл да спечели, на неработещите? Ето защо най-сигурно би било да обложим предприемачите и бизнесмените още преди да са станали предприемачи и бизнесмени. Да играем на сигурно. Да вземем част от средствата им, още преди да са ги получили. Така ще сме сигурни, че дори и те да се провалят в начинанието си, ще са дали принос за благоденствието на тези, които не са се пробвали изобщо да започнат начинание.

Защото всъщност неморално е да губят пари чрез инвестиции, които не се знае до какъв резултат ще доведат, за да може правителството да сметне точно колко данък ще получи. Да се рискува е хазартно. Вие представяте ли си какви щети върху обществото може да нанесе един предприемач, рискуващ да създаде нов бизнес или да развие вече съществуващата си фирма? Ами ако фирмата му фалира и наетите от него бивши безработни останат отново на улицата? Колко човешки съдби и семейства ще разбие това. Ами ако предприемачът фалира, нали той няма да успее да върне кредитите си? Това ще дестабилизира банковата система. Ами ако предприемачът се провали, какви вреди на репутацията на държавата ще нанесе това? Обществото ще изглежда некомпетентно, имиджът му ще се опетни.

Така че да се подсигурим срещу тези рискове. Нека рискуващите платят данък върху самите средства, които ще ползват за създаване и развиване на бизнеса си. Така дори и да се провалят, ще са компенсирали нерискуващите за хазартното си поведение. Да обложим кредитите с данък веднага. 10% от всеки бизнес кредит да отива за държавата още преди да бъде усвоен, но, разбира се, предприемачът ще трябва да върне и тази сума на банката, защото иначе бедните дребни вложители ще бъдат ощетени. Ако няма откъде да върне тези пари – спокойно, всеки има право да започне работа вместо да рискува спестяванията си и взети допълнително пари на кредит. Ако не може да намери работа в частния сектор, държавата все ще измисли някаква програма за временна заетост, финансирана с данъците на тези, които работят. А и помощи за безработни може да получи. Нищо срамно няма в това. Но виж да се фалира ,без да се плати за това, най-добре предварително, една социална държава като България не може да си позволи.

В крайна сметка това е Моралното. Социалното. И Справедливото.

Б.а.: Коментарът е вдъхновен от историята на Франсиско Д'Анкония, герой от книгата на Айн Ранд „Атлас изправи рамене“. Инвеститор, който никога не е правил грешна инвестиция, отваря минен комплекс в социалистическата държава Мексико. Мексиканското правителство национализира мината, но разкрива, че там няма никакви ресурси и начинанието е било параван. Франсиско Д'Анкония нарочно създава това кухо начинание, за да се присмее на глупостта на социалистите, чиято единствена възможност за личен просперитет лежи върху експроприацията на чужда собственост. Абсурдът кулминира, когато мексиканското правителство обявява Франсиско Д'Анкония за неморален капиталист, тъй като е инвестирал в губещо предприятие и така е лишил народа на Мексиканската социалистическа република от моралното си право да експроприира едно успешно начинание и да отнеме от създателя му всичките произтичащи ползи.

------------------------

 * По цитати на членове на кабинета.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!