Несправедлив ли е плоският данък?

Последна промяна на 04 октомври 2012 в 13:28 15162 100

Владимир Каролев

 

Миналата седмица правителството на Словакия отмени плоския данък. Веднага след публикуването на новината в OFFNews.bg, Владимир Каролев написа в коментар под статията, че това е една добра база за анализ и още в следващата авторска колонка в OFFNews се захвана да анализира плюсовете и минусите на плоския данък.

Адам Смит, наричан „бащата на икономическата наука” е формулирал още през 1776 година четири принципа на данъчното облагане, на които според него трябва да отговаря данъчната система на една държава, за да бъде оптимална от гледна точка на обществения интерес - съразмерност на облагането, определеност на данъка, удобство на данъка и икономическа ефективност. Съразмерността се отнася до справедливостта на данъка, т.е. той да бъде съобразен с икономическото и финансовото състояние на данъкоплатците, да бъде поносим и да не пречи на стимула за работа, спестяване и инвестиции. Определеността се отнася до ясни правила, които са предварително, ясно и категорично определени, и не дават възможност за произволно тълкуване от данъкоплатците или данъчната администрация. Удобството има за цел да увеличи събираемостта, защото колкото по-удобен е за плащане един данък, толкова по-вероятно е всеки да си го плати. Ефективността се отнася до цената на събирането на данъка, т.е. тя да е възможно най-ниска, а данъчната система – възможно най-проста. Какво се получава, когато сравним плоския с прогресивния данък?

 

Плосък данък

Прогресивен данък

Справедливост

Независимо от дохода се плаща един и същ процент данък

Хората с ниски доходи са обложени с по-ниски данъчни ставки от хората с високи доходи

Определеност

Категорично определен, без или с много малко вратички и отчисления.

Най-често съществуват множество вратички и отчисления, правейки данъкът подчертано неопределен.

Удобство

Най-често е прост за администриране, както от страна на плащащият, така и от страна на събиращият.

Обикновено прераства в безкраен лабиринт от правила, които е почти невъзможно да се следват без помощта на данъчен експерт

Ефективност

Лесен и евтин за администриране.

Усложняващ се с течение на времето, поради натрупване на лобистки поправки, прогресивно утежняваща се цена.

От горната таблица е ясно, че единствено по отношение на справедливостта е възможно да се появят солидни аргументи срещу плоския данък съотнесен към прогресивния. Според мен обаче, тези аргументи са само политически и идеологически, а не се основават на икономическа логика и обществена целесъобразност.

Според мен защитниците на плоския данък с право твърдят, че тези, които получават по-високи заплати, са по-образовани, по-ефективни и по-производителни от тези, които получават по-ниски доходи. Поради което е напълно справедливо да бъдат облагани със същия процент от доходите си – така и така като абсолютна сума пак ще плащат повече от хората с по-ниски доходи. Допълнителен аргумент в защита на плоския данък е фактът, че по закон всички хора получават едни и същи безплатни публични услуги, а на практика хората с по-високи доходи ползват по-малко безплатни публични услуги, особено в здравеопазването и образованието. Противниците на плоския данък твърдят, че в зависимост от доходите си, хората имат различни задължения за финансиране на публичните услуги и затова е справедливо техният принос за функционирането на държавата да е пропорционално по-висок. Според тях хората с по-високи доходи не биха били достатъчно солидарни, ако не плащат не само по-висока абсолютна сума като данъци, но и по-висок процент от доходите си.

Понятия като "солидарност" и "справедливост" трудно подлежат на обективно измерване. За справедливост може да се спори единствено след конкретизация на съответна морална философска рамка. И различните хора имат различни разбирания за това, кое е справедливо и кое не. Може би един необразован човек, работещ като продавач в магазин, който получава 400 лева заплата, счита за несправедливо, че един лекар в добра клиника получава над 1000 лева, а и двамата плащат 10% данък общ доход. Но справедливо ли е, че лекарят е учил дълги години, за да стане лекар, докато продавача най-вероятно е приключил образованието си на 18 години, ако не и по-рано.

Днес плоският данък общ доход е приложен в около 35 страни по света. И почти навсякъде се наблюдава сериозно увеличение на приходите от този данък в годините след въвеждането му. При това в много страни, въвели плосък данък общ доход, се наблюдава увеличение на дела на данъците, платен от двадесетте процента хора с най-високи доходи (за България доколкото ми и известно няма подобен анализ, но съм убеден, че резултатите биха били подобни). И според мен, защото голяма част от хората с по-високи доходи, които при пропорционалната система са търсили и намирали начини за законно или незаконно намаление на данъка си (например, чрез получаване на част от заплатата под формата на служебна кола, почивки, на ръка или в офшорна сметка), са престанали с тези практики и са започнали да плащат плоския данък приемайки го за справедлив. И на практика се получава, че хората с по-високи доходи стават по-солидарни, защото започват да плащат повече данъци като абсолютна сума.

Най-гласовитите противници на плоския данък са политици, интелектуалци и профсъюзни деятели с леви и популистки разбирания, които измерват справедливостта предимно по големината на неравенството в доходите. Един от начините за нейното измерване е чрез т. нар. GINI индекс. Колкото по-висок е този индекс в една държава, толкова по-голямо е неравенството в доходите в нея. Но какво се получава, когато излезем от лявата политическа фразеология и видим конкретните данни? GINI индексът на държавите с прогресивен данък е по-висок от този на държавите с плосък такъв*.

Тоест няма никакви доказателства, че прогресивният данък води до по-категорично затваряне на ножицата на подоходното неравенство отколкото плоският.

В заключение, бих посъветвал противниците на плоския данък да се замислят сериозно дали наистина плоският данък не е по-справедлив, отколкото прогресивният. И даже по-солидарен. Ако разбира се приемат цифрите и фактите за аргументи, а не държат само на политическа и популистка фразеология.

------------

*Използвани са данни от сайта на Световната Банка

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

08.02 2014 в 10:49

Петрола не извира в Германия или България. Цените на крайните продукти (горива и т.н.) са същите като в Германия. Пита се защо същите западни фирми (Шел, ОМВ и т.н.) плащат на служителите си тук заплати в пъти под тези в другите страни? Като се почне от рафинерията и се стигне то хората на бензиноколнките. Колко по-квалифицирани и по-производителни са колегите им в обектите в чужбина? Става въпрос за една и съща фирма, еднкави цени на суровини и краен продукт, еднакъв труд и квалификация... Това се отнася за всички търговски вериги. Не съм съгласен, че ако Шел примерно дава р БГ заплати като в другите страни, ще зареже бизнеса си в БГ. В другите страни защо не го зарязва? Докато има кой да работи за без пари, няма да видим нормални заплати. Това е. Вярно е и друго: предприятията ни отчитат 10 единици продукция при произведени 100. Таке се плаща данък само върху десетте еницици продукция. А "експертите" казват: "А, вие харчите ресурси като за 100 единици продукция, и полкова хора ползвате, а произвеждате само 10. Вие сте много по-неефективни от фирмите за запад. Затова са ви ниски заплатите." И къде е тук връзката между производителността (отчетената) и заплатите

08.02 2014 в 10:47

Ето колко трябва да е минималната заплата в България http://www.bgeconomist.bg/eksperti-mneniya/257-diskusiya-za-mrz.html

15.02 2013 в 21:15

По мое мнение има проблем в осигурителните тежести, а не с плоският данък и в безумията към днешна дата в разминаване на нормативната база относно тяхната дължимост и събираемост, респективно обвързване на дължимост - императивно задължителна - Къде и как е определена? Какви са моделите? Изчислено ли е това? Разигравани ли са такива модели? Има ли нормативна база която да обвързва незаверката на осигурителна книжка при следният случай: Самоосигуряващо се лице - внася регулярно и редовно вноските си през цялата година върху размер който само е определило в рамките на Закона, но поради несъвършенство и недоглеждане на математическите модели, а и по причина, че лицето няма възможност да укрие доходи в края на годината по така съществуваща нормативна база по линия на данъчния орган в справката за окончетелния размер на осигурителните доходи се приема, че всичко което е платено на самоосигуряващо се лице е чист доход. От тук независимо от обстоятелството, че лицето си е внасяло задълженията редовно и не е укрило нищо като доход, но не му излиза чистата аритметика с нормативно признатите разходи от 25% приспадане, последващо да се има предвид поне разхода на домакинскво за едно лице, да не говорим за това, че не се признават нито кредитите нито лихвите върху тях - Няма как субекта да внесе така определената от органа по приходите осигурителна тежест. Имам предвид това, че нищо не се укрива, но самоосигуряващо се лице е направило преценка и има възможност, и желание да бъде осугирявано на определена по Закон осигурителна тежест и го прави. Не укрива доходи, но не му е възмоно да плати това което органа по приходите иска - чиста аритметика по така приетия безумен алгуритъм за изчисляване на размери на вноски за осигурителни тежести. Не е промислено и не са проиграни модели. От тук защо и по каква причина ще се отказва заверка на осигурителна книжка с обяснението - Ама то няма срок можете да си я заверите когато искате, ама трябва да си внесете и това което излиза по данъчна декларация и/или дуго обяснение: Имаме указания след като сте декларирали в данъчната декларация такива доходи и такова облагане - няма да ви заверим осигурителната книжка. Извинете как да не ги декларирам, аз не желая да съм нарушител на Закона.
Пример: Самоосигуряващо се вещо лице - трябва по Наредба за възнагражденията на вещите лица да работи при възнаграждение при нормална работа по 5 лв на час. При 21 работни дни в месеца по КТ и по 8 часа имаме 168 часа х 5 лв. = 840 лв. От тук или ТД на НАП следва да търси осигурителна тежест върху тази сума или ако ще приема, че лицето е имало "огромен" доход в качество си на експерт за нуждите на Съд, Следствие, Прокуратура приет за база като чиста монета на основание хонорарните възнаграждения и иска допълнителни осигурителни тежести - "изравнителни в края на годината" - да регламентира либералицация. Да се предвиди възможност да се оставят експертите да определят цена на труда си и да правят своите аритметики и изчисления така, че да не нарушават Закона, но и да им излязат сметките поне на социалният минимум. По мое мнение удачно е мисленето в посока "ЗА ", относно приемане на модел минимална почасова ставка, а не да се говори за минимална работна заплата. При самоосигуряващите се лица обаче /ако не са стоматолози и/или други/ в случая вещи лица има проблем. Проблемът не е за пенсионерите, а за активно работещи хора. Там където могат да се скрият приходи - има такава възможност при други дейности на самоосигуряващи се - "БИВА!", но в случая самоосигуряващо се вещо лице на възраст обложена с осигурителна тежест ДОО, ДЗПО, Здравно и всички други е невъзможно да се полага труд достойно. Държа да подчертая, че никой никога не имал намерения да нарушава регламентите на законодателството, но практически ситуацията е следната:
имаме следният абсурд. По никакъв начин на едно вещо лице не му излиза аритметиката. То трябва да работи за 2,59 лв. на част - чист доход в най-леката форма на осигурително облагане. В същото време следва да заплаща изравнителни вноски в такъв размер на уж получени чисти доходи, които реално не са нето доход. Нормативно признатите разходи от 25% при никакви условия не покриват нуждите на експертизата за закупуване на актуална литература, разходи за оглед, проверка на страните, консуматили - явно не става дума въобще за квалифициран труд. Не на последно място и това - Съзнавате ли наказателна отговорност - от 3 до 5 години.
Никакъв проблем не е плоският данък. По мое мнение той е добро решение и справедлива данъчна тежест, а не на последно място и привлекетелен инструмент за инвеститори. За съжаление обаче няма да имаме такива и/или поне в процент който сме очаквали, защото безумието на осигурителните тежести, тяхното управление и пълната несигурност на вносителя на такива, че след въвеждането на т.н. единна сметка средствата които ще преведе ще бъдат преведени за закриване на конкретгно задължение на лицето принуждават хората вече да не внасят и такива. Всеки търси начин да се спасява по единично. Много лошо!

Въпросите ми са ми в качеството ми на самоосигуряващо се лице.

27.10 2012 в 09:29

Не знаех, че кирилицата има знак ©Byzantium...
Що спираш наполовина? Пиши на някакъв друг език, ако знаеш. Не е нужно и да те разбираме.

27.10 2012 в 00:46

Aide zakrivaite tae zagubena darjava i marshata e daite na leshoiadite..pfu!(ne pisa na kirilica stoto ne se gordeia s neia..otkradnali sa e ot vizantiicite)

17.10 2012 в 22:24

@ivo_isa

Да отговоря, както обещах.

Ще се опитам да изградя една представа за справедливостта, както я разбирам. Ще взема две изречения на Нийл Деграс Тайсън, които са казани по друг повод, но и тук вършат работа.

1. Никой не иска да умре (преждевременно).
2. Никой не иска да умре беден.

За общество със справедливи отношения тези две неща са аксиома. Всеки ще се съгласи.

Сега добавям и нещо от мен, което вече може да породи спор:

3. Всеки трябва да се погрижи да не е беден.

Аз не виждам перспектива в патриархалното разбиране, че държавата трябва да мисли вместо мен, и да се грижи за мен. Да оставим настрана, че това е унизително. Държавата е колективен интелект и въпреки, че поотделно хората може да са умни, колективният интелект често е идиот.

Колективен идиот може да е фондовата борса. Колективен идиот може да бъде и една голяма фирма, която като тръгне по нанадолнището да завлече и мен, наетия в нея.

Мога ли да имам безрезервно даверие в интелекта на системата на здравеопазването или на пенсионната система? Не. Добре е да има спестени пари...

На кое да разчитам, на себе си или на "колектива"? За себе си аз съм избрал първото и в това е разликата ми в чувството ми за справедливост спрямо тези, избрали второто.

Да погледнем данъка върху дохода. Вие твърдите, че имате познати работници, които се трудят при неподходящи работодатели. Да видим позитивния сценарий: работникът може да е усърден и да повиши заплатата си. Може да смени работодателя си, заради по-голяма заплата. Може да смени квалификацията и дори бранша заради по-голяма заплата. И при прогресивен данък, той ще попадне в следващата графа, с по-високото облагане. Така ли трябва да го "възнаградим" за усилията да подобри собственото си положение? Дали човекът ще е мотивиран при прогресивния данък да положи тези усилия? При тази логика прогресивният данък произвежда бедност.

Прогресивният данък дава по-голяма тежест на обществото по отношение на контрола на съдбата на индивида. От моя гледна точка това е несправедливо. Човек трябва да има възможността да се справя сам, т.е. да е свободен.

13.10 2012 в 12:07

Аз съм старомодна и специално немските вестници ги чета с кеф на добрите стари формат А2 хартиени копия - докато ги има.

Това мислех да си го запазя, но си го запазих само в главата, за съжаление :) Но ако човек желае, може да си го намери и сам. Use your own creativity, дет' се вика :)

13.10 2012 в 12:06

Никой от власт имащите не желае прогресивен данък, тъй като именно те най много влизат в неговите измерения за доходи. Сега си свиркат на 10%, а ако е 20-30-40 и 50% както е в Англия например, и 55% в Швеция на пример, тогава съвсем няма да се чувстват добре ;)

13.10 2012 в 12:05

Ограничен съм въ времето, но ще намеря начин да отговоря по темата.

Засега приемам аргументите Ви за изречението "Да сте богат е ваша грижа." Ще го перифразирам така "Да не сте беден е ваша грижа." Това имах предвид.

13.10 2012 в 12:02

по логиката на Каролев, за това че един лекар е чел и учил много повече за да получава "справедливо" повече от един магазинер, следва тогава и на хората с по мощни и скъпи автомобили да им бъдат начисляване идентични ставки като тези с бракмите, тъй като се предполага(по логиката на Каролев), че за да си закупиш по скъп автомобил трябва да генерираш по високи доходи, а за да генерираш по високи доходи трябва да си учил повече. Защо тогава данъка и гражданската отговорност на S-class 500 e около 30-40 пъти по висок от този на Trabant, ами защото по луксозен живот изисква по високо данъчно облагане за него, повече приходи-по високи данъци, но не като абсолютна сума, а като АБСОЛЮТЕН процент. И тези 30 и колко държави по света, които ги дава за пример с плоския данък- редно е просто да се видят най развитите държави в EU- Германия, Англия, скандинавските държави, там подобен "феномен" плосък данък НЯМА!