Несправедлив ли е плоският данък?

Владимир Каролев Последна промяна на 04 октомври 2012 в 13:28 19756 100

Владимир Каролев
Владимир Каролев

 

Миналата седмица правителството на Словакия отмени плоския данък. Веднага след публикуването на новината в OFFNews.bg, Владимир Каролев написа в коментар под статията, че това е една добра база за анализ и още в следващата авторска колонка в OFFNews се захвана да анализира плюсовете и минусите на плоския данък.

Адам Смит, наричан „бащата на икономическата наука” е формулирал още през 1776 година четири принципа на данъчното облагане, на които според него трябва да отговаря данъчната система на една държава, за да бъде оптимална от гледна точка на обществения интерес - съразмерност на облагането, определеност на данъка, удобство на данъка и икономическа ефективност. Съразмерността се отнася до справедливостта на данъка, т.е. той да бъде съобразен с икономическото и финансовото състояние на данъкоплатците, да бъде поносим и да не пречи на стимула за работа, спестяване и инвестиции. Определеността се отнася до ясни правила, които са предварително, ясно и категорично определени, и не дават възможност за произволно тълкуване от данъкоплатците или данъчната администрация. Удобството има за цел да увеличи събираемостта, защото колкото по-удобен е за плащане един данък, толкова по-вероятно е всеки да си го плати. Ефективността се отнася до цената на събирането на данъка, т.е. тя да е възможно най-ниска, а данъчната система – възможно най-проста. Какво се получава, когато сравним плоския с прогресивния данък?

 

Плосък данък

Прогресивен данък

Справедливост

Независимо от дохода се плаща един и същ процент данък

Хората с ниски доходи са обложени с по-ниски данъчни ставки от хората с високи доходи

Определеност

Категорично определен, без или с много малко вратички и отчисления.

Най-често съществуват множество вратички и отчисления, правейки данъкът подчертано неопределен.

Удобство

Най-често е прост за администриране, както от страна на плащащият, така и от страна на събиращият.

Обикновено прераства в безкраен лабиринт от правила, които е почти невъзможно да се следват без помощта на данъчен експерт

Ефективност

Лесен и евтин за администриране.

Усложняващ се с течение на времето, поради натрупване на лобистки поправки, прогресивно утежняваща се цена.

От горната таблица е ясно, че единствено по отношение на справедливостта е възможно да се появят солидни аргументи срещу плоския данък съотнесен към прогресивния. Според мен обаче, тези аргументи са само политически и идеологически, а не се основават на икономическа логика и обществена целесъобразност.

Според мен защитниците на плоския данък с право твърдят, че тези, които получават по-високи заплати, са по-образовани, по-ефективни и по-производителни от тези, които получават по-ниски доходи. Поради което е напълно справедливо да бъдат облагани със същия процент от доходите си – така и така като абсолютна сума пак ще плащат повече от хората с по-ниски доходи. Допълнителен аргумент в защита на плоския данък е фактът, че по закон всички хора получават едни и същи безплатни публични услуги, а на практика хората с по-високи доходи ползват по-малко безплатни публични услуги, особено в здравеопазването и образованието. Противниците на плоския данък твърдят, че в зависимост от доходите си, хората имат различни задължения за финансиране на публичните услуги и затова е справедливо техният принос за функционирането на държавата да е пропорционално по-висок. Според тях хората с по-високи доходи не биха били достатъчно солидарни, ако не плащат не само по-висока абсолютна сума като данъци, но и по-висок процент от доходите си.

Понятия като "солидарност" и "справедливост" трудно подлежат на обективно измерване. За справедливост може да се спори единствено след конкретизация на съответна морална философска рамка. И различните хора имат различни разбирания за това, кое е справедливо и кое не. Може би един необразован човек, работещ като продавач в магазин, който получава 400 лева заплата, счита за несправедливо, че един лекар в добра клиника получава над 1000 лева, а и двамата плащат 10% данък общ доход. Но справедливо ли е, че лекарят е учил дълги години, за да стане лекар, докато продавача най-вероятно е приключил образованието си на 18 години, ако не и по-рано.

Днес плоският данък общ доход е приложен в около 35 страни по света. И почти навсякъде се наблюдава сериозно увеличение на приходите от този данък в годините след въвеждането му. При това в много страни, въвели плосък данък общ доход, се наблюдава увеличение на дела на данъците, платен от двадесетте процента хора с най-високи доходи (за България доколкото ми и известно няма подобен анализ, но съм убеден, че резултатите биха били подобни). И според мен, защото голяма част от хората с по-високи доходи, които при пропорционалната система са търсили и намирали начини за законно или незаконно намаление на данъка си (например, чрез получаване на част от заплатата под формата на служебна кола, почивки, на ръка или в офшорна сметка), са престанали с тези практики и са започнали да плащат плоския данък приемайки го за справедлив. И на практика се получава, че хората с по-високи доходи стават по-солидарни, защото започват да плащат повече данъци като абсолютна сума.

Най-гласовитите противници на плоския данък са политици, интелектуалци и профсъюзни деятели с леви и популистки разбирания, които измерват справедливостта предимно по големината на неравенството в доходите. Един от начините за нейното измерване е чрез т. нар. GINI индекс. Колкото по-висок е този индекс в една държава, толкова по-голямо е неравенството в доходите в нея. Но какво се получава, когато излезем от лявата политическа фразеология и видим конкретните данни? GINI индексът на държавите с прогресивен данък е по-висок от този на държавите с плосък такъв*.

Тоест няма никакви доказателства, че прогресивният данък води до по-категорично затваряне на ножицата на подоходното неравенство отколкото плоският.

В заключение, бих посъветвал противниците на плоския данък да се замислят сериозно дали наистина плоският данък не е по-справедлив, отколкото прогресивният. И даже по-солидарен. Ако разбира се приемат цифрите и фактите за аргументи, а не държат само на политическа и популистка фразеология.

------------

*Използвани са данни от сайта на Световната Банка

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!