През последните дни няколко публични говорители изразиха стихийно формиращото се напоследък настроение на смут от ставащото у нас. Впечатлението за изпадане на страната в задънена улица („тупик”, „кьор сокак”, „батак”) изглежда все по-отчетливо в обществото.

Мнозинството от гражданите са объркани от суматохата в политическия живот, която ги води до усещане за непредвидимост и несигурност дори за близкото ù бъдеще. Все по-очевидна става липсата на ясно изразена готовност за управление от наличните политически сили, които не са в състояние да задоволят острата потребност от дееспособно управление на държавата. Властовият вакуум поражда управленско безвремие, а с него разочарование и объркване у населението.

Доскоро у немалка част от обществото се наблюдаваха крехки надежди за положителна промяна в развитието на страната. Днес вече никой не мисли за същностни промени – правосъдна реформа и такива в останалите публични сфери, камо ли да обмисля дългосрочни планове за нейното развитие – например този, който отдавна вече трябваше да бъде представен за одобрение и изпълнение в ръководните органи на ЕС.

Държавата загуби посока и перспектива, а на нейните граждани все така им липсва смислена обща цел за съвместно действие. Затова и те изпаднаха в добре познатото им състояние на лутане и свързаното с него униние от случващото се. В тази ситуация поведението им е предвидимо: преминаване в добре познатия режим на оцеляване – физическо през настъпващата нова вълна на медицинската зараза и посрещане по възможност с по-високи доходи на зимните разходи.

Отдавна известни са и опорите, на които може да се разчита в трудни времена – семейството, роднините, комшиите, приятелите, колегите. Някакво правителство ще стои начело на държавата и ще я е крепи криво-ляво съвсем да не спре.

Е, добре – повечето от живеещите у нас ще преминат успешно през посочените изпитания. Напролет „ще се хванат за зелено” и облекчено ще въздъхнат, че и тази зима, както и пандемия, не ги е уморила. Ала отново ще е отминало скъпоценното време за предприемане на решителни стъпки за подобряване на живота им. Покрай тях ще са били проведени обсъждания и взети решения за дългосрочното развитие на политическия съюз, от който държавата номинално е част.

Зелената сделка, дигитализацията и други общоевропейски проекти с важни последици и за българските граждани ще бъдат придвижени напред, но те няма да са били субекти на тези процеси, а след време ще се превърнат в техни обекти. И отново ще роптаят срещу „бюрократите в Брюксел”, които ни натрапват едно или друго. А и не дават пари, на които имаме право, макар да не знаем кога и как да си ги поискаме.

Значителен брой от българските граждани за пореден път доказаха, че не са узрели да излъчат свои представители, годни да се справят с насъщните им проблеми. В два поредни парламентарни избора не можаха да намерят подходящи управленци, които да осъзнаят дългосрочния обществен интерес, да работят за решаване на хроничните проблеми в социалния живот, без да обричат страната на застой и пропадане. Вместо квалифицирани, разумни, почтени и енергични личности, в управлението бяха поставени случайни, несъстоятелни и неготови да поемат отговорност лица.

Макар и със закъснение тази грешка може да бъде поправена – на предстоящите трети по ред избори е възможно да се потърсят сънародници, които са в състояние да формулират взаимно приемливи общи цели, да формират обществен консенсус около максимално широко подкрепена програма за бъдещо развитие на страната, да работят за превръщането ù в добро и желано място за живот. Вярвам, че такива има и се надявам, че този път те ще бъдат правилно разпознати от мнозинството днешни българи.