Книжка или мишка

Николай Фенерски Последна промяна на 08 декември 2020 в 08:15 5622 0

Купих си първия IBM с 200 Мв рам за цели 400 лева в края на 2001. Филмите почти не тръгваха, ползвах го за чат и набиране на текст. Ровех се из младия интернет и създадох един сайт със северозападни думи и изрази. Научих какво е html, css и можех да поема по този път. Направих около десетина опита да започна да уча програмиране, имам приятели програмисти, синът ми стана програмист. При мен в началото потръгваше, но после губех интерес и накрая се отказах – просто нямам време и за това. Както нямам време за много други неща – да се науча на китарата да свиря някои любими песни, да премина Ком – Емине и т. н. От малък трудно си подреждам приоритетите, но вече като че ли се понаучих.

На първия компютър играех игри. Тарзан, Херкулес, стрелби, мотори – понякога играех по три дни. Това е болестно състояние. После се ядосвах, когато разбирах колко време съм пропилял най-безотговорно. Две години по-рано си бях купил и първия мобифон, който почваше с 048, нокия с антена, приятелите ме питаха дали хващам сърбите с нея. Радвах се на технологиите като детенце на мечтан подарък. Имаше нещо чудесно в технологиите, улесняваха работата, комуникациите. Не подозирах докъде ще стигне всичко и колко обсебени ще бъдем един ден всички ние заедно. Днес не можем без тях, работата ни зависи от тях.

Често чувам да казват, че устройството е само инструмент и от теб зависи как ще го ползваш. Сигурно е така. Донякъде. Някога, когато отпечатаните книги станали общодостъпни и масови, имало същите опасения – дали няма да доведат човечеството до затъпяване. Книгата и компютърът са само невинни патерици, помощни средства, сами по себе си не са нито лоши, нито добри. Само че не бива да ги сравняваме, си мисля. Свето Писание има, свети компютър няма. Не демонизирам технологиите, ползвам ги всеки ден и постоянно. Страхувам се от тях. В неподходящите ръце стават страшно оръжие. Реших, че трябва да познавам врага по-добре, затова преди пет години записах следдипломна квалификация във ФМИ и сега преподавам и Информационни технологии покрай българския език и литературата.

По-нататък ще ви разкажа повече за причините да реша да се квалифицирам – принципните разлики в операционните системи, философията, скрита зад различните школи и компании. Технологията не е враг, но може да бъде коварна. И мнозина създатели на технологии я дърпат точно в тази посока. Искам един ден да мога да живея без техните продукти. Дори да ползвам технологии, това да бъде хигиеничен подбор 100 процента и да не правя компромиси. Засега не успявам. Налага ми се да използвам софтуер, който ми е органично противен.

Книгата е от хартия. Не изморява очите, не е опасна за здравето ти по този начин. Добрата книга е прост предмет, който упражнява ума и въображението и доставя естетическа наслада. Електронното устройство е сложен предмет. Трептенето на екраните натоварва зрението, но много по-големи са другите опасности. Вземете на едно дете смартфона за един ден и ще наблюдавате класическа абстинентна криза. Но никой не обвинява създателите на софтуер и устройства в създаването на опасности за психическото и физическо здраве на потребителите. А наборът ми Мъск сложи чип в мозъка на прасе. Компанията му Неуролинк има амбициозни планове. Хайде пак да сравняваме технологията с книгата! Те нямат нищо общо. Смартфонът е оръжие за масово поразяване. Създаден е не да ни учи на нещо или да ни дава нещо, а да ни взима нещо – най-ценното – времето ни.

За да оцелее човекът днес, трябва да победи технологиите само в личен план точно както побеждава друг свой порок. Ако ви се е случвало да отказвате цигарите – нещо подобно е. Не върви да откажа ползването на устройствата изцяло, но се опитвам да си поставям граници. Един ден от седмицата да не докосвам компютър и телефон, да съм извън виртуалния свят. Може би някой ден ще постигна и цели два дни и това ще бъде велико. Изчистването е задача пред всеки един от нас. Както не всеки ден ядем и не бива да ядем месо, за да сме здрави, така не всеки ден трябва да сме свързани към устройството, за да запазим здравето си. Рано или късно ще стигнете до тези въпроси. Ако още не сте стигнали, значи още у вас не се е натрупал достатъчно фалш. Двайсет години по-късно използвам компютър с 32 Гв рам, сто и шейсет пъти по-мощен от онзи първия, но не съм станал сто и шейсет пъти по-умен. Може и леко да съм оглупял. Тази част от живота ни още е неизследвана, учим се в движение, това е експеримент, в който участваме доброволно. Не знаем докъде ще стигнем. Тепърва ще се опитваме да се справим с пораженията и предизвикателствата. Технологията не е адово изчадие, но има твърде опасни свойства.

Може би тя се разви по-бързо от морала ни и се налага да я догоним.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови