Комисията за защита на конкуренцията предлага промяна в законодателството, което да позволи по-гъвкави условия за излъчването на реклами в БНР и БНТ - в зависимост от държавната им субсидия, които да позволят едновременно компенсиране на недофинансирането от държавата и, в същото време, да не позволят свръхфинансиране, което да изкриви конкурентната среда.

Решението е от 24 март и е публикувано в регистъра на КЗК. То е взето на база сигнал от Българската асоциация на рекламодателите, постъпил в КЗК на 15 октомври 2014 г., по който комисията се е сезирала.

Сега, съгласно Закона за радиото и телевизията, общото времетраене на рекламата в БНТ не може да надвишава 15 минути на денонощие и 4 минути на час, а в БНР - 6 минути на час. БНТ има право да използва до 1/3 от общия обем на рекламното време между 19 и 22 ч.

Така, според Асоциацията, БНТ е поставена в "неравностойно конкурентно положение спрямо другите телевизии, които предоставят услугата „излъчване на реклама“, ограничават се възможностите на БНТ да реализира приход от реклама, а рекламодателите трябва да се съобразяват с административни ограничения, които могат да изместят пазарните критерии при вземане на решения". Аналогични са мотивите им и за ограниченията на рекламното време за БНР.

От КЗК вземат решението със следните мотиви:

"Предвид фактическото нефункциониране на предвиденото в Закона за радиото и телевизията финансиране от фонд "Радио и телевизия", както и при условие, че държавната субсидия е недостатъчна за изпълнението на обществените функции на БНТ и БНР, е налице необходимост от допълнително финансиране на обществените медии от други източници, например чрез излъчване на реклами.

...

КЗК предлага на компетентните държавни органи, включително на органите със законодателна инициатива, да въведат механизъм за предварителен и последващ обективен контрол по отношение на размера на необходимото финансиране, съотношението между държавна субсидия и допустимо рекламно време, изпълнението на възложените обществени функции по Закона за радиото и телевизията и ефективното разходване на държавната субсидия, като този контрол следва да бъде извършван не от БНР и БНТ, а от компетентен държавен орган".

От Комисията са категорични, че позволеното рекламно време в държавните медии трябва да бъде ограничено спрямо рекламното време на частните медии, "за да се избегне свръхкомпенсирането на обществените медии, което би могло да представлява нарушение на принципа на конкурентната неутралност и забранена държавна помощ".

КЗК предлага на държавните органи с право на законодателна инициатива да въведат механизъм за обективен контрол по отношение на размера на необходимото финансиране, съотношението между държавна субсидия и допустимо за съответния период рекламно време за БНТ и БНР, както и ефективното разходване на държавната субсидия за изпълнение на обществените функции на двете медии, възложени им съгласно ЗРТ. Този контрол би следвало да се извършва не от БНТ и БНР, а от компетентен държавен орган, уточняват от КЗК.

Дали парламентът ще се съобрази с препоръката тепърва ще стане ясно.