Приетият на първо четене в парламентарната комисия по култура законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, внесен от депутати от "Възраждане", предизвика разнопосочни реакции в музикалната гилдия.

Законопроектът, в който е предвидено въвеждане на квота от 50% музика на български език и от български автори, беше приет на първо четене от комисията на 7 юли (подробности тук).

Това се случи въпреки отсъствието на народните представители от БСП и ДПС.

В законопроекта на "Възраждане" се предвиждат няколко промени, като особено спорен е член 19, който на практика указва, че в обхвата на квотите влиза единствено музика на български език.

В свое становище, изпратено до Народното събрание, от организация на автори и музикални издатели за управление на авторски права "Музикаутор" пишат следното:

"Считаме, че темата за задължителните квоти българска музика в медиите е въпрос, който следва:

1. Да се разглежда в стратегически контекст, съотнесен с развитието и съхранението на българския език;

2. Да обхваща като националната политика и частните медии при стриктен баланс, който не влияе на програмните схеми на медиите;

3. Да бъде активно подкрепен с държавни програми за създаване и функциониране на експортен офис за българска музика (по примера на балтийските държави).

От тази гледна точка представения законопроект не решава и не чертае перспективи. Това е изолиран подход", пишат в становището си от Музикаутор и посочват още, че липсват приложени изследвания, мониторинг и анализ на аудиториите към законопроекта на "Възраждане".

"Самото установяването на българско гражданство на авторите може да е невъзможно за обществените оператори. По правило операторите нямат възможност да проверяват гражданството на физическите лица. Не съществува публичен регистър на българските граждани, нито специален регистър на авторите на българска музика с българско гражданство. В голяма част от случаите информацията, която операторите получават за излъчваната от тях българска музика, включва заглавие, име на изпълнител и уникален код на песента, като информацията може да не включва автори на музика, текст и аранжимент. Поради тази причина при отчитането на излъчената музика към организациите за колективно управление на права (ОКУП) операторите обичайно подават посочената по-горе информация, която е напълно достатъчна за ОКУП за установяване на авторството на песента. Ако бъде приет ЗИД на ЗРТ, БНТ, БНР и СЕМ ще бъдат задължени да събират информация както за авторите, така и за тяхното гражданство, което на практика изглежда невъзможно за изпълнение" - пишат в становището си, адресирано до парламента от Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори АБРО.

АБРО отбелязва още, че е неправилно да се приема, че всяка българска музика следва да получи подкрепа от държавата чрез въвеждане на задължително излъчване, независимо от културните си качества.

"Така може да се достигне до ситуация, при която се подкрепя музика, която сама по себе си не подкрепя българската култура" - пише в становището на организацията.

От Министерството на културата също са изпратили до Народното събрание становище, в което се изразяват опасения за административната тежест, която ще падне върху Съвета за електронни медии.

Допълнително в становището на МК е обърнато внимание на две неща - директива 2018 на ЕС, която вече е уредила въпроса с европейското съдържание, сред което и българското, и решението на Комисията за защита на конкуренцията от 21.02.2020г, в което е подчертано, че квотите за българска музика ограничават както конкуренцията, така и радио и телевизионните оператори в правото им сами да определят музикалното си съдържание и съответно привличането на по-голяма аудитория.

По традиция СБК са написали честитка, с която горещо одобряват промените. Подкрепа идва и от още няколко малки организации.

Очаква се позиция на Българска музикална асоциация, която ще бъде обсъждана утре.

Все още активност не са проявили от ПРОФОН.