Законопроектът на "Възраждане" за въвеждане на квота от 50% музика на български език и от български автори беше приет на първо четене от депутатите в парламентарната комисия по култура и медии. БНР и БНТ подкрепят законопроекта.
Въпреки че депутатите от БСП и ДПС бойкотираха заседанието на комисията, присъстващите бяха достатъчно, за да има кворум.
От 12 гласували членове на комисията 10 бяха "за", "против" нямаше, а двама народни представители гласуваха "въздържал се".
Ако законопроектът бъде приет в пленарната зала, квотата от 50% българска музика в БНТ и БНР ще влезе в сила от 1 януари 2023 г.
Вносителят на законопроекта Цвета Галунова уточни, че идеята е в БНТ да има квота от 50% музика на български език, а в БНР квотата да е 60% от 6 сутринта до 8 вечерта и 50% през останалата част от денонощието.
Според предложените промени най-малко 50% от общото годишно време, предназначено за излъчване на музикални произведения за всички програми на БНТ, трябва да бъде за "музика на български език, създадена от български автори".
Обществената телевизия принципно няма възражения относно текстовете и промените, които са внесени, обяви Даниел Спасов, изпълнителен продуцент на БНТ.
Генералният директор на националното радио Милен Митев каза, че като обществена медия БНР е готово да подкрепи българските автори на музика и да се съобрази с квотата, ако тя влезе в сила. Все пак той подчерта, че някои музикални редактори в общественото радио имат притеснения дали ще успеят да постигнат квотата и дали това няма да засегне качеството на музикалната програма.
Митев заяви, че не е проучено доколко аудиторията на БНР би оценила въвеждането на квотата за задължителна българска музика, но че радиото е готово по всякакъв начин да подкрепи българските автори и изпълнители.
Директорът на БНР добави, че е важно да се изяснят няколко технически въпроси като: как ще се установява българският произход на изпълнителите; как ще се постъпва с българските музиканти, които пеят на друг език и как точно ще се изчислява бройката песни на български език.
Зам.-министърът на културата Весела Кондакова подчерта, че министерството винаги е подкрепяло разпространението на българската музика. Според Кондакова тази идея на практика обаче ограничава възможността на екипите на обществените медии да предоставят достатъчно разнообразие на аудиторията си.
Весела Кондакова напомни, че Комисията за защита на конкуренцията е дала негативно становище за предложените промени.
Музикантът и зам.-председател на "Музикаутор" Васил Гюров заяви, че организацията подкрепя законовите промени. Той подчерта, че малко държави в ЕС не прилагат този закон и че квотата обикновено засяга и частните медии. "Тази практика се налага през последните 5 години и е рефлекс, който защитава местното творчество", каза Гюров.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
1147
4
07.07 2022 в 21:36
1. Са по същество вид дискриминация;
2. Изкривяват механизмите на свободния пазар;
3. Са хранилка за изпълнители със скромен потенциал
5837
3
07.07 2022 в 20:13
3739
2
07.07 2022 в 19:43
Но пък всички дружно ще продължим да плащаме за съществуването на тези две медии.
Залудо работи, залудо не стой.
Заплатите им ще си вървят.
73
1
07.07 2022 в 19:30
Или целта е съвсем никой да не слуша вече БНР и БНТ?
Последни коментари
''Най-доброто предстои!''. Пеевски сменя устава на ДПС в НДК (видео, снимки)
Депутатите ще разгледат Бюджет 2025 на 7 януари
PISA: Българчетата са най-функционално неграмотни в Европа. Къде сме година след теста
Орбан обвини имиграцията за нападението в Магдебург
Коледна проповед: Папа Франциск забрани на служителите на Ватикана да клюкарстват