Стойчо Стоев пред Nostrabet: 30 години нищо не е помръднало в родните школи, нещата в Левски може да ескалират още

Опитният български треньор Стойчо Стоев даде ексклузивно интервю пред спортния сайт Нострабет. Той погледна към щекотливите теми на деня в българския футбол, включително жребия за Купата на България и турбулентните събития в Левски от последните дни. Специалистът няма фаворит за спечелването на купата, като изтъкна, че няма нищо сигурно в нито една от двете полуфинални двойки.

По отношение на скандалите в Левски той изрази своите притеснения, че кризата тепърва ще се задълбочи, особено с оглед на очакваното оттегляне на Станимир Стоилов. Стоев обаче допълни, че дори да се стигне до фалит на клуба, то „сините“ отново ще намерят своя път към върха, благодарение на голямата подкрепа на феновете.

Той завърши и с темата за националния отбор и работата в родните школи. Според наставника подмладяването на отбора се прави прибързано и без достатъчно добра насока. Бившият треньор на Лудогорец не е оптимист, че ще има позитивна промяна и в детско-юношеския футбол, изтъквайки, че за 30 години няма особен прогрес в този аспект.

Здравейте, господин Стоев! Жребият за Купата на България е изтеглен. Какво смятате за полуфиналните двойки?

Не мисля, че има изявен фаворит. И двете двойки ще предоставят сериозни мачове. Няма да има изявен фаворит, който вече да е на финал. Виждаме, че между Лудогорец и Черно море стават интересни мачове. При ЦСКА 1948 и Локо София също виждам да е завързан сблъсък, въпреки разгрома преди време в двубой между тези състави.

Кой е Вашият фаворит за спечелване на надпреварата?

И четирите тима имат своите шансове да стигнат финал. Може би в двойката Лудогорец и Черно море ще има по-сериозни мачове, но няма да е лесно на нито един измежду ЦСКА 1948 и Локо София също. Залогът вече е много голям и всеки ще даде всичко от себе си.

Загуби ли малко турнира от липсата на Левски и ЦСКА на тази фаза на надпреварата?

Нормално е да се загуби, но затова са тези мачове от купата. Стават много изненади и това не е само у нас, по цял свят е така. Отборите знаят, че пътят през купата за Европа е много по-кратък. За 3 от тимовете е голям шанс да се стигне до европейски мачове, като само при Лудогорец нещата са малко по-различни. Това е и целта – да се стигне до дуели в Европа, където са истинските мачове и носят различен престиж.

Да обърнем внимание и към пресните новини от „Герена“. Иво Ивков ще напусне клуба, а Мъри Стоилов намекна, че ще направи същото. Как гледате Вие на тези събития?

Неразбориите в Левски започнаха да ескалират лека-полека във времето. В началото не беше така и имаше единомислие. Не знам откъде се появи този разнобой с времето. Явно нещата не са розови и единомислието изчезна напълно. Това разделение хич не е приятно за клуб като Левски. Малко или много това не е добре и за имиджа. Нямам представа защо се е случило, в клуба могат да кажат. Ситуацията обаче се вижда, че не е приятна и тепърва може да се развие в по-негативна светлина. Ще видим какво ще се случи в следващите дни.

Стоилов е обединителна фигура зад „синия“ клуб в последната година. Може ли фенската подкрепа рязко да секне, а с това и опитите за спасяването на клуба, ако той си тръгне?

Видя се през последната година, че именно феновете бяха основният спонсор на Левски, но това не можеше вечно да продължава. Виждаме за какви задължения става дума и не може да се спаси клуба само чрез такива постъпленията. Ще се създаде още напрежение, ако Мъри напусне. Не знам как ще се излезе от тази ситуация. Дано ръководителите намерят най-вярното решение, защото се знае, че когато тръгваш на война с определени личности, няма победител – всички губят. Дано са по-разумни в действията, но засега виждаме един лагерен принцип.

Какво може да означава евентуален фалит на Левски за българския футбол?

Ще е неприятно, разбира се. Ако се стигне дотам, то клубът ще излезе от тази ситуация. Рейнджърс и Ювентус показаха как се прави. Когато имаш огромна фенска маса зад гърба ти, дори и да се стигне до фатален изход, то Левски ще се върне след време. Има много хора, които обичат този клуб и това е ключово.

Битката за титлата през тази година най-после изглежда ще бъде интересна до края. На кого давате предимство?

Гледайки класирането, ЦСКА е в по-добра позиция. Ако погледнем какво се случва на терена обаче Лудогорец пак седи по-добре, дори и да не е на най-доброто си ниво. ЦСКА успя и с малко късмет да вземе необходимите победи в случаи, в които не играха добре. Не може постоянно съдбата да е зад тях. Сега предстоят три тежки мача преди директния с Лудогорец. Един мач с Левски, преди това дерби със Славия. Ако не успеят да запазят аванса си до прекия двубой с „орлите“, то Лудогорец може е пред ЦСКА, влизайки в прекия дуел. Да не забравяме, че след това и идва финалната шестица.

Важно е кой ще завърши първи, преди да се раздели първенството. Това дава ключово предимство да домакинстваш на втория преди плейофите. ЦСКА не убеждава спортно-технически засега. Има шанс да се пребори с Лудогорец, тъй като не винаги най-добрият става шампион. Ако ЦСКА са така непостоянни обаче, то ще се затруднят много да спечелят титлата.

Лудогорец направи рокада и като че ли леко се стабилизира, но разликата остава 4 точки. Доколко негативен би бил ефектът, ако „орлите“ не спечелят шампионската титла?

Твърде рано е да се разсъждава в тази посока. Разликата между Лудогорец и ЦСКА е, че Лудогорец е свикнал на големи мачове и на напрежение. При ЦСКА това не е факт и при тях напрежението ще е повече. Едните са свикнали на големи европейски мачове. Всички в „червената“ общност очакват и се надяват да се стигне до титла, което е голямо напрежение и голяма отговорност. Дали играчите имат необходимия характер да понесат тази отговорност, предстои да разберем.

Отново имаше доста полемики след последните мачове на националния отбор, които предизвикаха и нова доза разочарование. Докъде може да продължаваме с оправданията за нивото у нас или пък трябва да се примирим, че това са ни възможностите?

Ние постоянно се лутаме от едната крайност в другата. Имаше лек устрем в първите мачове, битуваше и мнение, че нивото на нашите играчи не е добро и че не произвеждаме достатъчно добри играчи от школите. Нямаме и достатъчно играчи, които играят на ниво в чужбина. Това се и отразява. Подмладяването е нормален процес, но трябва да стане постепенно. Не може в един момент да хвърлиш младите и веднага да искаш чудеса от тях. Нужни са и няколко опитни играчи наоколо, за да може тези млади футболисти да усетят подкрепа и повече спокойствие. Напоследък се вкараха непознати момчета, които не играят на кой знае какво ниво. Не може да разчиташ, че те изведнъж ще ни преобразят националния отбор. Изключваме Илия Груев, който играе в Бундеслигата. Другите не играят в сериозни отбори в чужбина. Не може да разчиташ, че те коренно ще променят облика ни, илюзия.

Направихме един хубав мач със Северна Македония и всичко се преекспонира от медиите. Това за мен беше повече мач на политическа основа, който македонците приеха доста навътре и си изпатиха. Моите уважение към тях, но те не трябва да са ни критерий, че сме вдигнали класата. Срещнахме се срещу Черна гора, който е от нашата черга и Унгария, който е малко над нас, но не значително по-добър и за съжаление отново се срещнахме челно с реалността.

Промяната ще дойде толкова бавно и толкова ще чакаме, че дано сме живи да я дочакаме. За 30 години нищо не се промени в школите. Със сигурност в някои школи се работи качествено, но на национално ниво няма генерален план за работа в правилна насока. Инфраструктурата ни също е под всякаква критика. Тези деца се чудят как да работят на един терен, който е амортизиран. Искаме да правим нещо в България, но ако може да се прави по тънкия, лекия и безпаричния начин. Не става така. Вина имат всички. Държавата отдавна е абдикирала от спорта и не се помага по никакъв начин да се създаде поне инфраструктурата, за да може да се работи по-правилно. Важно е да имаш добър треньор в школата, защото в първия отбор никой няма да те доизгражда, а може само да ти даде шанс. В детско-юношеския футбол са нужни кадърни, добре заплатени треньори, за да може да се изгради поколение, което да е основата на сериозен национален отбор.

От настоящите момчета има таланти, които може да станат гръбнак на националния отбор. Не трябва да ги убиваме с песимизъм, но не трябва и да прекаляваме с оптимизма. При нас няма средно положение и това е проблем. Като направим един силен мач и все едно сме били Бразилия, Аржентина и Германия накуп. Като загубим пък, светът свършва. Трябва да даваме леки нюанси на подкрепа, но не и да хвърляме в облаците. Далеч сме от това, което ни се иска на всички, които обичаме футбола. Ще трябва много време, докато сме в позиция да се гордеем с наистина силен национален отбор.

Вие сте извън треньорската професия от доста време. Имало ли е оферти към Вас в скоро време и бихте ли желали да се върнете край тъчлинията?

Разбира се, че бих искал да се завърна. Липсва ми и е нормално да съм имал някакви оферти заради името ми и репутацията ми. Нормално е поне у нас да съм интересен като треньор. Имах две възможности – да избера на всяка цена дадена оферта или да изчаквам. Избрах втория вариант. Не знам дали е удачно, но не ми се заемаше с отбори, в които не виждах истинска перспектива, като не ме блазнеше и просто да вземам пари и да работя. Не е моето.

И за финал, господин Стоев – какво си пожелавате в личен и професионален план през следващите месеци?

Пожелавам си на първо време здраве. Убедихме се, че това е най-важното, особено покрай пандемията. Здраве за мен, за семейството ми и за всички хора. Няма по-важно от това, останалото са бели кахъри. Освен това, се надявам и както Вие казахте, пак да съм край тъчлинията. Липсва ми адреналинът и напрежението и когато не си ангажиран доста време, започваш да не се чувстваш уютно. Липсва ми професията.

Следете новините ни в GoogleNews