Теодосий Теодосиев: Има инфлация в българското оценяване (част 1)

Малко след като се разрази скандала около недоволните родители на децата, получили двойки за годината по физика при Теодосий Теодосиев, седях на една пейка и пиех студена бира. Размишлявах по всевъзможни теми, включително и по тази как е възможно да има родител, който да смята, че детето му е по-право от учителя, който е показал на дело какво е призванието на тази професия. Учудих се и на българските медии, които в отговор на обвиненията разпространиха 2 реда цитат на Тео. И край. Бяха изпълнили ангажимента си на информатори на обществото. Бяха предоставили и двете гледни точки. Тогава реших, че аз ще му дам думата да каже всичко, което иска. 

Разбрахме се да се срещнем на Лъвовата чешма в центъра на Казанлък. Тео предложи да отидем в близка сладкарница или в лабораторията му, като в крайна сметка се озовахме в скромното помещение на учителя, в което имаше всякакви уреди за изследване, измерване и изпробване, от които разпознах единствено една микровълнова фурна. На бюрото му имаше листи, изписани с формули, чертежи и графики, които не ми говореха нищо. Седнахме един срещу друг, включих диктофона и зададох първия си въпрос.

Господин Теодосиев, неотдавна родители на ученици от Природоматематическата гимназия в Казанлък, където преподавате, излязоха срещу Вас с обвинението,че им пишете незаслужени двойки, въпреки старанието на децата. Вие как ще отговорите на това?

Тази година аз съм написал 4 двойки на всички 12 паралелки, на които съм преподавал, и 43 шестици. Така че според мен това да слагаме на първо място тези 4 двойки не е коректно. Освен това много хора си мислят, че като дойде един ученик в едно елитно училище, той е абониран за пълната шестица по всичко. А няма такова нещо. Георги Бяндов, мой възпитаник и колега от астрономическата обсерватория в Стара Загора, който също има своя принос за учениците, които печелят медали по международните олимпиади, казва следното: "Шестицата в математическа гимназия е много по-значима, отколкото шестицата в едно обикновено училище, обаче двойките са абсолютно едни и същи - и единия, и другия нищо не знаят." Та, трагедията е, че в продължение на много години, това не е процес за 1-2 години, то е процес вече 70 години, ако не и повече. Има една непрекъсната инфлация. Инфлация на оценките в българското училище, бих казал и в българския университет. Това е много опасно явление. За сравнение - в една страна, която има силна икономика, като Германия, в друга страна, която има още по-силна икономика, като Китай, мога да посоча примери на точно обратното явление. Например в Германия, в Мюнхенска политехника, където впрочем в момента има 12 преподаватели наши възпитаници, там, където подготвят инженерите на Германия. Знаем за какво става дума, когато се говори за германския инженер Та там ректорът събрал преподавателите и им казал, че не може така - преди 10 години успехът бил с половин единица по-малък, отколкото сега. Това означава инфлация на оценките и трябва да се вземат мерки. Т.е преподавателите са писали много високи оценки. Един наш възпитаник, който е професор в Мюнхенската политехника, разказа, че написал двойка на някакъв германец, който бил от стар благороднически род, просто човекът не знаел. И казал на въпросния граф да се подготви, да знае и тогава ще получи оценката, която трябва.

В друг университет в Германия, в който учат мои възпитаници, преподавател е уволнен по оплакване на студенти, че много лесно пуска на изпит. Не знам ,аз трудно бих си представил в България студенти да се оплачат от някой преподавател във ВУЗ, че много лесно пуска. Трети пример, също в Германия. Частно училище, много скъпо платено, в което милионери са изпратили децата си да учат. Една учебна година става голямо обществено брожение, защото нито един ученик от цял випуск не получава диплома за средно образование. Въпроса е кога българският учител ще има смелостта да пише двойка на детето на милионера? Значи, става дума за морал, за инфлация, за обезценяване, което е смъртно опасно за всички ни.

Хайде сега да не сочим само Германия, да вземем Китай. Мой възпитаник, който учи в някакви велики университети в Америка, след това отиде да работи в Китай, разказа как в едно китайско елитно училище уволняват учител по оплакване на ученици, че давал малки домашни и лесни контролни. Ученици се оплакват от това нещо! Значи, китаеца знае, че в този конкурентен свят, за да успее, той трябва много, много да знае. И той много би се учудил на тези наши родители, които искат конвенционален учител на детето си. Конвенционален означава обикновен, който не дава нищо над учебника. Ами това уж е елитно училище, уж е природоматематическа гимназия. Тук трябва да излизат не просто специалисти, а най-добрите специалисти. В противен случай се получават катастрофи. Родител на мой ученик, който работи в Арсенал (оръжейният завод в Казанлък- б.а.), разказва следното: Идва млада специалистка, която с пълно отличие е завършила средно училище, с пълно отличие е завършила технически университет и още със започването си унищожава уред, който струва заплатата й за цяла година. Млада специалистка! По документи много знае. По документи по всичко има шестици. И накрая изгърмя уред ,който струва за една година заплатата й. Въпросът е: “Какво да правим с тази?”. Е, учениците предложиха нещо, което аз не мога да го цитирам тук. Но, това е просто горчив хумор. Това е черен хумор. Както някога се говореше, по комунистическо време - като се знам какъв съм инженер, не смея да отида на лекар. Това , което някога звучеше просто като хумор, сега звучи като гротеска. Защото наистина е смъртно опасно да попаднем на инфлационен лекар. И това са скачени съдове, това не е само в училището. Дъщерята на същата родителка, която иска на детето да преподава конвенционален учител, който да учи само на учебника, нищо извън него, иска да учи медицина. Е, те там в университета щели да научат. Значи аз да не я науча на това, което трябва в училище да знае? Ученичка, която е станала в 11 клас, тя вече 5 години е учила физика в българското училище, и то в елитно училище, излиза на дъската и не може да напише нито една формула от цялата физика. Нито една! Е, тези деца са с претенции за петици и шестици. Та, по този повод имахме един колега, който казва така:, „В България има шестица, шестичка и шестиченце”. Ами това само по себе си говори, че наистина българската диплома абсолютно нищо не гарантира. Първо, системата не работи. И аз съм направил компромиси. Това също не са реалните оценки. Но и при мен има инфлация. И моята мечта е както в Германия беше преди години - на края на всеки месец да дойде външен човек да изпитва учениците. От това ще има много ползи. Какви? Първо, ще има честно оценяване, защото ако вземат десет различни външни учители да изпитват, и аз да отида да изпитвам ученици, които не познавам, ще се получи едно усредняване на оценките, получава се една честна и реална оценка. Една средна оценка, която е по-близка до реалната. Второ, ученикът ще работи по друг начин, ако знае, че няма да го изпита учителят, който познава майка му и баща му, а ще го изпитва външен човек, който въобще не го знае кой е. Значи, елементът честно оценяване. И ученикът ще работи, защото знае, че външен човек ще го изпитва.

Трето, учителят също ще работи по-добре поради горната причина. И той няма да бъде заложник, защото в момента и учителят е заложник, и директорът е заложник. Българският учител не е свободен човек. Защо? Ами защото заплатата му зависи от делегирания бюджет, той зависи от броя на учениците. Значи, ако ние напишем реалните двойки на всички, на които трябва да се напишат двойките, ще останем без половината си ученици и половината учители ще останат без работа. Е, тези деца ще отидат в друго училище, от по-друга категория. Там ще има работа, но фактът, че в България има ученици, които стигат до 8 клас и не могат да си напишат името, това вече е трагедия. Хайде, това с името не е толкова голяма трагедия, но този човек утре може да стане лекар. Тогава настъпва трагедията. Когато моето дете или Вашето дете отиде там, това вече в наистина голямата трагедия.

Другата полза от това външно оценяване е, че ще се вдигне авторитетът на учителя. В момента българският учител няма никакъв авторитет, защото той пише  шестиченца. И съответно цената му е толкова - като на шестиченца. Няма уважение към учителя, защото той не пише реалните оценки.

Споменахте, че сте написали 4 двойки. Родител на някое от децата, което е получило двойка ли започна тази кампания срещу Вас?

Ами хайде да речем, че и четиримата са започнали кампанията, но тук грозното е, че изобщо има такава кампания.

А защо тя започва сега, а преди години не е имало такава?

Ами също както в Америка имаше една такава кампания срещу бивш председател на МВФ, милионер, някакво старче. Една негърка проститутка се опита да го съди за милиони, че я е изнасилил. Е, тя сама му е предложила нещо, после го съди. Някога американската мечта е била да направиш някакво велико изобратение, откритие, като Хенри Форд например, и да станеш много богат. Сегашната американска мечта била да осъдиш някой богат или известен човек срещу огромно обезщетение. Тоест, ако тези двойки ги беше написал някой конвенционален учител, който въобще не е известен, който няма нищо зад себе си, няма никаква известност, никой нямаше да тръгне да протестира и да прави кампании. Ефектът щеше да бъде абсолютна нула. Но тук се залага на това, че един известен човек, който е станал главен учител, мъж на годината, ⅔ от медалите на българите на международни олимпиади са спечелени от негови ученици, той е по-уязвим срещу оплюване. Човек, който е известен с твърде много положителни неща, ще бъде по-чувствителен на тема кал, която се хвърля срещу него. Същият синдром като на негърката, която иска да осъди милионера.

Да не би тези родители да разбират нещата така: Вие сте известен и правите от определени деца шампиони, и те да смятат, че вие преподавате излишни неща на останалите ученици, които не са в това училище, за да учат единствено физика и да стават физици?  Смятат, че им преподавате повече от необходимото, така ли?

Вижте, това не е само за физиците. Например, американците, които не можем да обвиним, че не могат да броят пари, много си ценят живота. Живота на американеца е много скъп, за разлика от нашия живот, който нищо не струва. По време на Виетнамската война за всеки спасен американски войник, може той да е на социалното дъно, американците даваха 450 грама злато на ръка на този, който го е спасил. Живота на американеца е много скъп. Та в Америка в момента, за да завършиш медицина, трябва преди това да си завършил някаква точна наука - инженерство, математика, физика. Те смятат, че лекарят трябва да е много умен и интелигентен човек, един мислещ човек, който може да решава много трудни задачи, за да може да реши трудната задача да спаси живота на американеца. Това са хора, които си ценят живота. Например във Франция и Канада, за да влезеш медицина, се държат 11 изпита! Между тези 11 изпита има изпит по литература. Те казват: Ако един лекар не говори правилен език или не разбира езика, който болният говори, последният може да умре поради езиково неразбирателство. И изпита по литература е същия, както да речем този по химия и биология. 11 изпита! България е страната в света, в която най-лесно се влиза медицина. От цял свят имало наплив на студенти по медицина у нас. Защо идват? Защото лесно се влиза. И лесно се завършва.

Да се върнем в България и към случая с недоволството към Вас. Така ли смятат действително родителите - че давате на децата повече от необходимото?

Наистина, всеки родител си обича детето. И аз обичам моите деца, всеки родител си обича детето. Нещастието е, че съвременният родител е човек, който има много грижи на главата си. Той не познава детето си. И психолозите са го установили, че има отчуждение на децата от родителите и на родителите от децата. Те не си познават децата. Във всяка класна стая в България има телевизионна камера. Аз съм предлагал много пъти на родителска среща да дойдат да прегледат записите, да видят как се държат децата им в училище. Не искат. Никой не е проявил желание да дойде да ги прегледа. Тези родители не си познават децата.

А как се държат учениците, каква е била идеята ви с това предложение?

Идеята е следната: Вземам тетрадката на ученик, соча я пред камерата : Ето, господин министър, това е тетрадката на ученик, който не иска да завърши средно образование. Абсолютно празна, ученикът нищо не е писал цял час, тръгнал на училище на гости. На ученик, който първия срок е завършил с две, получил е още четири двойки, му оставям шанс и казвам пред камерите, обръщам се към министъра на просветата, който може да включи всяка камера в цяла България: Г-н министър, ученици от този клас, иска ли някой да бъде изпитан за повишение? Не да решава творческа задача, а да възпроизведе, обикновено възпроизвеждане, да научи 20 формули за цяла година, 20 формули, които трябва да научи. Да каже каква е тази формула, какво означава тази буква, с какво се означава онова. На чиста репродукция, където има нула, безмозъчно възпроизвеждане. Ученик, който може по английски да научи 10 000 думи, а не може по физика да научи 20 формули. Ами, за такова нещо навсякъде по света се пише една и съща оценка. Така че тези ученици са имали десетки шансове да си поправят слабите оценки, но те просто не са искали. И на какво се разчита? Значи, ученикът разчита, че ще стане някакво чудо, и на края на годината от 2 изведнъж ще получи 5. Българският ученик в момента разчита на чудеса. Това е инфлация.

А защо родителите не могат да разберат това?

Всеки родител смята детето си за дете чудо. Всеки смята, че неговото дете е най-хубавото и най-умното.

Когато аз бях ученик, учителят винаги беше прав. Ако получиш слаба оценка, по подразбиране ти си виновният за това. Нямаше как учителят да е  виновен за такова нещо.

Ами моят баща не знаеше в кой съм клас. И не знаеше в кой курс съм в университета. Обаче от 4 деца, ние сме 2-ма братя и 2 сестри, и четиримата имаме университетско образование, и четиримата сме уважавани хора.

Защо се случи обратният процес - вече учителят е виновен, а ученикът е невинен?

Това е разглезването, което започна с началото на демокрацията, това трябва да си го кажем. С началото на демокрацията започна голямо разглезване, след като първо се премахна оценката за поведение на ученика. Вече няма поведение. Е, беше революционна ситуация, и аз съм участник в тази революционна ситуация, и аз имам такива грехове, че съм искал България да се промени към по-добро. Ами, не се промени. Или поне твърде малко се промени. Не така, което сме искали.

А демокрацията ли е виновна за това, което визираме и като цяло за проблемите в образованието?

Не, това е криворазбраната демокрация. В Япония е демокрация, в Германия е демокрация, във Великобритания е демокрация… Мой приятел, който учи във Великобритания, оставаше му един изпит, каза: Ако се опитам да препиша и ме хванат, в моето електронно досие ще пише : „Този човек е измамник.” и никога през живота си повече няма да мога да си намеря хубава работа. Просто никога! Това си е истинска демокрация, цивилизована страна. А при нас извънредно много лъжа се е натрупала в системата. Просто лъжата е станала начин на живот. Нетърпима доза лъжа вече. И има един момент, от който нататък започва сриването. Всяко общество търпи някаква доза некомпетентност. И в Германия, и в Япония, и там има някакви некомпетентни хора. Но процентът е твърде малък. Всеки здрав организъм може безпроблемно да се справи с определен брой бактерии. Но когато процентът стане твърде голям, това вече се нарича болестно състояние. И при още голям процент, организмът умира. Така че аз не искам моята страна да умре.

В този разговор споменахте немалко примери, които могат да се приложат на практика и в българското образование? Предлагали ли сте ги на министъра и ако не, имате ли намерение да го направите?

Аз тези неща вече от 25 години ги говоря, болестта не е от сега, това трябва да си го кажем. Това е от много време, тя се трупа от много време. Преди много време, трябва 40 години да са минали, един директор на селскостопански техникум ми се оплакваше: „В нашето училище чакаме някой да си отвори устата, да каже нещо, за да му пишем 5”. В момента в математическата гимназия е така. А това уж е елитно училище. Аз съм свидетел на смяна на доста поколения и виждам какво е станало и накъде вървят нещата. И ако това продължи, ние никога няма да станем Швейцария на Балканите, не става така. Много се говори за България - Швейцария на Балканите, но това става с образование. През 1957 г. България и Южна Корея са били точно наравно - по жизнено равнище и по доходи на глава от населението. Къде е Южна Корея сега, къде сме ние? Но как са станали нещата? Южна Корея имаха един просветен диктатор - Пак Чон Хи. Генерал. Той отдели за образование повече средства, отколкото за въоръжение. Военен, но мислещ човек, който отдели повече средства за образование, отколкото за въоръжение. И корейците започнаха да произвеждат изключително качествени и подготвени специалисти. Тогава инвестициите сами дойдоха при тях.  Най-големите световни компании отидоха да инвестират там, защото имат подготвени специалисти, които работят по-евтино от американския или германския инженер. И видяхме какво стана с Южна Корея. Е, какво пречи и ние да го направим това нещо?

Да разбираме ли, че решението е, че трябва да дойде някой диктатор, за да станем и ние като Южна Корея?

Струва ми се, че при нашия манталитет има нужда от определена доза насилие, революционно насилие (смее се). Трябва да се научим по-малко да лъжем. Просто учителят трябва да поставен в ролята да не се налага да лъже. Ако заплатата му не зависи от това колко ученици има училището, делегираният бюджет не зависи само от количеството, а е вързан и за качеството на учениците, тогава ще се решат радикално много въпроси. Също и външното оценяване, за което споменах в началото. Да речем аз отивам да оценявам учениците на друг учител, той да оценява моите и тези места непрекъснато да се сменят. Да идват хора, които не знаят кое е моето дете, кое е детето на директора, кое е детето на колежката или кое е детето на прокурора.

А как може да се отчита това качество? На идея е хубаво, но как ще стане на практика?

Има си скали за оценяване, но не и тези тестове, които сега се правят. Това е много порочен начин за оценяване, защото човек може по теорията на вероятностите да посочи случайни отговори. Аз си правих такива експерименти с моите седмокласници. Имаше външно оценяване, взех листа с отговорите и без да  гледам си забодох пръста на случайни места, учениците ми заградиха около пръста какво съм посочил и се оказа, че съм изкарал четворка без да погледна въобще въпросите. Това не е изпитване. Изпитване е да накараш ученика да мисли, да напише някаква тема, да реши някаква конкретна задача, творческа задача, освен репродуктивното. Но това е по-трудното, просто изисква повече труд. При нас нещастията идват от седмия смъртен грях - мързела. По-лесно е така, с тестовете. Е, тези тестове може и да вършат някаква работа, където учениците са научени честно да работят или поне болшинството от тях са научени така. Обаче при нашите условия, където твърде много лъготим, това не работи. Поне според мен това не работи. И смятам, че ако дойдат едни външни изпитващи, една сериозна команда от някоя сериозна държава, например от Корея, от Германия, или от Япония, и да изпита нашите ученици, двойките няма да бъдат само 4. Ще бъдат примерно 10 пъти повече.

Според Вас защо се получи така, че на този протест срещу Вас медиите отделиха страшно много внимание, а почти никой не се поинтересува по-подробно за Вашето мнение по въпроса. В журналистиката съществува правилото винаги да се представят двете гледни точки?

Аз съм бил съдебен заседател и знам, че трябва да се изслушват всички страни, за да се научи цялата истина (смее се).
Аз не съм някой дребнав човек, който да тръгне да се обижда на дребно. Уважавам тези родители, уважавам тези ученици! Това са едни интелигентни деца, които обаче са разглезени от системата. Търси се някаква сензация. В България добрата новина е лошата новина. Трагичното е, че в същия ден, в който започна тази кампания, националният отбор на България заминаваше за Индия на международна олимпиада, където от 5 души отбор трима бяха от нашата школа, двама бяха от тази гимназия. Но нито една камера не беше обърната към тези момчета, които не са спали в продължение на много нощи, трудили са се, учили са дебели университетски учебници. Тези, от които зависи бъдещето на България и бъдещето на света! Нито една камера не беше обърната към тях. Това е тъжното в цялата история, че всички камери бяха обърнати към тези, които не толкова че не знаят, колкото че не искат да знаят. Могат, но не искат. Защото разчитат, че ще стане някакво чудо. Ей така, на края на учебната година след 4 двойки ще получат 5. Както беше казал колегата, че в нашето училище чакаме някой да си отвори устата и да каже нещо, за да му пишем 5. Ами не може по този начин. С такива специалисти ние никога няма да влезем в златния милиард. (В предварителния разговор с г-н Теодосиев разбрах тезата, която той поддържа - че има определени кръгове от хора, според които Земята е пренаселена и е необходимо броят на населението да намалее, като се стопи до 1 млрд., а този милиард ще се състои от най-качествените хора. Подобен сюжет има и романът на Дан Браун - “Ад”. - бел. а.) Ще бъдем една изчезваща държава с отмиращи функции.

А ръководството на училището подкрепи ли Ви във Вашата позиция или подкрепи тази на родителите?

Ръководството подкрепи родителите на тези, които се оплакват, разбира се. И в много от случаите ръководството държи на всеки ученик, за да не загуби паралелка.

И какви бяха последиците за Вас от тази позиция?

Ами досадно е, разбира се, защото във време, в което вместо да се занимавам с момчетата, да им правя експериментална задача преди международната олимпиада, да им вдъхна кураж, аз се занимавам да отбивам атаките на хора, на които не им е просто мястото в тази гимназия. В един малък град като Казанлък няма ученици за цяла математическа гимназия, това е обществена тайна. Тя цяла България е колкото един град в Европа. Да не говорим, че в България няма място за 57 университета. Мои бивши възпитаници са професори, които четат лекции пред 1 студент. Ами това също е някаква абсурдна система. Твърде много лъжа се е натрупала в системата, прекалено много лъжа се е натрупала.

А бяхте ли заплашван от някого след скандала, който се разрази?

Разбира се, от страна на директора, от страна на родителите... Неща, които не искам да възпроизвеждам сега, защото казах ,че нямам никакво намерение да изпадам в дребнавости. Под достойнството ми е да тръгна да разказвам в какво са ме обвинявали. Искат да ми припишат какви ли не грехове, такива, каквито въобще и през ума не са ми минавали. Повечето ми ученици като ги чуят, ще се изсмеят.

Някои заявят, че децата им нямат никаква вина за това, че не са се подготвили, че това са много добри и умни деца, обаче видиш ли, кой знае защо, изведнъж, в края на годината, след като първия срок са имали двойки, получили са по още четири двойки, аз съм написал двете, другите две още не съм ги написал, за да имат шанса, възможността, да излязат на дъската, без да решават творческа задача, само едно наизустяване, да изкарат една по-висока оценка, отказали са и това нещо. Това го има документирано. Тези записи стоят. Училището се срути, обаче записите стоят. Дирекцията стои, компютърът вътре стои, тези записи ги има и всеки, който иска, може да ги прегледа. Така че тези ученици десетки пъти са имали шанс да излязат на дъската. Не да решават творческа задача! На контролните имат творчески задачи, където трябва да се мисли. Не да мисли, само да репродуцира, да възпроизвежда. Е, и това не искат. Чакат да стане чудото в края на годината.

Как приемате ролята, която медиите изградиха за Вас през последната година - на учител, който от обикновени деца прави гении? Смятате ли, че сте нещо повече от учител?

Знаете ли какво, преди много години бях съвсем млад учител и първата година просто си уплътнявах свободното време. Имаше едни кръжоци, които много хора си водеха формално, аз не си водех формално кръжока, просто го водех така, както трябва да се води. Изведнъж се получиха страшно високи резултати. Та се оказва, че в България този, който си гледа работата както трябва, изведнъж излиза на много високо ниво. На фона на тези, които не си гледат работата както трябва. Така че не си мисля, че съм толкова добър, просто системата е прекалено фалшива и в една много фалшива система, ако някой си свърши работата качествено, той много бързо изпъква на фона на това, което не се работи качествено.

Тоест Вие не сте някакво изключение, просто си вършите работата, а другите не съумяват да го направят?

Не, не, не. Просто си върша работата качествено. По втория въпрос - искам да кажа ,че голяма част от българските  учители просто се отчаяха. Това са едни отчаяни хора. Не искам да обвинявам колегите си. Обаче системата е такава, че учителят е принуден да работи според обстоятелствата, които са около него. Върви по течението и не иска да си усложнява живота. И крайния резултат е лекари, смъртноопасни за живота на децата ни, инженери, смъртноопасни за строителните обекти. Да видим нашата математическа гимназия, която се срина в дупката.(смее се) Това и на други места съм го казвал. Красимир Станков, български физик, професор, който работи в Германия, напълно безвъзмездно ми изпраща много  интересни, хубави, качествени техники за нашите експериментални задачи.  Той е един от дарителите на школата ни, много съм му благодарен. Човекът е отишъл в Германия, защото, каза: “Като виждам какви хора и с какви знания завършват ядрена физика, се страхувам ,че всеки момент някоя ядрена електроцентрала в България може да се взриви и много, много хора да умрат”. Така че това, което се опитвам да правя, е животоспасяващо за целия български народ. Е, не знам дали ще успея да спася живота на българския народ, обаче хората се противят, не искат. Те искат да си умрат ей така, поради нарастващото ниво на некомпетентност. Много хора са готови да умрат, но децата им да получат висока оценка (смее се). Което си е лъжа. Имам един приятел, д-р Хофман, който преподава в университета в Берлин, професор. Силата на този професор е да работи като електротехник. И той не смята, че в това има нещо обидно. Е, в България се смята, че ако някой родител има висше образование, непременно и детето му трябва да получи неговото образование. Ами ако детето няма такива интереси? Защо трябва да го насилваме? Просто децата имат различни склонности и моето мнение е, че едно добро общество трябва да направи така, че всеки да намери мястото си, да реализира тавана на възможностите си. И ако на някой човек не му е мястото в една ядрена електроцентрала, по-добре да не попада там, защото това е смъртноопасно за всички ни.

Продължението очаквайте утре.

Още по темата

25/08/2015 Интервю

Любен Панов: Време е гражданският сектор да направи следващата стъпка напред

24/08/2015 Интервю

Георги Лозанов: Сам по себе си турският език не е турска пропаганда

Следете новините ни в GoogleNews