Роман Василев: До 3-4 години можем да имаме добре развито е-правителство

Последна промяна на 24 април 2013 в 10:37 2746 3

Роман Василев - министър за развитие на електронното правителство Снимка: Сергей Антонов
Роман Василев - министър за развитие на електронното правителство Снимка: Сергей Антонов

Министърът за развитие на електронното правителство Роман Василев разказва в интервю за OFFNews за това ще заработи ли скоро мащабният проект за електронна държавна администрация, колко пари са похарчени досега за нея, защо видимият ефект е толкова нисък и кога смята, че ще настигнем европейските отличници в тази област - Австрия и Естония.

Министър Василев, как изглежда състоянието на българското електронно правителство през погледа на човек, работил няколко години във високотехнологична Япония, какъвто сте Вие

- Оптимистично, с разбира се много възможности за развитие. Защото през годините са направени определени системи и развитие на електронни услуги, които вече работят, но трябва да бъдат надградени, за да има пълна електронизация на услугите. И тези, които не се изискват от гражданите и бизнеса, а могат да бъдат поискани и получени междуведомствено, да могат съответно направени по този начин.

Какво са следващите стъпки в развитието на електронното правителство, като изключим оповестения вчера проект за е-услуги към Столична община?

- Единият от основополагащите проекти, който в момента е в тестова фаза в Министерството на транспорта, информационните технологии и комуникации, трябва да бъде представен до няколко седмици като готов за пускане в реална среда. Това е връзката на 34 ключови регистъра в държавата, което ще даде възможност именно за тази междуведомствена обмяна на информация по електронен път. Въз основа на това ще видим какви допълнителни решения трябва да бъдат разработени и внедрени, за да се получи тази интегрирана електронна административна среда, където информацията се предава по електронен път.

Това какви нови услуги за гражданите ще предостави?

- Освен тези 50 нови услуги към Столична община, има още един проект, който е за комплексни услуги, т.е. държавна и общинска администрация, Той ще бъде приложен към Пловдивска община.

Т.е. следващата електронна община след София ще бъде Пловдив?

- Точно така.

Как оценявате направеното дотук за електронното правителство от предишните кабинети?

- Трудно е да се даде точна оценка, поради това, че много неща са правени пред годините. Въпросът е кои от тях работят ефективно за гражданите, за бизнеса и администрацията. Ако вземем някои от по-развитите ведомства от гледна точна на предоставяне на електронни услуги и информация като НАП, НОИ, митници - те предоставят такива услуги в електронен вид, макар и не целият набор. Има други министерства и ведомства, които също са въвели електронни системи, но те не винаги предоставят услуги на граждани и бизнеса в електронен вид. Във Външно министерство например документооборотът е изцяло електронизиран. Това от гражданите много не се вижда. Понеже един от важните елементи на електронното правителство е какво се случва вътре в администрацията - на хартия ли се случва процесът, комплициран ли е, опростен ли е - има министерства, в които това се случва по електронен път. Това ще бъде една от целите и силният ефект, който невинаги ще бъде усетен от гражданите.

Колко средства досега са похарчени за е-управление у нас?

- По ОП "Административен капацитет" над 100 млн. лева са дефинирани като инвестиции в електронно управление. Има и допълнително през годините.

Колко от тях са усвоени?

- Точната сума не се сещам, 60 и няколко милиона.

Това не е ли колосална сума за малкото е-услуги, които ползваме? Като отвори човек сайта на електронното правителство, там има безброй услуги, от които онлайн са достъпни съвсем малка част.

- Сумите не са малки. Това, което виждаме като сегашно ниво на развитие, за съжаление невинаги е интегрираният подход. Те. правят се системи, които вършат част от цялата работа, но те невинаги са интегрирани с останалите системи.

 Как ще коментирате достъпа до Търговския и Имотния регистър, които са в електронен вид,  но за да ги използва човек, трябва да мине през гише или да загуби няколко часа за регистрация?

- Смятам, че тези неща трябва да бъдат електронизирани максимално бързо не само за удобство, а и за информираност. Т.е. не само достъпът, но и ползването на информацията да бъде електронизирано.

Как според Вас ще се отрази въвеждането на нови е-услуги на размера на административните такси за тях? Не трябва ли те да се понижат, когато отпадне обслужването на гише?

- Най-вероятно, но това трябва пак да бъде доказано метрологично. Не искам да изпадам във взимане на решения преди да сме видели какво точно правим и защо го правим. Трябва да бъде преценено дали в цената на услугата сега искаме да включим спадането на броя стъпки, който по електронен път бива автоматизиран или намален, или искаме да включим инвестиции, защото все пак правим инвестиции в електронното правителство и поддръжката му. По принцип, ако имаме едно добре развито електронно управление с услуги, които в момента ние много-много не ползваме, трябва да има някаква възможност за стимули. Т.е. защо да ползвам електронна услуги, при положение, че мога да ида да си взема на хартия една? Може би трябва да има някаква диференциация.

На Вас като гражданин коя услуга най-много Ви липсва в електронен вид?

- Често достъпните - например свидетелство за съдимост. Това е нещо, което аз наскоро направих по електронен път - подадох си заявлението в електронен вид, получих си го в електронен вид, изпратих до където се изискваше. Но това искам да го видя да се случва вътре в администрацията, аз не искам да участвам в процеса - т.е. този, който изисква свидетелството, да си го получи по вътрешноведомствен път от издателя.

Чий чужд опит ползваме като пример? Аз започнах с Япония, предполагам там нивото на електронни услуги е високо.

- Японците са в групата на държавите със силно развито е-управление. В тази група са още Корея, Сингапур, Дания, Швеция, Естония, Австрия, САЩ и др. В България често се реферира към естонския модел, по някой път към австрийския. Това са добри примери, от които може да почерпим опит и бързо да приложим някои решения. Но трябва да вземем предвид и спецификата у нас. Изградените и работещи системи не смятаме да ги изхвърлим и да започнем от начало, а да ги използваме.

Съвсем честно - след колко години според Вас България може да стигне нивото на електронно управление на Австрия или на Естония?

- Трудно ми е да кажа със сигурност, защото трябва да се планира, да се работи, да се изграждат работещи решения. Законовата рамка също е много важен фактор и разбира се, желанието тези услуги да бъдат развити и ползвани. Напоследък повечето от колегите, които са запознати с тази материя, смятат, че до 3-4 години можем да бъдем на едно много добре развито ниво на електронни услуги и управление в страната. Но това изисква ежедневни много сериозни усилия от типа на 10-12 часа на ден сериозна работа по внедряване на тези решения.

Кога ще започне свободно да се издава електронно ID за граждани?

- Това със сигурност не мога да кажа в момента. Около 1000 карти вече са раздадени, тестово те трябва да станат 5000. Тестовете трябва да бъдат направени и след това да бъде разработена не само ценовата рамка, но и начинът, по който те ще бъдат издавани.

Нека обясним каква е разликата между електронно ID и електронен подпис.

- Електронното ID  е начин да се идентифицираш. Т.е. - Роман Василев се идентифицира като ползвател на електронни услуги. А електронният подпис е средство, с което ти удостоверяваш, че си изисквал или подписал даден документ, който вече се ползва с достоверност като хартиен документ, само че в електронен формат. Има разлика между двете и в случая електронното ID е един от начините да може всеки ползвател на електронни услуги да се идентифицира именно по този единствен начин, а не както в момента се ползват различни видове имена и пароли и всеки трябва да държи един набор от ПИН кодове за институциите, с които се обслужва електронно. Което не е елегантен начин за работа с електронни услуги. Чрез електронното ID се идентифицираш и всички системи те познават като примерно Роман Василев.

Извън първоначалните 5000 карти за тестове, предстои допълнителен проект за издаване на такива ID карти за граждани.

Министър Роман Василев е роден през 1967 г. в Перник. Завършил е Френската гимназия в София.Възпитаник е на университета "Чинхуа" в Пекин, Китай, специалност "Машинен дизайн и автоматизация на производството". По късно придобива степен MBA в Thunderbird, Аризона, САЩ. Работил е като инженер в САЩ, Индонезия и Япония. Създател е на „Юронет България” ЕООД (Euronet) през 2004 г., а от 2005 г. започва изграждането на банкоматна мрежа в България. Разработва и глобалната стратегия на „Джонсън Контролс Инкорпорейшън” (JCI) за "Ефективно приобщаване на служители". От 2011 г. до 2013 г. е член на Борда на директорите на Американската търговска камара в България с ресор „Корпоративна и социална отговорност”. Член е на Борда на директорите на Индустриален клъстер „Електромобили” в България и на Борда на директорите, учредили „Аутомотив Клъстер България” през 2012 г.

Владее английски, японски, китайски, ползва френски език.

Женен е, има едно дете.

 

 
 

 

 

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

24.04 2013 в 18:18

прочетох първите няколко реда и смятам, че хората стоящи зад такъв мащабен проект с такива средства е време да бъдат вкарани в затвора, ама преди това да бъдат набити без изнасилване, защото не се знае на кой ще му хареса. Този въобще може ли да е министър и да не знае с точност какво се е похарчило. Аз като собственик на частен бизнес знам всяка стотинка разход и приход. Всъщност много добре знаят къде отиват парите по такива проекти. Тъпанари гадни. С такива средства само за няколко месеца може да се направи електронно правителство. Държавната администрация трябва да се съкрати поне с 60%. Толкова години работят с компютри и още немогат да се научат. Тъпанари. Само една истина казва и тя е: законовата рамка е важен фактор. А аз ще допълня, че от тази законова рамка зависи, колко години занапред ще смучат пари от такъв проект. Държавни служители.

24.04 2013 в 14:51

време беше, защото ГЕРБ направиха всичко възможно да сринат икономиката, давайки превес на олигарси и монополи

24.04 2013 в 14:30

Ако искате да регистрирате нова фирма в Естония това би ви отнело 18 минути!
В България за Електронното правителство до момента са похарчени над 230 милиона лева от държавния бюджет. За съжаление, в резултат на това има съвсем малко работещи услуги.
За разлика от нас, естонците успяват да направят електронно правителство за малко пари и за кратко време, като са похарчили около 42 милиона лева (около 30 милиона щатски долара), от които 70% са за хардуер. Използвани са почти изцяло безплатни софтуерни програми с отворен код. Системата работи изключително добре и се използва от почти всички граждани на Естония.