Ищар: Твърде много демокрация убива демокрацията

"Когато видях майка, изгубила трите си деца, да се усмихва и да казва, че животът трябва да продължи – си рекох „Господи, така е“. Тя ти казва, че не мрази хората, убили децата ѝ, вместо това иска да ги опознае"

Калоян Константинов Последна промяна на 05 октомври 2016 в 19:31 9599 2

Снимка Facebook / Ishtar Alabina

Ищар.

На 18 октомври Зала 1 на НДК ще се превърне в една от първите спирки в турнето на световноизвестната и обичана в България певица - Ищар.

Заедно с бенда си Ищар ще представи последния си албум "Baila", както и най-популярните си песни, изпълнявани на арабски, израелски, френски, испански, английски и български език.

От началото на кариерата си досега израелската изпълнителка е продала няколко милиона албума по целия свят, а творчеството и личността ѝ са се превърнали в посланици на доброта, разбиране и любов. В музиката си тя смесва влияния и ритми от на пръв поглед различни култури и народи, като ги вплита в едно красиво и завършено цяло, спечелвайки си по този начин титлата Кралица на етно музиката.

OFFNews се срещна с Ищар, за да поговорим за любовта ѝ към България и нашата народна музика, най-важното послание на изкуството, красотата на езиците, тероризма и политиката.

Идвате доста често в България, явно Ви харесва.

По някаква необяснима причина чувствам България като част от дома си, като стая в него. В дома си имам 3 стаи – Париж, Израел и България.

Обзалагам се, че казвате това във всяка страна, където идете.

Не, кълна се в Бога, не го правя. Хората, които ме познават, знаят, че съм искрена. Само три места на света чувствам толкова близки: Израел, Париж и България, и не мога да обясня защо. Обожавам да пътувам по целия свят, обичам да откривам нови неща, да се уча, но когато дойда в България, имам усещането, че нямам какво да открия. Тя е моят елемент.

На колко места сте били у нас освен в столицата?

Не мога да си спомня всички места, на които съм била в България, сещам се за Варна, Бургас и Пловдив. Посещението ми в Пловдив обаче бе един от най-силните моменти, които съм преживявала в България. Концертът ми се проведе в Античния театър и усещането беше невероятно: имаше история, автентичност, дух.

За мен Пловдив също е най-красивият град в страната.

Не мога да кажа, не съм обиколила цяла България, но там има нещо магическо, нещо специално.

Преди време включихте „Облаче ле бяло“ в свой албум, трудно ли Ви беше да я изпълните и защо избрахте точно нея?

Не! По някаква причина не ми беше трудно. Историята на песента е следната: Бях поканена в „Шоуто на Слави“, където изпълниха тази мелодия, която мигновено ме грабна. Веднага след края на предаването отидох до офиса на телевизията и помолих да чуя песента отново и да ми я преведат, за да я запиша и изпълня в следващото си шоу. Не само че я изпях на следващия си концерт, ами и исках да я запиша в албума си.

Във всеки свой албум аз включвам и по една песен на иврит, като реших този път да преведа "Облаче ле бяло". Помолих един известен израелски писател да ми напише ремикс, записах я на иврит и точно преди да пуснем албума, казах да спрем. Бях се заслушала в оригинала на песента и го сравнявах с версията ѝ на иврит, моя роден език, от която разбирах всяка дума, но въпреки това знаех, че тя не беше толкова силна колкото на български. Затова махнах версията на иврит, тя никога не бе издадена, и включих "Облаче ле бяло" на български. Всички ме попитаха защо го направих, но аз не можах да обясня, просто така го почувствах. Собственият ми език отстъпи пред емоциите и силата на българския. Разбирам превода, но не говоря езика, затова не мога да обясня случилото се. Обикновено трябва да се чувстваш по-добре с език, който разбираш.

Чували ли сте други български песни, които да ви направят подобно впечатление?

Мисля, че българските народни песни ме докосват повече, в тях има душа. Не искам да кажа, че не харесвам съвременната българска музика, не я познавам достатъчно добре, понякога я чувам в колата, но не съм се заслушвала. Обикновено си пускам стари мелодии, за да им вдъхна нов живот. Днес чух песента (бел. авт. - интервюто е направено на 20 септември) „Зайди, Зайди“ - невероятна, много красива. Този тип мелодии са много чувствителни.

Превръща се в традиция да чуете някоя песен в „Шоуто на Слави“ и да се влюбите в нея.

Да, знам, негова е вината, че включих „Облаче ле бяло“ в албума си, защото я чух за пръв път в шоуто.

Явно българските песни се харесват в Израел, защото наскоро един израелски диджей също ползва мотив от наша фолклорна мелодия в песен, която стана доста известна. Забравих му името обаче.

Помните ли името на песента?

Българската песен е „Чичовите конье“, но не се сещам за името на английски.

Запейте я.

Не смея пред Вас.

Знаете ли, между Израел и България има голяма любов. Много израелци идват в тук, защото се чувстват като в свой втори дом. Били ли сте в Израел?

Не, за съжаление.

Когато отидете, ще разберете защо ние се чувстваме така добре в България. Българите са искрени – като израелците. Ако те обичат, ще ти кажат, че те обичат, вместо да мънкат нещо и да се правят. Понякога хората обясняват лицемерието си с любезност – това не е любезност. В Израел не знаем как да бъдем лицемерни, точно това обичам и в България.

От години идвам в България и всички хора са много искрени, но не само с мен, а и помежду си.

Колко езика знаете?

Пет и половина – иврит, английски, френски, египетски, марокански и малко книжовен арабски. Египетският и мароканският са диалекти на книжовния арабски, който се говори във всички арабски страни. Говоря перфектен египетски, тъй като майка ми е египтянка и още от малка бях свикнала с езика, затова в училище ми беше по-лесно да го уча отколкото да избера немски или друг език. Така се научих да чета и пиша на арабски.

Коя е най-красивата дума във всеки един от тези езици за Вас, като звучене, като смисъл, усещане? В България преди време имаше подобно проучване и то избра „Благодаря“ като дума първенец.

Харесвам египетския език, той е като италианския, лее се като песен. За мен един език не се обобщава в една-единствена дума. Има толкова много красиви думи като „Благодаря“, но не мога да посоча само една, харесвам цялостното звучене на езиците.

Коя е най-важната дума във всички езици, към която всеки от нас трябва да се придържа?

„Любов“. Банално е да го кажа, но аз всъщност нямам предвид „любов“ в общоприетия контекст. Имам предвид да обичаш, без да чакаш нещо в замяна. На иврит казваме „Ахава“ (אהבה), което значи „безплатна любов“ (бел. авт. - в корена на иврит на „любов“ стои и корена на думата „давам“). Не те обичам, защото ти ще ми върнеш тази любов или защото си красив или добър човек. Когато даряваш любовта си на някого и не чакаш да ти се даде нещо отсреща, това е истинска любов. Безусловна любов.

Имайки предвид Вашите корени и посланието на изкуството Ви, мислели ли сте да се занимавате с политика, нещо като посланик на ООН или друга организация?

Едвам не започнах да следвам „Политика“ миналата година, защото искам да започна да се занимавам с това. Не го направих, защото по същото време записвах последния си албум и просто бе невъзможно. Замразих тази си идея, но след 2-3 години вероятно отново ще се върна на нея.

Обожавам да уча нови неща и се надявам, че ще се справя. Вижте Рейгън, той стана президент на Щатите, а бе просто актьор. Защо и аз да не мога?

Къде ще се занимавате с политика?

В Израел, защото все още вярвам, че Израел е сърцето и душата на цялото човечество. Когато нещата отиват на зле в Израел, целият свят тръгва на лошо. Човешката история – от Авраам досега - се е развила именно там. Не казвам, че израелците са най-добрите. Казвам, че навсякъде по света се случват лоши неща, в Израел също има мрак, за съжаление е повсеместен.

За да отговоря напълно на въпроса обаче, ще разкажа историята на последния си албум, тъй като са свързани. От 2012 г. насам работя върху албум на френски. Завърших го и обявих голям концерт с 31 музиканти на сцената, който да се проведе в Париж, в зала „Casino de Paris”, на 7 декември 2015 г.

Когато терористичната атака в "Батаклан" разтърси Париж на 13 ноември, всички предположиха, че трябва да отменя концерта си, тъй като много чуждестранни и френски артисти отмениха участията си. Аз обаче рекох: „Не, няма да го отменя, не ме интересува дори и никой да не дойде“. Мястото беше пълно.

Тероризмът ме касае като човек, като майка, като гражданин и като артист. Бях много шокирана от атаката в „Батаклан“, а мъката от нея се усещаше навсякъде по улиците. Това не бе обичайно за Париж, и хората ми казваха: „Вие обаче сте свикнали, идвате от Израел“. И е истина. Когато бях дете, ни обучаваха какво да правим при терористични нападения, тероризмът винаги е присъствал в Израел. Но за това винаги е имало причина. Тероризмът в Израел съществува заради това и това, всеки повтаря: „Имате тероризъм, ама защото сте направили еди какво си“. Да, но каква е причината да те убият, когато си на концерт в Париж? Няма причина.

Разбирам политическия проблем с Израел, лошите дела, които предизвикват тероризма и т.н. Но защо Париж, защо концерти, защо ресторанти? Когато направих този концерт, хората танцуваха, смееха се, и си спомням момента, когато сърцето и гласът ми пееха, но умът ми бе другаде. В този миг реших, че албумът, който записвам от 4 години, няма да бъде издаден. Тогава реших, че щастието и добротата трябва да управляват света. Точно преди концерта се страхувах, всички бяха уплашени, не се знаеше колко хора ще дойдат, на входовете имаше охрана. Беше много тъмен момент за Париж. И изведнъж да видиш тази светлина сред публиката, беше невероятно. Тогава реших, че трябва да сме силни и да дадем светлината от нашите сърца на света. Не трябва да получаваме светлина от света, а да даваме.

Затова искам да използвам равенството и щастието, за да правя политика в Израел. Да, казват ми: „А, ти си наивна, много е лесно да правиш музика и да казваш хубави неща, но това не е истинска политика“. Ще отнеме доста време да говоря за това, политиката определено не е проста, тя е доста сложна, но вярвам, че Израел се нуждае от помощ и може да е пример за целия свят, който страда от тероризъм.

За съжаление, в Израел тероризмът вече е станал професия, но когато вървиш по улиците на страната, забелязваш, че животът продължава. Затова, когато видях майка, изгубила трите си деца, да се усмихва и да казва, че животът трябва да продължи – си рекох „Господи, така е“. Тя ти казва, че не мрази хората, убили децата ѝ, вместо това иска да ги опознае. Това се опитвам да предам на децата си. 

Когато отидеш в чужда страна и не говориш езика, нямаш приятели и си сам, и изведнъж чуеш български - веднага ще идеш при хората, които го говорят. Нормално е да искаме да общуваме. Когато трябва да отидеш при някого, когото не познаваш – мюсюлманин, католик, чернокож, индиец, по-млад, по-стар, и искаш да говориш с него, не можеш да се държиш надменно или сякаш си нещо повече. Някои хора са надменни: „А, този не изкарва колкото мен, не ми е от категорията“. В живота всички сме равни обаче.

Тероризмът доказа, че целият свят е на един хал – той удря по всички и трябва да сме обединени срещу него. Да си богат значи да се учиш от различните от теб. Затова ученето е моя страст, да пътуваш, да срещаш чужди култури, да слушаш чужди езици. Не съдя хората, но това е правилният път за мен, не можем да искаме от другите да се променят, трябва да променим първо своята гледна точка.


Говорейки за тероризма и разбирането, трябва ли Западният свят, част от който е и Израел, разбира се, да се вгледаме в нашата вина за тероризма, да не обвиняваме само мюсюлманите и терористите, ами да се запитаме дали и ние имаме пръст в това? Да се запитаме защо тези хора искат да ни убият?

Има си цяла поредица от събития, която води до тероризма. Нищо не се случвай ей така, от нищото, за един ден. Няма абра-кадабра в живота. Твърде много демокрация убива демокрацията. Когато сме невероятно демократични, от това се възползват и най-черните сред хората. Обществото губи баланса си. Много съм позитивна за бъдещето, защото случващото се е урок за човечеството. Уви, човечеството никога не си научава урока за дълго, винаги трябва да ни се случи нещо катастрофално, за да се научим отново, тъй като поколението, което е знаело тези неща, е забравено, останали са само историите. От опит знам, че когато имаш дете, все му повтаряш: „Не пипай това, не пипай това, не пипай това“, но за да разбереш, трябва да докоснеш. Така че всяка човешка катастрофа се повтаря отново и отново, и всеки път си казваме: „Така и не се научиха, те знаеха какво ще стане, защо са забравили?“

Мисля, че това е непрекъснат процес и постоянен. Никой не може да каже кога е започнал, но продължава и сега. Светът се променя страшно бързо, интернет направи всичко достъпно за новото поколение, те нямат лимит. Технологията е нещо страхотно, особено за мен като артист, тъй като музиката ми може да достигне навсякъде по света. Технологично вървим бързо напред, но духовно се връщаме назад.