Доц. Костадин Нушев: Време е за конкретика – кои точно са добродетелите, които ще преподаваме?

Докато тече дебатът за въвеждане на задължителен предмет "Добородетели и религии", един въпрос остава на заден план: кои са тези добродетели, които ще бъдат изучавани, как и по какви програми. Пред OFFNews говори доц. Костадин Нушев – преподавател по християнска етика в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

За да има основа за консенсус при въвеждане на такъв предмет, свързан с добродетелите и религиите, е нужно да се премине към конкретика кои са тези добродетели, смята доц. Костадин Нушев. 

"Общочовешките добродетели, които са безспорни, които са в основата на нашата култура, цивилизация, религиозна традиция и които могат да се изучават както през призмата на религиозното учение и на религиозните ценности, така и през призмата на философските, на хуманните ценности – например свободата на човека, толерантността, човеколюбието, достойнството на човека", коментира доц. Нушев.  

Доц, Нушев, обръщаме се към Вас, защото отново в публичното пространство се обсъжда въвеждане на предмет, чието име още не сме сигурни какво ще е, но който предмет евентуално ще включва изучаване на религия, на християнство, и съответно това отново раздели българското общество. Как бихте коментирали първо това, което се случи в Комисията по образованието?

Тази инициатива за въвеждане на такъв учебен предмет започна още миналата година, преди повече от една година, защото е свързана с предложението и подготовката още години наред обучението по религия да бъде включено като редовен предмет в учебната програма в задължителната подготовка. Спомняме си как в началото на миналата година, при предишното правителство, започна подготовката на един законопроект. Имаше и голяма публична дискусия, обсъждане на законопроект за промяна в Закона за предучилищното и училищното образование, който да направи тази промяна.

Тъй като възникнаха много спорове и противоречия в обществото във връзка с тази инициатива на МОН, обсъждането премина по време на предишния парламент само през първо четене. В началото на този парламент, в началото на управлението на сегашното правителство, отново бяха внесени два законопроекта – на управляващата партия "Прогресивна България" и на "Възраждане". Доколкото разбирам, и предишният законопроект на предишното правителство, на ГЕРБ, продължава да се обсъжда, така че имаме вече три законопроекта. Мисля, че има и предложение от "Демократична България" и "Продължаваме промяната". Доколкото съм информиран, в Комисията на първо четене е започнало обсъждането на тези четири законопроекта.

Очаква се второ заседание на Комисията по образованието и науката на сегашното Народно събрание, където да продължи обсъждането. Както знаем, това е дълъг процес, после може би ще има обединяване на законопроектите за второ четене. Но отново по-скоро, доколкото знам, не толкова в Комисията при обсъждането, колкото паралелно в медиите или в социалните мрежи отново се възбужда тази дискусия, това противоречие.

От една страна, според мен причината е, че експертите от Министерството на образованието, паралелно на процеса на законодателната дейност в Комисията по образование, би следвало много активно да подготвят учебна програма и цялостна концепция за този нов предмет, който засега има  работно заглавие "Добродетели и религии", някои казват "Добродетели и религия", други искат да бъде само "Добродетели и ценности". Затова, както стана дума, и около заглавието има още неясности. По-важно е, че народните представители и наблюдателите на процеса имат нужда от по-голяма яснота за съдържанието на учебния предмет, за учебната програма и около концепцията на този предмет, а това би трябвало да се подготви от експертите в МОН.

Имаме и едно становище по темата и по внесените законопроекти на Светия синод, който също има свои предложения, виждания и препоръки. Надяваме се да продължи това обсъждане. Както и премиерът спомена, а и министърът на образованието, този процес трябва да бъде съпроводен с широко обществено обсъждане и то да продължи паралелно на процеса по изработване на учебните програми и учебниците, до въвеждането на предмета и стартирането на обучението в първи клас през следващата учебна година.

Обаче реално ние имаме ли обществен консенсус по темата? На тричасовия дебат миналата седмица и не видях консенсус. Едните настояваха, че не искат децата им да учат по този начин религия в училище, защото се страхуват от индоктринация и пропаганда, а другите настояваха: "Религията ще направи децата ни добри." Реално нямаше пресечна точка, нямаше консенсус, а и диалог нямаше.

Да, това е спорно, защото има противници на това обучението по религия да бъде въведено като редовен предмет. А пък тези, които се застъпват за това, че както във всяка една европейска държава... ние сме последната европейска държава, в която все още няма такова обучение, и то в редовната програма. Нормално е да има различни мнения, тъй като има и различни предложения в Народното събрание. Според мен не е правилно противниците да са против, а да не приемат, че предложението включва възможност за избор. Ако се въведе този предмет за добродетели, той съдържа етика и гражданско образование. Така че те, щом са против децата им да изучават религия, няма да ги записват в учебната програма по религия, а ще ги запишат за добродетели, етика и гражданско образование.

Това беше една от критиките – какво ще стане, ако примерно 15 деца учат православие, две деца учат ислям и едно дете учи самичко етика и гражданско образование? В смисъл, че ще се получи така, че още от малки децата ще трябва да бъдат разделяни на практика по религиозен принцип.

Не знам дали това е точно така, защото те и сега по чуждоезиково обучение – втори чужд език – се разделят. Едните учат немски, други френски, в зависимост от това какво са избрали, или ако профилиращата им подготовка е различна. Не мисля, че това е такъв проблем, още повече че този избор не предопределя някакво религиозно разделение в училище. Това е избор на учебен предмет. Учебните предмети в общообразователното училище не са свързани с религиозна принадлежност или религиозна практика, а са свързани с избор на учебно съдържание и на учебна програма.

В тези групи не се практикува някаква различна религия, нито се прокарват някакви разделителни линии. Струва ми се, че това остана последният аргумент на противниците да има обучение по религия и не знам доколко е адекватен – трябва да се види досегашната практика. Учители, училища и директори, където съществува подобно образование, не показват да има някакъв проблем или разделения. Просто това е плурализъм в образованието. Всички досега обсъждахме правото на избор и възможността да има алтернативи.

По-малките религиозни общности ще имат ли възможности за избор? Всички представени вероизповедания според Закона за вероизповеданията дали ще имат възможности за избор? Защото в предложените законопроекти засега има две религиозни опции – православие или ислям.

Много често се прави тази разлика от коментиращите, които смесват Закона за предучилищното и училищното образование със Закона за вероизповеданията. Някои хора се опасяват, че религиозната политика ще навлезе в училището. Тук говорим за образование, за образователна политика. Законът за вероизповеданията третира друг тип религиозни практики – той регламентира свободата на вероизповедание, начина на религиозна принадлежност и участие в религиозните общности, правата на юридическите лица на тези общности.

Тук имаме общообразователно училище, където държавата е органът, създаващ политиката по образованието. Тя регламентира правото на българските ученици и на българските семейства като данъкоплатци, които финансират публичната образователна система, техните деца да получат едно адекватно, съвременно, светско образование и по въпросите на религията, вярата и ценностите, а не да се прави механично пренасяне на религиозната картина на общностите от страната в училището. Критиците на обучението по религия искат да не се пренася религиозна политика на терена на образованието.

Доколкото знам, е въведен принцип, както е при бюджетната субсидия за вероизповеданията: такова обучение с конфесионални елементи има само за най-големите, най-многочислените религиозни общности в страната, които според националната статистика при преброяване на населението имат над 10% граждани, заявили че се самоопределят, принадлежат или идентифицират с тези две най-големи религиозни общности в страната.

При ситуация, че се въведе в крайна сметка от учебната 2028/2029 година, както се планира, реално Богословският факултет – и двата богословски факултета в София и в Търново, а и Пловдивската катедра – имат ли като общ капацитет възможност да изкарат за примерно две години или една година стотици методически подготвени учители, които да поемат тези часове по православие?

Специалисти са подготвяни през последните десетилетия, така че защо за две години да трябва стотици? На година около 60–80 специалисти се дипломират само в Софийския богословски факултет. Има много курсове по следдипломна квалификация за действащи учители и за начални учители, които вече са изпратени от Регионалните управления по образованието и от техните директори. През последните години от 2020 г. досега, освен дипломирани богослови с педагогическа правоспособност за учители по религия, има и много квалифицирани действащи учители в българските училища, които също могат да поемат преподаването на такъв учебен предмет.

В следващата година, доколкото има заявени планове, предметът ще бъде въведен само в първи клас, където са началните учители. Ние в Софийския университет, заедно с Факултета за науки за образованието и изкуствата (ФНОИ), от тази учебна година стартираме нова специалност "Начална училищна педагогика с религия", където за първата учебна година вече са се записали 30 студенти. По много линии и по утвърдени от МОН учебни програми и квалификационни курсове се подготвят учители. Експертите от МОН сигурно имат глобална статистика за подготвени учители.

Когато има решение на законодателния орган и Министерството започне такава политика по въвеждане на такъв учебен предмет, е нормално да се очаква и нарастване на броя на желаещите да бъдат учители, така че този процес да се нормализира, регулира и планира адекватно спрямо броя на училищата и паралелките.

Според Вас трябва ли такъв предмет да включва специални уроци или часове, в които децата да учат как да разпознават религиозния фанатизъм?

Разбира се, че трябва. В общообразователното училище целите на един такъв предмет са да дава познания за религиозната култура, религиозните традиции, собствената религия и другите религии в сравнителина, историческа и културологична перспектива. Включително и превенция – децата да бъдат предпазени от заплахите, които се крият в съвременния свят, по посока злоупотреба с религията, сектантски форми на религия, култове, фанатизъм и фундаментализъм, да могат да разпознават девиантните форми на религиозна практика.

Много е важно учениците да имат религиозна грамотност и просветеност – да знаят за религията. А вече дали ще придобият и религиозна вяра, дали ще се приобщят към някакво религиозно учение, дали ще практикуват заедно със семейството си и ще имат принадлежност или в личностното си израстване ще придобият лична вяра – това вече е въпрос на свободен избор на младежите и на подрастващите.

Как богословието отговаря на страха, отчасти изразен на заседанието на комисията, че вероучението всъщност противоречи или даже убива критичното мислене? Че думите "религия" и "критично мислене" не могат да се сложат в едно изречение? Как специално православното богословие отговаря на този страх?

Този страх е израз от миналото – това са стереотипи по отнощение на вярата на религията, които са продукт на атеистичното минало. Критичното мислене, емоционалната интелигентност и емпатията са средства за комуникация, методи на съвременното образование и дидактични подходи, които не са несъвместими с обучението за духовни и нравствени ценности. Образователното поле в съвременното училище съчетава знания, критичното мислене, познанието и самостоятелно отношение към учебното съдържание.

Дори в самия учебен предмет учебният процес по въпросите за религиозни ценности е задължително да има дискусия и диалог, а децата да бъдат насърчавани да участват активно, да разкриват своите виждания и да формират свои ценностни нагласи. Критичното мислене по какъв начин може да бъде притъпено, след като не говорим за вероучение, катехизично обучение или догматическо вероучение в училище, а за религиозните ценности, религиозните добродетели, религиозните традиции? Това преподаване не налага забрани или ограничения в мисленето на децата, а ги информира, запознава и приобщава към духовната традиция на вярата, европейската култура и цивилизацията, които са изградени върху основни универсални ценности – свободата на човека, правата на човека, човешкото достойнство, справедливостта, човеколюбието и хуманизъм. Тези ценности идват от нашата обща европейска култура и традиция и са в основата на съвременната европейска цивилизация. Подрастващите, учениците трябва да са подготвени за тяхното формиране и личностно израстване. 

В началото на Закона за предучилищното и училищното образование е записано, че целта на общото образование на българското училище е да даде на децата, освен интелектуално, също така и духовно, нравствено и интеркултурно образование, да подпомогне личностното им израстване. Във връзка и с изпълнението на тези цели на общообразователното училише е и необходимостта да има такъв предмет, за да може децата да израстват като зрели личности, подготвени за самостоятелен избор по въпросите на доброто и злото, морала, културата, ценностите, и да бъдат равнопоставени на връстниците си от другите европейски държави. Когато отидат в европейски университет, да не са лищени в подготовката си от тези въпроси на европейската култура и цивилизацията.

Предметът има общообразователна и общокултурна насоченост. Той съчетава познание за собствената религиозна традиция, но и познание за общата европейска култура и цивилизация. Той трябва да бъде въведен в нашата образователна система по същия начин, както е организиран в другите европейски държави – със зачитане правото на избор на децата и родителите, с възможност за плурализъм (алтернативен профил "Етика" или "Етика и религия"). В МОН избраха наименованието "Добродетели и религия", тъй като вече съществува предмет "Етика", а тук акцентът е във възпитателното съдържание и функция на този учебен предмет, за да не се дублира учебно съдържание в две паралелни дисциплини.

Как ще коментирате позицията на Синода по темата?

Позицията на Синода е известна и многократно изразявана още от 2015 г., когато започна изработването на сега действащия закон. Тя е умерена и балансирана. Предлаганият модел бе изложен за първи път в Концепцията на Светия синод за обучението по религия в общообразователното училище, приета през 2008 г., където се предлага възможност за избор между три алтернативни учебни програми.

В становището на Синода има някои препоръки, а дали МОН ще се съобрази с тях, е право на държавните институции, които са отговорни за разработването и провеждането на образователната политика. В момента има разминаване между предложението на Синода за един час седмично като задължителен предмет и появилата се идея за 50% от хорариума на часа на класа (два пъти месечно). Очевидно концепцията и параметрите все още се изчистват. Не става ясно и дали класният ръководител ще провежда това обучение, или специалист, който ще се редува с него.

Виждаме, че имаме различия, разминавания и това предстои да се изчиства, да се изяснява, тъй като процесът по законодателното приемане на поправките в закона в парламента и процесът на разработване на концепция и учебна програма в МОН явно ще вървят паралелно. Това понякога създава трудности, защото едната институция очаква да завърши процесът – например Министерството на образованието очаква законът да бъде приет, за да се съобразява с вече приета законодателна рамка, докато пък виждаме в Комисията има още неясноти в концептуалната и програмната рамка от Министерството, за да има яснота и да се успокоят притесненията какво точно ще има в учебното съдържание.

Аз мисля, че е време вече да се премине към една конкретика, защото се говори много за добродетели, но не се посочва кои са тези добродетели, за да може да има една основа за този консенсус, за който говорим. Общочовешките добродетели, които са безспорни, които са в основата на нашата култура, цивилизация, религиозна традиция и които могат да се изучават както през призмата на религиозното учение и на религиозните ценности, така и през призмата на философските, на хуманните ценности – например свободата на човека, толерантността, човеколюбието, достойнството на човека. Трябва вече, според мен, ние да видим една рамка на учебно съдържание, разпределение на тези добродетели от 1. до 12. клас в трите различни образователни степени – т.е. за кои добродетели ще се преподава на децата от 1., 2., 3. и 4. клас, кои добродетели ще бъдат в учебното съдържание от 5. до 8. клас и какви добродетели ще бъдат в учебното съдържание на този предмет от 9. до 12. клас. Т.е. имаме ли вече една рамка на учебно съдържание, на разпределение на тематични единици?

Това е много важно – да се пристъпи към една такава експертна работа в екипите, работните групи, комисиите в МОН, за да може да има по-голяма яснота. Това според мен ще успокои малко духовете и ще намали градуса на напрежението, защото мисля, че никой няма да бъде против да се изучава за свободата на личността, достойнството на човека, човешките права така, както са ни завещани от християнството, от другите големи световни религии и от Всеобщата декларация за правата на човека, Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, което пък е в полето на хуманната, хуманитарната етика, философията и гражданското образование.

Така че да сме спокойни, че децата не учат различни неща, а имат свобода да подходят в двете програми от различна перспектива, но да учат за едни и същи ценности и едни и същи добродетели. Едните да ги осмислят през призмата на религиозната традиция, а другите – през призмата на философската етика и гражданското образование. Тогава вече мисля, че няма да има такава идеологическа борба, противоречия, противоборства и съмнения, че този учебен и възпитателен предмет ще играе ролята на някаква идеология, индоктринация на децата или ще има някакво противоречие с другите хуманитарни учебни предмети.