„Значима фигура в парламента“ натиснала за втория мандат на Искров

Управителят на БНБ Иван Искров бил назначен за втори мандат под натиска на „значима фигура в парламента“. Това каза в интервю за bTV бившият финансов министър в първото правителство на ГЕРБ Симеон Дянков.

През 2009 година гуверньорът на БНБ беше подкрепен за втори мандат с почти пълно мнозинство в парламента.
Дянков обясни, че фаворит на ГЕРБ за поста бил подуправителят на Централната банка Калин Христов, като за неговата кандидатура имало широка подкрепа. В последните дни преди гласуването в парламента обаче нещата се променили драстично.

„Една сравнително значима фигура в парламента, извън правителството, успя да направи тази промяна в последния момент“, каза Дянков като уточни, че зад Искров не е имало определена политическа партия или парламентарна група. „Сравнително явно е, ако се върне лентата през 2009 година, кои бяха активните хора в парламента, не в правителството“, поясни той.

Кандидатурата за поста била променена в последния момент, докато Дянков бил на среща на министрите на финансите в Брюксел. „Не беше в разговори в ръководството на ГЕРБ буквално до по-предишния ден, защото това съвпадна със среща на финансовите министри. Аз бях в Брюксел и просто изведнъж се смени в самия парламент гласуването кой да бъде гуверньор. Друг гуверньор би се справил по-добре. Всички гласуваха за него, ако си спомняте. Не беше просто само ГЕРБ. Изведнъж всички се оказа, че харесват работата, която е била направена, а още тогава имаше значими грешки, които се знаят“, обясни Дянков.

Според него, след като Искров напусне поста, е възможно някой да разкаже какво точно се е случило.

„Надявам се, че различни хора ще разкажат как това е станало“, каза той.

Дянков каза, че още през 2009 година е имало факти, които показвали, че спрямо някои банки надзорът е проявявал „интересен подход“. „И след това 2010 г. имахме спорове по някои теми. Примерно, Министерството на финансите тогава предложи да има прозрачен начин за определяна не лихвите – и на депозити, и на кредити. Тогава г-н Искров беше твърдо против и в серия от срещи казваше защо не е необходимо да се знае явно как се изчисляват лихвите. Ако имаше още 2010 година явна формула, щеше да бъде много по-явно, че някои банки имат много по-големи лихви, отколкото е смислено“, поясни бившият финансов министър.

По думите му растежът на КТБ започнал през пролетта на 2009 година, преди правителството на Борисов да дойде на власт. Тогава, освен парите на военните предприятия и енергетиката, били прибавени и парите от транспортния сектор. „Помните, че с гунверньора на Централната банка имахме много спорове първо за това какво е правено в банковата система като цяло преди това, защото не е само тази банка. Има още неща, които по друг начин е трябвало да се направят“, поясни Дянков. Той е убеден, че БНБ носи основната отговорност за фалита на КТБ.

Гърция няма да напусне еврозоната и ЕС, опрощаването на част от гръцкия дълг е неминуемо, коментира още Дянков. 

"Говорил съм заедно с други европейски специалисти с финансовия министър нис Янис Варуфакис. Гърците 30 години живееха с трупане на дългове. Варуфакис ми показа договорите с Международния валутен фонд за последните пет години. Вижда се, че въпреки наложените мерки, подобрение няма. Дългът е твърде голям", обясни Дянков. 

Още по темата

06/07/2015

Икономика

Иван Нейков: От Гърция ще ни залее вълна от безработни българи

05/07/2015

Политика

Софиянски: Гъркът в криза е по-добре от българина при Борисов

Следете новините ни в GoogleNews